.
Вход / Регистрация
Светослав Иванов: Време е да вдигнем погледа си от калта
Защо водещият на "120 минути" реши да събере най-добрите си коментари в книга
2111444645.png
  • 16:00 Мармалад
    18:00 Карбовски: Втори план
    19:00 bTV Новините
    19:30 bTV Репортерите
    20:00 Генезис
  • 17:30 Супермаркет
    18:30 На по-добро място
    19:00 Двама бащи, двама синове
    20:30 Пингвините от Мадагаскар
    22:30 Модерно семейство
  • 15:30 Мисията невъзможна: Престъпна нация
    18:00 Като на кино
    19:00 Талисманът
  • 17:30 Мисия Моят Дом
    18:00 Пета предавка
    18:45 300
    21:00 bTV Новините – централна емисия
    21:45 bTV Репортерите
  • 16:00 Фермата
    19:00 Истински истории
    20:00 Търси се...
    21:00 Милост
    22:30 Версай
  • 16:00 ПРЯКО: Италия, Серия А: Рома - Удинезе
    18:00 УЕФА Лига Европа - магазинно предаване
    19:00 ПРЯКО: Италия, Серия А: Спал - Наполи
    21:00 УЕФА Шампионска лига - магазинно предаване
    21:45 ПРЯКО: Италия, Серия А: Ювентус - Торино
  • 17:50 Карбовски: Втори план
    19:00 bTV Новините
    19:30 bTV Репортерите
    20:00 Домашен арест
    21:40 Бригада нов дом
    23:20 bTV Новините
Гласувай
  • :(
  • :|
  • :)

За лошите новини и добрите герои, за жълтите сайтове, които защитават корпоративните интереси на своите собственици и за традиционните медии, които все повече трябва да пазят своя авторитет, говори Светослав Иванов в интервю за в-к „Всичко за семейството”. И още: „Чудовища и будители” – за какво стигат 120 минути и защо реши да събере най-добрите си коментари в книга, както и защо подкрепя кампанията „Да изчистим България заедно”. Въпросите задава Пепа Йорданова:

Каква я виждаш България, много ли боклуци ще събираме на 16 септември?

България е много красива и винаги когато съм се завръщал отнякъде, съм се радвал като я виждам отгоре. Наистина е изключително красива. Дали е чиста? Винаги може да е по-чиста. То си зависи от нас. Побеснявам, когато видя някой да си хвърля фаса през прозореца на колата. Много често се е случвало да правя забележка на непознати. Но има напредък през последните години. Отрасъл съм в Зона Б5. Години наред там имаше един изоставен строеж. Някои хора от блока просто си отваряха прозореца и си изхвърляха боклука в него. Много съм се чудел защо го правят. Ами, защото е много мръсно. А когато едно място е мръсно, някак се притъпява твоето усещане за чистота. Но когато е чисто, това действа по друг начин на психиката. На всички ни е по-комфортно, когато живеем в по-чиста среда.

Малко или много са за теб 120 минути?

Много съм мислил за това. Според мен са достатъчно на този етап от живота ми. 120 минути са много ефирно време. Откъдето и да го погледнеш, това е повече от един мач с продълженията. Ако е 90 минути и има продължения, драматично е, чак тогава става 120 минути. Понякога минават неусетно, друг път не толкова. Но както ги усещам аз, така и ти ги усещаш, така и всички зрители.

Ще има ли промени в новия сезон на "120 минути"?

Стараем се всяко издание на предаването да е абсолютно различно. И като заряд, и като гости, и като послания и в този смисъл изненади няма да има. За 4 години успяхме да изградим много силен екип, вече работим като добре смазана машина, в която всеки знае какво прави. Горд съм, че колегите от нюзрума на bTV също предлагат много теми, представят ги в предаването. Възприемат го като трибуна за изява с по-дълги журналистически форми. Така че "120 минути" наистина стана това, което си представях в самото начало. Трябваше малко време. Знаеш ли какъв е най-големият ми стремеж? Да е искрено и да е една идея над злободневието, което ни залива навсякъде. Мисля, че се случва. Благодарение и на прекрасния екип, и на зрителите, които го възприемат като част от своя неделен ден. Рейтингите последния сезон наистина бяха много добри.

Защо реши да събереш в книга коментарите си от началото на всяко предаване?

Обичам да пиша. Реших да ги събера, за да останат. Вече звучи като клише, че всичко казано минава и отминава. Особено по телевизията. Минава вълната, залива брега и каквото и да си нарисувал върху пясъка, си отива. И трябва да започнеш от начало. Това е същността на телевизионната работа. Каквото и да направиш в неделя, в понеделник вече мислиш за следващото предаване. А предишното сякаш никога не се е случвало. Просто искам тези коментари да останат като едни малки иторически снимки на времето, в което живеем.

Не може да се избяга от негативните новини, но като че ли при вас в центъра са положителните герои.

Така е. Няма важно явление, което да отсъства, но търсим и баланс. Защото в днешно време има много неща, с които да се гордеем. Например изключително много обичам да каня писатели или спортисти. Другите, които каня често, са лекари. Добрите в България стават все по-малко, но, слава на Бога, ги има. Тези хора има какво да кажат, много от тях вдъхват надежда. А пък и мисля, че ние трябва да им покажем, че ги ценим като общество, защото те са богатство. Рубриката "Красив ум" на Вяра също акцентира на такива хора. Рубриката на Леда Цветкова "Големите" напомня на българите, че има с какво да се гордеят. Не всичко е в черни краски.

Така ли си представяше журналистиката, когато започваше?

О, не, в никакъв случай. Журналистиката се промени, вече е много по-широко понятие. Има хора, които се наричат журналисти, без да са такива. За мен не е журналистика жълтата преса. В никакъв случай не са журналистика онези сайтове, няма да ги наричам медии, които защитават корпоративните интереси на своите собственици, каляйки политическите или икономическите си противници. Знаеш ли как си ги представям? Появиха се много медии, които действат с две лица. Едното е наемен убиец с пистолет в ръка, а другото е обущар с четка в ръката. Наемникът стреля по неудобните, а обущаря лъска обувките на временно удобните съюзници на собствениците си. Но това не са журналисти, това са рожби на своето време и на обърканите ни представи. От другата страна имаме традиционните медии, които все повече трябва да пазят своя авторитет, които са изправени пред все повече предизвикателства заради интернет, заради променящите се модели, по които тези медии печелят.

Цялото интервю четете в настоящия брой на в-к „Всичко за семейството”.