Растителните масла понижават нивото на лошия холестерол

Благотворното въздействие на зехтина и лененото масло

30 Ноември 2013

Маслиненият зехтин е наричан средиземноморският лек за сърцето. Гърци, италианци, испанци традиционно се хранят с по-ниско съдържание на наситени мазнини и не се причисляват към световната тенденция за висока степен на сърдечно-съдови заболявания, каквато има у нас.

Инфарктите и инсултите са пряк резултат от грешки в храненето с богати на наситени мастни киселини храни: бекон, свинска мас, масло, сладолед, свинско месо, пилешка кожа, пържени храни.

Ако в храната има достатъчно ненаситени мастни киселини, холестеролът се поддържа в норма и така организмът се защитава от инфаркт и инсулт. Запазва се паметта, вниманието и нормалното тегло.

Авторитетно място в здравословното диетично хранене заема зехтинът, заради способността да предпазва черния дроб от мастно израждане.

СНИМКА: GETTY IMAGES/GULIVER PHOTOS

Защо зехтин

Когато кръвните резултати за холестерол показват по-високи стойности на високплътностен холестерол HDL, това е признак за здрав организъм. Увеличението обаче на нископлътностен холестерол LDL - нар. "лош” холестерол, се оценява като риск за инфаркт.

Зехтинът повишава нивото на добрия холестерол HDL, който помага на организма да ограничи образуването на вещества, които запушват артериите - атеросклеротичните плаки. Защитава и храносмилателната система, като я снабдява с полифеноли - мощни антиоксиданти, което има връзка с профилактиката на рака.

Максимално запазена хранителната стойност има сурово пресованият зехтин. Най-добре е да се ползва за салати и сосове с лимон. Идеален е за леки гозби, към които се прибавя към края на готвенето. Леките зехтини са подходящи и за кейкове и сладкиши без да се придава мириса на олио.

Мононенаситени мастни киселини в зехтина са във висок процент 70-75%. За сравнение - в слънчогледовото и соевото олио, те са между 20-23%.

СНИМКА: GETTY IMAGES/GULIVER PHOTOS

Да направим нещо срещу високия холестерол

Богати на полиненаситени мастни киселини са всички растителни масла - слънчогледово олио, сусамово, пшенично, шафраново, соево, олио от гроздови семки. Употребата им в храненето внася разнообразие във вкуса на ястията и допринася за предпазване от сърдечно-съдови заболявания.

През последните години диетолозите от цял свят насочиха вниманието си и към лененото масло, като част от здравословното хранене. Причината е наличните на омега-3 полиненаситени мастни киселини. Организмът не може да синтезира сам омега-3, затова е необходимо да бъдат доставени с хранителните продукти.

Те се съдържат както в лененото семе, така и в мазните риби. Лидери по съдържание на омега - З полиненаситени мастни киселини, тези продукти станаха синоним на здравословно хранене. Достатъчно е да се консумират по 1-2 супени лъжици ленено масло дневно към салати или ястия, за да бъде снабден организмът с така нужните му вещества.

Още Хипократ е писал за лечебните свойства на растителните масла и е наричал зехтина "великото лекарства”. Днес те се използва и за мехлеми, и за лосиони, които се прилагат и локално върху кожата.