Адам е на 8 г. На 4 г. е започнал да губи слуха си и не е говорил от години. Баща му Дан (Джеф Даниелс – "Скорост”, "От глупав, по-глупав”) е PR експерт и му предстои повишение в службата. Майката Лора (Марли Матлин – "Деца, забравени от бога”, "Спускане в заешката дупка”) също е с нарушен слух и преподава математика в училище за глухи. Двамата родители спорят в съда за попечителството на Адам. Дилемата е да се сложи ли на момчето слухова протеза.

Според Лора имплант не е нужен - детето се чувства добре в тихия им, но духовно богат свят (родителите й са също глухи). Тя даже се дразни, когато момчето започва да изговаря думи вместо да си служи с жестикулации. Не счита нито себе си, нито Адам за инвалид и смята, че хората без слух превъзхождат чуващите със своята свръхсетивност и разбирания за битието. Но дали това е и мнението на Дан и съдебните заседатели?