Този път реших да поставя още по-странно заглавие на статията – "Да издебнеш мъглата“, не за друго, а защото искам да подчертая колко е важно дебненето на подходящия момент при създаването на пейзажна фотография. При този жанр фотографът е хубаво да познава не само възможностите на техниката, с която разполага, но и природните особености. Затова специално при снимането на или в мъгла е хубаво да си задаваме следните няколко ключови въпроса:

Каква е мъглата?

За да направим красиви фотоси в мъгливо време трябва да сме наясно първо каква точно е мъглата – дъждоносна, гъста, или по-ясна и рехава, или пък снимаме през пушек. Похватите за снимане в тези ситуации са различни.  Например, ако трябва да се "борим“ с гъста дъждоносна мъгла, тогава трябва да знаем, че осветеността е ниска, въздушната перспектива е увеличена, защото зрителното поле намалява.

Тогава е хубаво да изберем ярко открояващ се тъмен обект за преден план, за да придадем дълбочина на кадъра.

И нещо много важно – да не променяме стойността на експонацията (Ev = 0). Много хора смятат, че при мъгла, когато осветеността е ниска, трябва да поставим  Ev на плюс. Опитът на пейзажистите обаче показва точно обратното. По-красиви снимки стават, когато експозицията е на нула.

С каква светлина разполагаме?

Когато мъглата, която искаме да запечатаме, е по-скоро рехава или е тип мараня, или някакъв вид пушек, тогава разполагаме с по-силна осветеност, въздушната перспектива намалява.

В този случай трябва да играем с композицията, със светлината и нейното място в кадъра. Тук бихме могли да снимаме на минус Ev. Хубаво е да използваме светлината в контра.

Обектът, който снимаме, трябва да се намира между обектива ни и светлината. За тази цел бихме могли да използваме дърво.

Ако го поставим между нас и светлината, тогава лъчите от нея ще се разпръснат около дървото и ще се получи красив ореол, както на следващите снимки:

Колко силен дъжд вали?

Ако снимаме в пороен дъжд, обикновено мъглата е по-рехава и има отблясъци от земята, особено ако сме в града или на магистрала. В такъв случай отново се стремим да използваме светлината от отблясъците в контра, като поставяме композиционния център в долната част на кадъра. Така създаваме настроение в снимката.

Ако намалим скоростта, когато снимаме дъжд или силна струя вода от пръскачка например, капките ще се размажат и ще се получи красив дъждовен "килим“.

Ако желаем да заснемем само капките от дъжда, тогава е хубаво да увеличим скоростта над  1/2000 и да разполагаме с достатъчно много светлина. Ако нямаме светлина, няма да можем да качим скоростта. Затова трябва да издебнем момента.

Обикновено подходящ момент за подобна снимка настъпва при летни дъждове, в края на валежа. Ако не разполагаме с достатъчно светлина - не е препоръчително да използваме светкавица, защото в кадъра капките ще изглеждат като бели точки, а фонът ще бъде много тъмен.

За читателите, които разполагат с повече техника като портативна светкавица с дистанционно управление, ще спомена само, че биха могли да използват светкавицата. Трябва обаче да я поставят странично (под ъгъл по-голям от 90 градуса) на падането на капките и да я задействат дистанционно. По този начин светкавицата ще изиграе ролята на естествена светлина. 

Това обаче не би могло да стане с вградена светкавица, тъй като тя се намира в същата позиция, в която е и обективът ни. Така или иначе ефектът е най-добър, когато се издебне момента!

Повече информация за автора на текста и снимките Петър Чолаков, както и негови фотографии, можете да видите в профила му в рубриката "Аз, репортерът". Ако имате въпроси можете да му ги зададете в коментарите под статията или в страницата на "Аз, репортерът" във Фейсбук.