Виктория Готева е едно от най-младите лица в екипа на „Тази сутрин“.Тя е на 22 и е четвърти курс журналистика в Софийския университет. През 2016г. прекрачва прага на нюзрума на bTV като стажант. Година по-късно се присъединява към сутрешния блок. Щастлива е, че има възможността да разказва всички истории, които я вдъхновяват, но и всички, които смята за проблемни. Интересува се от социалните теми, както и тези в ресорите образование и здравеопазване. Най- важният урок, който е получила в телевизията е да не се отказва, без значение колко трудно е.

Въпросите задава Пенка Михайлова за в-к „Знаме“:

Защо избрахте журналистиката? Какво Ви привлече в професията?

За мен не е съществувала друга опция. Винаги съм знаела, че искам да се занимавам с журналистика. Може би всичко започва в детството. Още на прекрасния български обичай „Прощъпулник” съм хванала книгата и химикала и така до днес. Не ги изпускам дори и за секунда. Записвам си всичко и мисля как бих могла да го разкажа визуално. Защото в телевизията освен да пишеш, трябва да умееш да създаваш и визуално съдържание.  Обичам да общувам с интересни хора, да разказвам историите им и да им помагам да разрешат проблемите си.

Кои са първите Ви материали?

Всички първи стъпки са запечатани в съзнанието ми. Първото интервю – на което с уплаха задавах въпросите, първото живо включване  – при което сърцето ми щеше да изскочи, първите поздравления за добре свършена работа, първите караници за направени грешки и първото изричане на думите „За Би Ти Ви Новините Виктория Готева”. Сега с усмивка си спомням за всички тези моменти и първите си репортажи. Един от тях беше за изоставените телефонни кабинки по улиците. Тях никой не ги използва вече, а те са навсякъде около нас и ни „помахват“, за да ни напомнят за миналото.

Кои са любимите Ви теми и жанрове в журналистиката?

Интересувам се от социалните теми, както и тези в ресорите образование и здравеопазване. Винаги съм искала да разказвам за живота и проблемите на обикновените хора. В това намирам смисъл. Защото дори да помогнеш на един човек да разреши проблема си, това означава, че си изпълнил своята мисия. Радвам се, че имам възможност да снимам всичко, което ме вдъхновява от една страна и всичко, което смятам за проблемно, от друга. През последните дни се срещнах с много силни и душевно чисти хора. Един от тях е Михаил Михайлов, който едва оцелява в катастрофата с незрящи край село Микре. Въпреки че не вижда, той е усетил целия ужас и е помагал на ранените. Изгубил е най-добрите си приятели и въпреки всичко вярва в светлината на утрешния ден. Малкият Самуил е друг герой, който страда от Детска церебрална парализа, но полага огромни усилия, за да проходи. Това са само част от хората, които показват силата на човешкия дух и ни напомнят колко благодарни трябва да бъдем.

Кое е най-важно в професията при общуването с хората?

Умението да изградиш доверие между теб и събеседника ти, да го предразположиш да застане пред камера и да разкаже своята история… или да отговори на въпроси, които го притесняват.

Как попаднахте в bTV?

bTV е детската ми мечта. Знаех, че има много силна стажантска програма в редакция „Новини, актуални предавания и спорт”, но едно от изискванията беше да си студент поне във втори курс. Чаках с нетърпение да настъпи този момент, за да кандидатствам. А междувременно с любопитство гледах новините и се чудех кои ли са тези хора – в нюзрума, зад водещите по време на емисия.  Те винаги бързат и следят най-актуалните събития по света. Все надничах отзад и се чудех дали и аз мога да се справя. Така дойде времето за конкурса за стажанти. Прекрачих прага на нюзрума и веднага се влюбих. Няколко месеца по-късно ми гласуваха доверие с предложение да остана да работя там. В момента работя в телевизионната редакция с най-високо доверие в България и отговорността е огромна, но за мен е сбъдната мечта.

Цялото интервю четете в във вестник „Знаме“, Пазарджик.