Композицията в една снимка се отнася както дрехата в ежедневието на човека - “По дрехите посрещат…”. Умелото композиране е онзи аспект във фотографията, по който най-ясно се различават аматьорът и ентусиастът от професионалиста.

Композирането при фотографията и при музиката са сходни. Неподходящото композиране не само не привлича вниманието на зрителя/слушателя, а дори го отблъсква.Това обаче не значи, че този тон не би бил подходящ в друго музикално произведение.

Независимо от това с каква снимачна техника разполагате, дали сте избрали правилния обект или сте се натъкнали на идеалните светлинни условия, композирането на една снимка зависи само и единствено от вас. Тук няма място за извинения и когато в снимката липсва добро композиране - причината е само и единствено в снимащия.

Може да звучи като клише, но единственото правило във фотографията е, че правила няма! Въпреки това -

съществуват редица общоприети похвати,

които намират място в почти всички фотографии, като насочват вниманието на зрителя и се грижат за това уловеното от фотографа да бъде прието с нужния заряд и въздействие.

Тези похвати ще ви помогнат да създавате по-комплексни и естествено балансирани снимки, привличащи вниманието върху същественото или водещи зрителския поглед през случващото се в кадъра.

Веднъж запознати с тях ще се учудите колко универсални са всъщност те. Вие ще започнете да разпознавате прилагането им навсякъде и лесно ще осъзнавате защо определени снимки са по-добри от други.

Златно сечение

Пoнятието “Златно сечение” (известно още като златна пропорция, златен коефициент или божествена пропорция) е въведено от Леонардо да Винчи, но е известно още от Древна Гърция. То представлява математически израз, но също така е прието като символ за красота, хармония и съвършенство в много други области като изкуството, науката и природата. Отбелязва се с гръцката буква φ.

Около 200 години преди Леонардо да Винчи един от най-великите математици – Леонардо Писано (по-добре познат като Фибоначи ), открива поредица от числа, известни като числата на Фибоначи. Последователността започва с числата 1;1;2;3;5;8;13;21;34…и продължава до безкрайност. Последователността се образува като всяка цифра е сбор от предходните две.

Правоъгълник със страни, чиито размери са две съседни цифри от тази последователност, се нарича “Златен правоъгълник”. Този правоъгълник може да се раздели на квадрати, чиито страни са с размер - предходните числа в последователността. Когато във всеки един от квадратите се опише четвърт окръжност се образува така наречената Спирала на Фибоначи.

Тази спирала се среща на много места в природата. Като примери могат да се отбележат морската раковина, ананасът, семките в слънчогледовата пита и много други. Цифрово изразено “Златното сечение” (златното отношение) е цифрата, която приблизително се получава когато разделим две съседни цифри, а именно - φ = 1,618.

Като цяло това отношение се прилага в много области (архитектура, индустриален и графичен дизайн, изобразително изкуство, фотография и много други) и до днес се смята за едно от най-основните правила за постигане на естетика и съвършенство.

Съществуват различни схеми на Златното сечение. Всяка една от тях може да ви помогне да намерите търсения баланс или акцент при заснемане на определен обект. Всяка линия, правоъгълник, триъгълник или пресечна точка би могла да ви даде насока за това как да го изградите като естествено балансиран и в хармония.

Правило на третините

Художниците още от Ренесанса открили, че всяка картина има четири точки (зрителни центрове), които приковават вниманието на наблюдателя. Ето защо това е похват, взаимстван от изобразителното изкуство, който фотографите трябва да овладеят, за да са способни да го интерпретират в своите кадри - спазвайки го или нарушавайки го. Като цяло говорим за опростяване на "Златното сечение".

Правилото на третините разделя картината/снимката на девет равни части

чрез две вертикални и две хоризонтални линии. Научни изследвания доказват, че човешкото око вижда първо четирите точки, образували се от пресичането на линиите. Тези така наречени зрителни центрове са от съществено значение, когато желаем да акцентираме върху даден обект. Много от фотоапаратите разполагат с функция за визуализиране на това правило върху екрана на дисплея, с което насочват снимащия къде да постави обекта.

Водещи линии - насочване към обекта

Самото име на този похват илюстрира ефекта от използването му. Водещите линии водят окото на зрителя към акцента в снимката. Всичко с дефинирана линия може да се използва като водеща линия - огради, мостове, релси и т.н.

Акцентирането може да се засили, ако водещите линии се комбинират с обект, който е съобразен с композиционен похват.

Рамкиране - създаване на рамка около обекта

Този похват се изразява в това да поместите акцента в снимката в естествена рамка. За тази техника не е от значение каква е рамката - врата, тунел, ограда, прозорец и т.н. С една дума всичко, с което бихте могли да рамкирате желания от вас обект.

Преден срещу заден план

Това е също често използван похват при композиране. Той се комбинира предимно с по-горе изброените, което засилва акцента върху желания обект и пресъздава обем в изображението.

За да се възползвате от този похват е необходимо да изберете подходяща бленда или фокусно разстояние на вашия обектив. По-малко число на бленда и/или по-голямо фокусно разстояние биха довели до желаното дефокусиране в заден план.

Контрастиране

Било то цветово или обектно ориентирано - контрастирането между обектите буди внимание у зрителя и помага историята да бъде разказана. Всеки обект или среда имат своите характеристики и в повечето случаи те се различават от забикалящата ги действителност.

Използвайте тези характеристики (размер, обем, цвят, позиция), за да създадете контраст, който да направи зрителя съпричастен. Подобни похвати се използват и в много други области, не само във фотографията. Чрез тях се засилва вниманието и се изгражда съпоставка. В литературата дори не са един и два примерите за контрастиране -"Принцът и просякът”, Давид срещу Голиат.

Центриране

Това е първият похват, с който човек се сблъсква снимайки. В повечето случаи този похват се счита за най-безинтересният. Всъщност, дори е спряган за “неправилният начин на композиране”. Именно това е причината да го разглеждам като последен. Истината е, че всичко зависи от това дали целта оправдава средствата.

Портрети тип “паспортна снимка” или пейзаж тип “пощенска картичка” отдавна са нарочени за нещо недотам творческо. Това обаче в никакъв случай не значи, че центрирането винаги навява скука в кадъра. Добра насока би било да се екпериментира.

Няма точна рецепта за подходящята композиция

Тя е просто насока, с която снимащият интерпретира видяното. Ако това става по възможно най-подходящият начин – имаме сигурен залог, че зрителят ще достигне най-близо до разказваната история.

Автор на текста и снимките е Георги Колов, модели на снимките: Милена Маринова и Калина Манева. Повече информация за Георги Колов, както и други негови фотографии, можете да видите в профила му в рубриката "Аз, репортерът". Ако имате въпроси можете да му ги зададете в коментарите под статията или в страницата на "Аз, репортерът" във Фейсбук. Очакваме да бъдете активни!

Следващата статия ще бъде посветена на експозицията - правилният баланс за добрата снимка.