Какво всъщност представлява светлината и защо е същината на фотографията? Защо именно тя рисува всеки образ? Какво я предизвиква и какво причинява самата тя чрез свойствата и явленията си?

Понятието светлина може да се възприеме по много начини. От слънчевия лъч от прозореца, през символизма на вярата до сложно физично явление, светлината има множество свойства и характеристики, с които живеем от самото начало, макар да не ги познаваме.

Няколко Нобелови награди са раздадени именно заради това, което до момента знаем за светлината. Една от теориите гласи, че

светлината е вид енергия с електромагнитен характер,

която едновременно се проявява като поток от частици (фотони), а в друг случай се държи като вълна - при което се наблюдават явленията дифракция и интерференция.

Всеки източник на светлина (те биват много и различни) изпуска отделни малки порции светлинна енергия. Като цяло източниците на светлина могат да се обобщят като

два основни вида - естествени и изкуствени

Към естествените спадат слънцето, звездите, галактиките, светкавиците, полярното сияние и много други. Излъчването на светлина от тези източници става по различен начин. Основно за това се грижат сложни химични и физични процеси, вследствие на които се отделя светлина.

В природата се наблюдават дори и няколко биологични вида - растения и животни, които излъчват светлина. Това явление е характерно например за планктона, светулките, някои видове морски обитатели и гъби.

За изкуствени източници на светлина могат да се считат тези, които са създадени (открити) от човека. Като едни от най-ранните такива може да се посочат свещите и факлите.

След откритието на електричеството са създадени най-разнообразни източници на светлина. Като най-познат можем да споменем лампата с нажежаема жичка. За получаване на видимо излъчване на светлина е необходимо температурата на самата жичка да се повиши до няколко хиляди градуса. Въпреки това, само малка част от излъчваната светлина е във видимия за човешкото око спектър.

Голяма част от горепосочените източници са топлинни - също така известни като термични. Като пример за термичен източник на светлина може да се даде огънят. Пламъците от камината, с увеличаване на температурата, започват да излъчват светлина в различен диапазон, като излъчването най-напред е червено, след това преминава през жълто-бяло и накрая синьо.

Всички тези източници на светлина могат да се обобщят като “първични” - самосветещи или такива, които излъчват светлина.

Съществуват и така наречените ”вторични” - несамосветещи. Това са обекти, които предизвикват светлинно усещане, но не излъчват светлина. Те отразяват светлината, излъчвана от първичните източници. Такъв обект е луната, която не излъчва светлина, а отразява светлината на слънцето. Исак Нютон доказва, че

бялата светлина представлява смес от всички цветове на спектъра.

Според него цветове, които съставляват бялата светлина, са:  червен, оранжев, жълт, зелен, син, тъмносин, виолетов. Явлението се нарича дисперсия. Именно то обяснява небесната дъга след дъжд. Малките дъждовни капчици играят ролята на призма, която разлага бялата светлина на спектралните съставляващи цветове.

Дисперсията е и главен виновник за т. нар. “хроматични аберации”

Както можете да видите, при наличието на хроматични аберации по границите между обектите се забелязва оцветяване (изместване на цветове), което се дължи именно на дисперсията.

Макар “бяла”, светлината има разновидности. Прието е, че “бяла” светлина е тази, която е смес (приблизително равна пропорция) между основните цветове - червен, зелен и син.

Човекът долавя тази комбинация от цветове като неутрална. Пропорцията може да варира без това да е осезаемо за зрителя. Едва когато се направи съпоставка между няколко източника - разликата започва да става осезаема.

Всъщност окото разпознава прецизно разликата, но мозъкът ни е отговорен за това, че приема нюансите за неутрални. Ето защо за фотографите е важно

да разпознават и определят светлината от различните източници

За да разграничават бялата светлина, те заемат скалата за температура от физиците. По тази скала температурата се измерва чрез градуси в Келвин и се означава с - К. Така, говорейки за дневна светлина ние трябва да знаем, че тя е с температура от порядъка 5200 келвина. При облачно време е 6500К. Изкуствените тела обикновено са с температура на светлината между 2700К – 3500К.

Както сами виждате цветовете в сцените се променят в зависимост от светлинния източник и неговия характер. Това допринася за неточна интерпретация на цветовете, когато правим снимки. Във фотографията този факт е сравнително добре познат, а решение за него има.

Чрез “баланс на бялото” (WB) ние можем да определим точно в какъв температурен (цветови) диапазон се намираме.

Цветовете в изображенията се възпроизвеждат по-точно, когато включват неутрални зони от бели, сиви или черни тонове, без никакво оцветяване. Повечето модерни фотоапарати от среден и висок клас (а напоследък дори от нисък) разполагат с настройка - автоматичен баланс на бялото /AWB/.

Настройката на вашия фотоапарат би била най-бързият начин за постигане на точно предадени цветове. Тази функция изследва светлината и

изчислява настройката на фотоапарата за добри резултати

Ако разполагате с ръчни настройки за баланс на бялото те могат да дадат резултати, които съответстват по-добре на конкретните ви изисквания. С промяната на условията на осветеност може да опитате едни от

най-разпространените (приети дори за стандарт) настройки:

- Дневна светлина: Когато сте на открито, в дни с ярко слънце
- Сянка: Когато сте на сянка в дни с ярко слънце
- Облачно: Когато сте на открито в дни с пълна или частична облачност
- Лампа с жичка: Когато сте на закрито и под домашно осветление
- Луминисцентно: Когато сте на закрито в офис или друго помещение с луминисцентно осветление

За максимална гъвкавост с цветовете, записвайте във формат RAW

(при наличие на такъв). Той ще ви предостави възможността да определите цветната температура след като снимката вече е направена.

Какви са различните свойства и характеристики на светлината и как да ги прилагаме докато снимаме - за това ще си говорим в статията следващата седмица.

Повече информация за автора на текста и снимките Георги Колов, както и негови фотографии, можете да видите в профила му в рубриката "Аз, репортерът". Ако имате въпроси можете да му ги зададете в коментарите под статията или в страницата на "Аз, репортерът" във Фейсбук.