Колко често снимайки залези или пейзажи се възхищаваме на това, което виждат очите ни, но уловеното на снимките не е толкова очарователно? Обикновено на подобни снимки им липсват много от детайлите и богатите тонове, на които сме свидетели на живо. Сигурен съм, че всеки се е сблъсквал със ситуация, в която на снимката й липсва фокус или е напълно размазана. Или просто е прекалено тъмна или светла.

Ами ако желаният залез е бил само на един бутон разстояние? Ами ако не искате просто снимка, а кадър с който да се гордеете?

"Осъзнаването на проблема е 50% от решаването му". Тук тази сентенция е в пълната си сила. Когато знаете какво не е наред с дадена снимка, несъзнателно вие вече сте наясно какво би я направило по-добра. Всичко, от което се нуждаете е комплект с инструменти и познанията за работа с тях. Разгледайте примери.

Правилният избор на фотоапарат ще допринесе за създаването на по-добри снимки и ще ви научи лесно да заобикаляте препятствията, които ви поднасят различните светлинни условия.

Повечето модерни фотоапарати от по-ниския клас не предлагат други настройки, освен напълно автоматични. В краен случай предлагат предварително подготвени сцени като - залез, рожден ден, заря, портрет, спорт и други, при които отново електрониката извършва почти всичко. При добри светлинни условия в 90% от случайте снимката ще стане достойна за семейния албум. От потребителя се изисква само да натисне спусъка.

Това в никакъв случай не е нещо лошо. Дори във високите класове цифрови фотоапарати са налични така наречените автоматични или полу-автоматични режими.  В общия случай тези режими се грижат за това снимката да бъде с така наречената правилна, точна или идеална експозиция.

Експозицията може да се дефинира най-общо като количество светлина, което попада върху електронен сензор или фотографския филм по време на снимане.

Повечето модерни фотоапарати предлагат дори частичен контрол върху нея чрез функцията компенсация на експозицията.

Чрез нея ние можем практически да контролираме колко светла или тъмна да е снимката

Това предполага създаването на технически издържана снимка. Но от технически издържана до хубава снимка пътят е дълъг. Благодарение на милиони години еволюция - единственият, който може да го извърви е човекът.

Възможностите на човешкото зрение надминават многократно и най-модерната техника. Ние буквално виждаме повече от това, което и най-модерният сензор може да улови. От тук изникват и разногласията с нашия добър приятел – фотоапарата. Той не вижда това, което виждаме ние, и за целта е необходимо му подскажем какво и как да "гледа”.

Именно за това се грижат така наречените ръчни настройки

Ръчни или полуавтоматични, те дават възможност за вмешателство или пълен контрол върху няколко параметъра, от които зависи всяка снимка.

Те отключват креативността и превръщат техниката в инструмент. Ето защо ръчните настройки са изключително важни при избора на фотоапарат. Чрез тях можете да контролирате следните параметри:

Скорост (скорост на затвор) - контролирането на този параметър предоставя възможността потребителят сам да реши дали в снимката да присъства каквото и да било размазване на движещ се обект или той да бъде като "замразен”.

Скоростта се измерва в секунди. Тъй като една снимка може да бъде създадена за време много по-малко от секунда, е навлязло понятието – част от секундата, което представлява отношение между секундата и каква част от нея е отнело да бъде заснета снимката.  

Повечето снимки, които не съдържат размазване, се създават именно с по-висока скорост  т.е. отнема по-малко време на камерата да улови момента. Подобни скорости са – 1/125, 1/200, 1/500, 1/4000. Затова и диапазонът за скорост на повечето фотоапарати се простира предимно в областта на част от секундата.

Примерен диапазон в компактен фотоапарат може да бъде от 5 до 1/2000 секунди. Така бихте разполагали с достатъчно бавна скорост (5 секунди), ако желаете размажете обект или да го замразите - използвайки бърза скорост (1/2000). Като правило - колкото по-широк е този диапазон, с толкова по-голяма свобода разполагате при контролирането на скоростта.

Бленда (Aperture) - най-общо казано, това е параметърът, с който можем да акцентираме върху определен обект.

Блендата представлява елемент, подобен на ириса на човешкото око, който определя колко светлина влиза през обектива и достига до сензора.

Означава се с буквата f и цифра, като стойността й зависи изцяло от избрания обектив. На жаргон, според блендата обективите могат да бъдат бързи (светли) и бавни (тъмни).

Обективите наричани бързи (светли) гарантират, при равни други условия, по-висока скорост на затвора заради по-отворената бленда (по-ниска цифра f), съответно и обратното – бавните обективи изискват по-бавна скорост на затвора заради по-затворената бленда (по-високата цифра f).

Ето защо бързите (светли) обективи са за предпочитане. Колкото е по-ниска цифрата за бленда - толкова по-бърз (светъл) е обективът. Контролът върху блендата редом със скоростта на затвор са двата най-креативни инструмента във всеки фотоапарат.

Чувствителност  (ISO) - било то фотографска лента или електронен сензор този параметър е нож с две остриета. Именно затова той трябва добре да се познава и контролира. Означава се като ISO, а най-често срещаните чувствителности са 100, 200, 400, 800.

Колкото по-завишена е чувствителността, толкова по-ясно се забелязва явлението "шум” - влошаване качеството на изображението

За сметка на това обаче повишената чувствителност позволява да се снима и при по-лоши светлинни условия (снимане без светкавица при слаба осветеност и дори нощем) на по-високи скорости на затвора от ръка (без статив), така че снимката да не се размаже.

Качество при различно ISO:

Контрол дори само върху тези три параметъра - скорост, диафрагма и чувствителност - е достатъчен за създаването на нещо повече от снимка за семейния албум.

Когато вече сме наясно какви снимки бихме искали да правим, достигаме до нелеката задача – избор на фотоапарат. Това ще обсъдим в следващата статия по темата.

Автор на текста и снимките е Георги Колов, модел на втората снимка: Милена Маринова. Повече информация, както и снимки на Георги Колов, можете да видите в профила му в рубриката "Аз, репортерът". Ако имате въпроси към него във връзка с тази статия, може да му ги напишете в коментарите под нея.

Надяваме се да провокираме потребителите да експериментират, когато снимат, и да споделят след това творенията си. Бихме се радвали и да предизвикаме дебат по различните аспекти на фотографията.