Рождени дни на bTV
-
ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН
28 февруари 2012 -
От btv Lady
01 февруари 2012 -
btv lady
23 декември 2011 -
btv lady
23 декември 2011 -
11 години "Тази сутрин"
04 декември 2011 -
Честит 11-ти рожден ден bTV!
19 ноември 2011 -
Послучай 11 години БТВ новините
19 ноември 2011 -
Честити 11 години Бтв !
19 ноември 2011 -
11 години bTV Новините
18 ноември 2011 -
Честит празник на БТВ Новините!!!
18 ноември 2011
02.06.2010, 10:58
Залез над Казанлък
Такъв беше залезъ над казанлък около 21 ч
Местоположение: Казанлък
Видяна: 330
Коментари: 3
Рейтинг: 6
Категория - Природа
Планини, реки, морета, резервати, цветя и всички природни забележителности, които са ви впечатлили.
Коментари (3)
mitkosot
02.06.2010 /
23:34
Благодаря за хубавото стихотворение.Много точно подхожда на снимката.
Красиви залези наистина са наблюдавани почти в цялата страна.Да благодариме на всички които ни го покават със снимките .Да балгодариме на администраторите на сайта че безпристрастно се показва красивото.
Красиви залези наистина са наблюдавани почти в цялата страна.Да благодариме на всички които ни го покават със снимките .Да балгодариме на администраторите на сайта че безпристрастно се показва красивото.
teranowa
02.06.2010 /
11:41
Залез
На залеза красивата дантела
съгледах аз и сякаш онемях –
тя злато, пурпур и лазур бе вплела,
лъчи сияйни и от звездите прах.
Виж, слънцето в прохладата родено,
раздало бе във този ден зори,
сега е вече толкоз уморено,
нощта почивка ще му подари.
Преди обаче да се скрие в здрача,
след дългият му път в конец
простора сякаш тихо му окача
лазурно-златно-пурпурен венец.
След палнатия изгрев, зноя тежки,
на слънцето в изминатия път
съгледах цял един живот човешки
и дните му житейски как летят.
Във утрото – виж, ражда се детето,
в зенита слънчев – грее младостта,
а после се запътва там, където
припламва залеза преди нощта.
И както слънцето лъчи раздало,
си мисля аз, в човешките си дни
ако посееш вярата си цяла,
надеждата и любовта дори,
ако на гладия дариш от своя залък
усмивка – за разплакани очи,
на жадния покажеш ручей малък,
на слепия – от слънцето лъчи.
Тогава във косите сребробели
в края на житейския ти път
на залез тих красивите дантели
венец от златен пурпур ще сплетат.
Преди нощта в очите помътнели
блясък звезден ще искри във тях...
На залеза красивите дантели
съгледах аз, и сякаш онемях.
На залеза красивата дантела
съгледах аз и сякаш онемях –
тя злато, пурпур и лазур бе вплела,
лъчи сияйни и от звездите прах.
Виж, слънцето в прохладата родено,
раздало бе във този ден зори,
сега е вече толкоз уморено,
нощта почивка ще му подари.
Преди обаче да се скрие в здрача,
след дългият му път в конец
простора сякаш тихо му окача
лазурно-златно-пурпурен венец.
След палнатия изгрев, зноя тежки,
на слънцето в изминатия път
съгледах цял един живот човешки
и дните му житейски как летят.
Във утрото – виж, ражда се детето,
в зенита слънчев – грее младостта,
а после се запътва там, където
припламва залеза преди нощта.
И както слънцето лъчи раздало,
си мисля аз, в човешките си дни
ако посееш вярата си цяла,
надеждата и любовта дори,
ако на гладия дариш от своя залък
усмивка – за разплакани очи,
на жадния покажеш ручей малък,
на слепия – от слънцето лъчи.
Тогава във косите сребробели
в края на житейския ти път
на залез тих красивите дантели
венец от златен пурпур ще сплетат.
Преди нощта в очите помътнели
блясък звезден ще искри във тях...
На залеза красивите дантели
съгледах аз, и сякаш онемях.
Снимка на деня
