По данни на Министерството на здравеопазването от началото на годината до края на април в Клиниката по детска кардиология са приети за лечение 237 деца. Извършени са 66 операции и 60 диагностични и терапевтични инвазивни интервенции.

От ведомството определят условията за работа в болницата като много добри. Но кандидати за работа в реанимационните отделения няма. И така семейства на деца с кардиологични проблеми от цяла България трябва да чакат кризата да се разреши. И сърцата на децата им да бъдат оперирани.

12-годишният Стефан е пациент на кардиологичната болница от самото си раждане. Защото е с тежка сърдечна малформация. Веднъж вече е опериран в чужбина. Необходимо е и втори път - в България.

„Детето няма изградена белодробна артерия, без нея няма как да се живее. Докторите в Англия изградиха такава, но тя е изкуствена. И щом организмът расте, този изкуствен материал няма как да расте с него и затова е крайно наложително да се смени тази артерия“, коментира Йолина Христова.

Защо операцията се бави - семейството така и не получава отговор.

„Миналата година на няколко пъти ни се отлагаше изследване, което беше също наложително, причината не ми беше обяснена. Това е да изпитваш ужас от това, че на детето животът му виси на косъм - по-голяма болка няма от това“, казва още Йолина Христова.



За недостига на кадри в кардиологичната болница признават от здравното министерство. По тяхна оценка "За специалистите по здравни грижи са осигурени добри финансови условия и социални придобивки."

Има програма за обучение на медицински сестри, работи се със специалисти от университети.

"За съжаление, подобен тип работа - изключително отговорна и много тежка, във физическо и психическо отношение не представлява интерес за младите специалисти", посочват от министерството.



Какво точно възнаграждение предлагат - не се посочва. Според асоциацията на професионалистите по здравни грижи то трябва да е поне три минимални заплати, тоест около 3 хиляди лева.

Така родители като Йолина са принудени да чакат проблемът да се разреши.

"Това, че сега не сме спешни, не означава, че утре няма да станем. Един път сърцето като е болно, то няма как да работи като на всяко нормално дете“, посочва още тя.