Блогове

Почти няма български дом без саксия с индрише (Pelargonium roseum). То е вечнозелено многогодишно растение със специфичен свеж аромат. Древните хора го използвали като лек за рани и тумори. И днес във фитотерапията то намира приложение заради антисептичното, аналгетичното, антидепресивно и седативно действие. Широко приложение има

рецептата с индрише при сърдечна невроза и безсъние:

• 20 листа индрише

• 4 лимона

• 100 г сурови бадеми

• 500 г мед

Лимоните, бадемите и индришето се смилат с машинка за месо. Смесват се с меда и всеки ден се приема по 1 супена лъжица.

Индришето е предпочитания аромат, прибавен към домашните сладка от сини сливи, дюли, череши, кайсии.

Листата от индрише влизат в билкова смес за чай

при безапетитие и анорексия:

стръкове пелин 30г, червен кантарион 40 г, бял равнец 40 г, синя тинтява 30 г, индрише 30 г. Една супена лъжица от сместа се вари 3 мин в 500мл вода. Прецежда се и се пие по 150 мл 3 пъти дневно преди хранене.

Есенцията е прозрачна до светло зелена. Съчетава се добре в почти всяка комбинация. Може да се прилага външно при невралгия и херпес зостер. Снимка: freedigitalphotos.ne

Маслото е полезно при отпуснати, мазни типове кожа, като почиства и стяга порите,

т.е. действа и като лек тоник. Подобно на есенциите от босилек и розмарин, индришето стимулира надбъбречната кора и балансира секрецията на андрогени и естрогени по време на менопаузата.

Благодарение на съдържанието на терпени, то  е отлично средство против комари.