Морските солници на Бургас
-
Черноморски солници е едно от най - старите предприятия в страната. Създадено е през 1906 г от А.Илиев в съдружие с И.Туршу от Румъния, когато започва строежът на съоръженията близо до с.Атанасово (сега к/с “Изгрев” на Бургас). През 1908 г. са получени първите 6000 t сол. Снимка: mili59 -
Черноморски солници. Снимка: mili59 -
Отражения. Снимка: mili59 -
Приказка за бялото злато. Съдържанието на сол в Черно море е 13 грама на литър. В тези 13 грама се съдържа почти цялата Менделеева таблица. Солта добивана в „Черноморски солници” е една от най-вкусните. Състои се от почти равни количества натриев и магнезиев хлорид. Снимка: az_geri -
-
Природният феномен. Природният феномен Бургаски солници влязоха в световния лидер в природонаучните открития Нешънъл Джиографик. Снимка: az_geri -
Бургаски пирамиди. Солта се складира във форма на пресечени пирамиди, наречени бохори. Оказа се, че направата на бохора си е цяло изкуство. Важно е да се спазят размерите, пропорциите и наклона. Повърхностния слой, под влияние на слънцето и дъждовете образува твърда, трудноразтворима от водата коричка, която запазва солта в продължение на години. Снимка: az_geri -
Изпарителите. Водата от морето, по специални канали навлиза в огромни плитки басейни, за предварително обогатяване. След изпаряване на повече от половината вода, започва запълването на изпарителите. Това са почти квадратни полета с приблизителни размери 100х100 метра. Снимка: az_geri -
Черноморски солници. Снимка: mili59 -
Живот в Бургаските езера. Всъщност както сигурно предполагате водата, която се използва за целта на тези солници е морска, която е с богато съдържание на сол естествено. В началото веднага след като се напълни с вода една такава солница от високо си е с нормалния син цвят на водата. След известно време във водата започват да се развиват най – различни микроорганизми, като в случая главния виновник за този червен цвят е вид малък рак / Artemia salina/. Чувала съм, че през август само в един литър вода се намножават над 3000 рачета. Снимка: az_geri -
Артемия салина. Артемия салина/примитивни ракообразни,просъществували 100 мл години почти непроменени/Хранейки се с този крил, чайките започват да розовеят като фламинги. Снимка: mili59 -
Хидротранспорт. Солта се изкарва от солните полета (изпарителите) с хидротранспорт, т.е. смесва се с луга (наситена със сол вода) и с помоща на помпа се изпраща по тръба до съораженията за промиване. Но не всичко е автоматизирано... Снимка: az_geri -
Ръчният труд. Представете си, през августовските жеги, да хвърляте по 20 тона сол дневно, под палещите слънчеви лъчи, а около вас, дори и въздухът е солен... но за да достигне солта от изпарителите до ходротранспорта се използват точно тези лопати. Хидротраспортното съоръжение се обслужва от 14 човека едновремено. Снимка: az_geri -
Черноморски солници. Снимка: mili59 -
Резерват Атанасовско езеро. Снимка: mili59 -
Покрай резервата. Протон, кажи какви са птичетата :) Снимка: mili59 -
Бялата птица. Снимка: mili59 -
Червено и синьо. Снимка: mili59 -
Стара беседка. Снимка: mili59 -
Няма как да се влезе... Оттук можеше по-рано. Снимка: mili59 -
Черноморски солници. Снимка: mili59 -
Резерват Атанасовско езеро и солниците. Снимка: mili59 -
Розови пеликани. Снимка: mili59 -
Розови пеликани. Снимка: mili59 -
Черноморски солници. Само лятно време може да се наблюдава "цъфтежа на планктона". Цветът на водата се дължи на екстремофилите/едноклетъчни микроорганизми/ и Артемия салина/примитивни ракообразни,просъществували 100 мл години непроменени/,които обитават солени топли езера. Само Бургас може да предложи подобна гледка,благодарение на Атанасовското езеро и солниците! Снимка: mili59 -
Черноморски солници. Снимка: mili59 -
Виси като... паяк. Снимка: mili59 -
Живот в Бургаските езера. Въпреки, че е адски красива гледка малко хора знаят, че солниците пълнени с морска вода, от които се събира след това сол малко преди да останат без вода са с различен цвят често граничещ с червено или тъмно жълто.
Всъщност, за да наблюдавате такава красива гледка съвсем не е задължително да сте се качили на самолет за да я видите от високо. Понякога е достатъчно просто да минете покрай такава солница и ще забележите червеникавия оттенък на водата вътре. Снимка: az_geri -
Бялото злато. По време на сезона, изпарителите се зареждат няколкократно. В зависимост от годината (брой слънчеви дни, количество валежи), солният слой достига от дебелина 5 до 10 сантиметра, а в много благоприятни години и до 15-16. Твърд е като бетон. Снимка: az_geri -
Резерват Атанасовско езеро и солниците. Снимка: mili59 -
Бургаските солници. Снимка: proton 239
-
Безмилостно слънце. Снимка: mili59 -
Изгрев на Атанасовското езеро. Снимка: mili59 -
-
-
Пейзаж. Снимка: mili59 -
Облаци през август. Цветът на водата варира от оранжево,розово,до малиново червено. Снимка: mili59 -
Бургаските солници. Снимка: proton 239 -
-
Любувайки се на птиците. Снимка: mili59
Добивът на морска сол от езерата на родното Черноморие датира още от ІІІ век пр. Хр. Тогава жителите на древния град Анхиало са добивали сол от Поморийското езеро, а от XVІІІ век от тя се добива по промишлен начин от Атанасовското езеро. От края на миналия век езерото е резерват и природен обект от международно значение, в който могат да се наблюдават 316 вида птици.
Процес на солодобив
Съдържанието на сол в Черно море е 13 грама на литър. В това количество се съдържа почти цялата Менделеева таблица. Солта в "Черноморски солници" се състои от почти равни количества натриев и магнезиев хлорид и е една от най-вкусните.
През специални канали морската вода навлиза в подземни резервоари, където престоява за предварително обогатяване. След изпаряване на повече от половината вода, започва запълването на изпарителите. Това са почти квадратни полета с приблизителни размери 100х100 метра. От един басейн се вади един път годишно сол. Тя се складира във форма на пресечени пирамиди, наречени бохори. Направата на един бохор е цяло изкуство. Важно е да се спазят размерите, пропорциите и наклона. Под влияние на слънце и дъжд повърхностният слой образува твърда, трудноразтворима от водата кора, която запазва солта с години. Солинарите разказват, че понякога тя е до 20 см и я разбиват с брадва. Тъй като солните кристали са единствените, които дишат, образувайки твърда кора бохорите се наричат още кокони /пашкули/.
"Цъфтежът на планктона"
Известно време след напълването на една солница с морска вода, в нея започват да се развиват най–различни микроорганизми и водата променя цвета си. Той може да варира от оранжево и розово до малиново червено. Тази промяна в цвета се дължи на екстремофилите (едноклетъчни микроорганизми) и Артемия салина (примитивни ракообразни, просъществували 100 мл години непроменени), които обитават солени топли езера. "Цъфтежът на планктона" може да се наблюдава само лятно време. През август само в един литър вода се намножават над 3000 рачета.
Галерията направихме по идея на редовния ни потребител mili59. Със своите снимки от солниците към нея се присъединиха и "аз, репортерите" az_geri и proton 239.















