"Да убиеш Кенеди" - прочети и спечели

Официалният план е Кенеди да тръгне направо към лимузината си и да се присъедини към кортежа, но той сеотклонява и навлиза в тълпата. Недоволен от това да се ръкува само с няколко души, президентът навлиза дълбоко вмножеството, повличайки и Джаки със себе си. Двамата остават заобиколени от тази човешка стена повече от цяламинута, за голямо удоволствие на тълпата. После Кенеди ипървата дама отново се появяват – само за да се гмурнатотново в друга част от множеството.

– Майчице, това си е сериозна работа! – възхищава семестен репортер. – Това е награда за хората, които са чакали тук!

Президентът и първата дама се ръкуват цяла вечност,както се струва на изключително нервната охрана от Секретната служба.

– Кенеди показва, че не го е страх – пише в бележникаси Рони Дъгар от „Тексас Обзървър“.Накрая Джон и Джаки Кенеди стигат до президентската лимузина. Там ги чакат губернаторът Джон Конълии жена му Нели. В колата има три реда седалки. Най-отпред е шофьорът, петдесет и четири годишният Бил Гриър. От дясната му страна седи Рой Келерман, който, както и Гриър, е дългогодишен агент от Секретната служба на САЩ. Специален агент Келерман служи в охраната наБелия дом от началото на Втората световна война и езащитавал президентите Рузвелт, Труман, Айзенхауер, а сега и Кенеди.

Кенеди сяда на задната седалка от дясната страна,като приглажда с ръка косата си след здрависванията съсхората. Джаки е от лявата му страна. При кацането вДалас първата дама получава букет червени рози, койтосега е на седалката между нея и президента.

Губернатор Конъли се настанява точно пред президентана средната редица сгъваеми седалки. Конъли сваля огромната си шапка, така че хората да го виждат. Нели сяда предДжаки и точно зад шофьора, специален агент Гриър.Когато кортежът тръгва от „Лав Фийлд“ в 11.55 часа, лимузината на президента с кодово име SS-100-X, дадено й от Секретната служба, е втората кола в колоната, а отвсяка страна пази ескорт от по четири мотоциклета.

Челната кола е пълна с местни полицаи и агенти наСекретната служба, сред които са Джеси Къри, шеф на полицията в Далас, и специален агент Уинстън Лосън от Секретната служба.Зад колата на Джон Кенеди се движи кабриолет с кодовото наименование „Хафбак“. Тук седят двама от главнитечленове на „Ирландската мафия на Кенеди“ – Дейв Пауърс иКени О’Донъл, заобиколени от агенти на Секретната служба, тежковъоръжени с пистолети и автоматични оръжия.

Клинт Хил, шеф на екипа от Секретната служба, охраня-ващ първата дама, стои изправен на лявото стъпало на„Хафбак“-а. Специални агенти Бил Макинтайър, Джон Редии Пол Ландис също са на стъпалата на колата.Четвъртата кола е лимузина кабриолет, наета на място за вицепрезидента. Още когато колите потеглят от „Лав Фийлд“, става ясно, че Джонсън е ядосан и недоволен.Докато всички други политици в кортежа махат на хората, той гледа право пред себе си, без да се усмихва.

Ариергардът се оформя от петата кола с кодово име„Варсити“, в която пътуват полицаи от щата Тексас и четирима агенти на Секретната служба.Най-отпред на колоната, на известно разстояние отSS-100-X, шефът на полицията в Далас Джеси Къри е изцяло отдаден на задачата президентското посещение дамине с колкото се може по-малко инциденти. През целияси живот петдесет и една годишният полицейски началник е бил служител на правоприлагащите органи. Освенче постепенно се издига в чин в полицията на Далас, тойусъвършенства и познанията си, постъпвайки в Академията на ФБР. Къри участва в почти всичко, свързано спланирането на президентското посещение. Той определя350 от своите хора, което е една трета от полицейскияму екип, които ще охраняват маршрута на кортежа, ще се погрижат за сигурността на Кенеди при кацането налетището и ще поддържат реда сред множеството повреме на речта му на „Трейд Март“.Къри обаче решава да не разполага никой от хоратаси в близост до „Дийли Плаза“, преценявайки, че основните проблеми за контрол на тълпата ще бъдат, преди дасе стигне дотам. Щом кортежът завие от улица „Хюстън“ по улица „Елм“, минава под естакада, завива надясно по магистрала „Стемънс“ и през сравнително безлюднатеритория стига „Трейд Март“. По-добре да съсредоточислужителите си на най-оживените точки по маршрута, отколкото да ги разпилява на места, където ще има самоняколко души.

Освен това Къри нарежда на хората си да стоят обърнати с лице към улиците, а не към хората, смятайки, ченяма нищо лошо да видят човека, когото пазят, като награда за дългите часове, които ще прекарат на крак. Товапротиворечи на примера на Ню Йорк. В Ню Йорк полицаитестоят с гръб към улицата, за да могат максимално да съдействат на агентите от Секретната служба при охраната на президента, оглеждайки многобройните прозорци запоява на снайперистко оръжие.

Това няма значение през първите няколко безгрижни километра, които минава кортежът. Няма нищо заправене. Хората, които се виждат, са толкова малко, че отегчената Джаки си слага слънчевите очила и за разнообразие започва да маха на рекламните пана. Чиновницитепо авеню „Лемън“ са малцина и не изглеждат развълнувани.

Предпочитат да се порадват на обедната си почивка извън фабриката на Ай Би Ем.

Точно по това време е и обедната почивка в училищното книгохранилище на Тексас. Повечето колеги на Лий ХарвиОсуалд излизат навън от сградата с надежда да зърнат президента.На следващата пресечка Джеймс Хоусти, специаленагент от ФБР, забравил напълно за разследването на ЛийХарви Осуалд, прави всичко възможно да не изпусне давиди своя кумир – президента Кенеди.Днес Лий Харви Осуалд не си носи обяд. И няма плановеда яде. Вместо това премества куп кутии на мръсния шести етаж на книгохранилището, като ги разполага така, чеда образуват добре маскирано гнездо за стрелба.

В 12.24 часа, почти тридесет минути след тръгването накортежа, колата на президента минава покрай специален агент Джеймс Хоусти на ъгъла на улиците „Мейн“ и „Фийлд“. Желанието на агента от ФБР да види на живо Кенеди се сбъдва,след което той се обръща и влиза в „Аламо Грил“ да обядва.В 12.28 часа кортежът навлиза в един позападнал квартал в централната част на града. Право напред ясно севижда красивата зелена трева на „Дийли Плаза“. Агентитеот Секретната служба са стъписани от посрещането, което президентът получава тук – навсякъде гъмжи от хора,които го приветстват и му ръкопляскат.

В 12.29 часа кортежът прави съдбовния остър завойнадясно по улица „Хюстън“. Високо горе, от шестия етажна своето снайперистко леговище, Лий Харви Осуалд виждаДжон Фицджералд Кенеди на живо за първи път. Той бързо насочва своя „Манлихер-Каркано“, като се прицелва презмерника в момента, в който кортежът заобикаля ъгъла на„Дийли Плаза“.

И тук тълпите са големи и възторжени, въпрекипрогнозите на главнокомандващия Къри, че в този районвече ще са рехави. Хората подканят Джаки и президентада погледнат към тях. Сякаш президентът и Джаки сасе уговорили той да маха на стоящите пред сградитеот дясната страна на пътя, а тя – на застаналитепокрай затревения „Дийли Плаза“ отляво. Така е сигурно,че никой гласоподавател няма да остане, без да са мупомахали.

На кортежа му остават само пет минути да стигнедо „Трейд Март“, където Кенеди ще произнесе реч. Почти сатам.

В президентската лимузина Нели Конъли спира да маха,колкото да погледне през дясното си рамо и да се усмихнена Джон Кенеди.

– Няма как да кажете, че Далас не ви обича, г-н президент.

По ирония на съдбата, ако точно в този миг Кенеди бевдигнал поглед към шестия етаж на училищното книгохранилище в Далас, той щеше да види цевта на пушка, която се показва през отворен прозорец, насочена право към главата му.

Но Кенеди не вдига поглед.Нито агентите от Секретната служба на САЩ.Часът е 12.30. Дошъл е моментът, в който специаленагент Бил Гриър трябва да насочи така SS-100-X, че данаправи 120-градусов завой от улица „Хюстън“ към улица„Елм“.Повечето хора живеят живота си така, сякаш краят муе отдалечен на много години от тях. Измерват дните си влюбов, смях, постижения и загуби. Имат слънчеви моменти и бури. Кроят планове, разговарят по телефона, преследваткариера, имат своите тревоги, радости, екзотични пътешествия, любими храни, любовни истории, позор и копнежи.Всеки човек може да бъде определен чрез себе си. Чрез дрехите, дъха, начина, по който сресва косата си, формата натялото или дори това с кого общува.

По целия свят децата обичат родителите си и копнеятв замяна да получат тяхната любов. Разтапят се от бащината милувка, докоснала лицата им. И дори и в най-тежките си дни всеки човек мечтае за бъдещето – мечти, коитопонякога се сбъдват.

Такъв е животът. И все пак животът може да свърши за миг, по-кратък и

от една въздишка.

22 ноември 1963

„Дийли Плаза“, Далас, Тексас

12.14 часа

Oчаквайки пристигането на американския президент,жененият гимназист Арън Роуланд стои с жена сиБарбара по протежение на „Дийли Плаза“. Поглеждайки нагоре към училищното книгохранилище на Тексас, тойвижда силует на мъж в ъгъла на прозореца на шестия етаж.Самият той страстен ловец, Роуланд разпознава, че човекът държи пушка диагонално на гърдите си, с едната ръкана приклада, а с другата – на цевта. Ето така би държалоръжието един морски пехотинец в очакване на команда

„Огън!“ на стрелбището.

Роуланд е очарован, но прави съвсем погрешно заключение.

– Искаш ли да видиш един агент на Секретната служба? – пита жена си той.

– Къде?

– Ей там, в онази сграда – отговаря той, като сочи.

Шест минути по-късно, преди кортежът да стигне до„Дийли Плаза“, Роналд Фишър и Робърт Едуардс, които работят в ревизорската служба на близкия окръг, поглеждат нагоре и виждат мъж, който стои неподвижно на прозореца нашестия етаж. „Не помръдна – спомня си по-късно Фишер. – Погледът му не трепна. Стоеше, втренчен като статуя.“

В същото време Хауърд Л. Бренън, местен водопроводчик, бърше потта от челото си с ръкава на своята войнишкозелена риза. Това го кара да се зачуди колко ли е горещо. И той поглежда към таблото „Херц“ под покрива на Тексаското училищно книгохранилище, което показва часа и температурата. Вдигайки очи към таблото, Бренан съзира загадъчен, неподвижен като статуя мъж, заел позиция за стрелба на горния прозорец. Но точно тогава до него долитат приветствените възгласи с приближаването на кортежа все по-наблизо. По улица „Мейн“ хорското множество е от 3 до 6 метра широко и възгласите му отекват в облицованите с прозорци „каньони“ на търговската част в Далас. При цялото това въодушевление гледката на човека, застанал до прозорец с пушка в ръце, е забравена. Президентът е близо.

Нищо друго няма значение.

Лий Харви Осуалд би предпочел да стреля в легнало положение. Това е най-доброто за един стрелец. В такава позиция пушката не се крепи от мускул, който може да се умори или да трепне. Вместо това, когато тялото е по корем, на пода, твърдата земя и костите на дясната и лявата предмишница оформят идеалния стабилен триъгълник.

Но Осуалд няма такава възможност. Ще трябва да стреля прав. Като стар боец знае, че тялото му трябва да е колкото се може по-неподвижно. Така че сега той се обляга плътно на лявата част на прозореца и притиска приклада на италианската карабина към дясното си рамо. Издрасканото дърво на приклада опира в бузата му, такакакто часове наред бе опирала на стрелбището пушката му M-1 някога в морската пехота. Показалецът на дясната му ръка е свит около тридесет и три годишния спусък.

Лий Осуалд се взира в мощния телескопичен мерник, увеличаващ обектите толкова, че главата на Джон Кенеди изглежда сякаш е на разстояние половин метър. Осуалд знае, че времето му е малко. Ще може да стреля два пъти със сигурност. Три пъти, ако е бърз. Вероятно има девет секунди. Щом вижда ясно целта, Осуалд издиша, леко натиска спусъка и още щом усеща обратния тласък на пушката да блъсва силно в рамото, плавно издърпва затвора, за да зареди за нов изстрел. Не може да разбере дали първият изстрел е нанесъл много поражения. Но това няма значение. Осуалд веднага трябва да стреля пак. Убиецът е импулсивна личност и вероятно съвсем безсилен да спре притока на адреналин, който би се задвижил в тялото на всеки човек след стрелба с мощно оръжие срещу президента на Съединените щати. В мига, в който някой извърши подобно нещо, животът му се променя завинаги. Няма връщане назад. От тази секунда нататък ще бъде преследван до края на света. Може би ще прекара остатъка от живота си в затвора. Може би ще бъде екзекутиран.

Най-умното нещо, което трябва да направиш, след като си стрелял срещу президента, е да хвърлиш пушката и да бягаш.

Но ако първият изстрел все пак не успее, така както не успя изстрелът срещу генерал Уокър през април, и президентът оцелее, Осуалд ще изглежда като глупак. А това е последното нещо, което иска. Не, планът е да убие Джон Фицджералд Кенеди. И Лий Харви Осуалд ще изпълни този план. Изобщо не се замисля. Осуалд стреля отново.

Звукът от втория изстрел не се удавя в шума на тълпата долу. Той е толкова силен, че откъртва парчета от мазилката на тавана в Тексаското училищно книгохранилище, а стъклата на прозорците, до които е застанал Лий Харви Осуалд, се раздрънчават.

8.4 секунди след първия изстрел Лий Харви Осуалд натиска спусъка за третия. После си тръгва. Захвърля вече ненужната италианска карабина и слиза от кулата от кутии с книги, зад която се е крил. Хуква навън от книгохранилището.

Моторизираният полицай от Далас Мариън Л. Бейкър се втурва към сградата и нагоре по стълбите. Спира Осуалд с насочено към него оръжие на втория етаж, но когато се уверява, че Лий Харви работи в книгохранилището, го пуска. Шестдесет секунди след това Лий Харви Осуалд излиза от сградата на книгохранилището в слънчевия осемнадесетградусов даласки следобед.

Въпреки всички неблагоприятни за него обстоятелства убиецът се измъква.

По-късно свидетелските показания на хора, чули изстрелите на „Дийли Плаза“, ще потвърдят, че от книгохранилището е стреляно три пъти. Единият от изстрелите подминава колата на президента, а десетилетия след това все още има спорове дали това е първият, или третият изстрел. Със сигурност обаче два от изстрелите не пропускат целта.

При първия изстрел президентът е уцелен в долната част на врата в гръб. Със скорост от 580 метра в секунда 6.5-милиметровият куршум разкъсва трахеята му и излиза през стегнатия възел на тъмносинята вратовръзка. Не е ударена нито една кост и макар че десният лоб на белия му дроб е засегнат, сърцето и белите дробове на Кенеди все още функционират идеално.Президентът е лошо ранен, но все още жив. Има проблем с дишането и говора, тъй като кръвта бликва в трахеята. С други думи, този изстрел най-вероятно няма да го убие. Но същото не може да се каже за губернатора на Тексас Джон Конъли. Сгъваемата седалка, на която седи непосредствено пред президента, е седем и половина сантиметра по-ниско от седалката, на която в момента е президентът.

По-късно балистичната експертиза показва, че куршумът минава през Кенеди, след което влиза в гърба на Конъли.

Губернаторът извръща тялото си точно преди Осуалд да стреля. Той се обръща, като се опитва да каже нещо на президента. Ето защо така нареченият „вълшебен куршум“* (който се движи с малко повече от 520 метра в секунда) успява да прониже Конъли и да мине през тялото му, излизайки през долната дясна част на гърдите. Но „вълшебният куршум“ не спира дотук. После той пронизва китката на губернатора и се отклонява от костта му към лявото бедро, където най-накрая засяда.

Ударът кара губернатор Конъли да отскочи напред и да се превие надве. Гърдите му веднага се напояват с кръв.

– Не, не, не, не! – изкрещява той. – Ще ни убият и двамата.

Рой Келерман сякаш чува как президентът извиква:

„Мили Боже, уцелиха ме!“ – и се обръща да погледне през лявото си рамо към човека, чийто бостънски акцент познава така добре.

Келерман вижда, че Кенеди наистина е прострелян.

Президентът Кенеди и губернатор Конъли са само на шест и половина километра от болница „Паркланд“. В неяспешен екип от хирурзи може да спаси живота им. Шофьорът от Секретната служба Бил Гриър трябва да ги закара там. Но шофьорът на SS-100-X също поглежда назад, за да провери какво става с президента. Поради това отвличане на вниманието лимузината се отклонява леко – първо в едната, после в другата посока, вместо да забърза към спешното отделение. Когато Гриър се обръща отново към кормилото, все още има време президентът да бъде спасен.

Единственото, което трябва да направи, е да даде газ. Те все още не осъзнават онова, което се случва. Нито Гриър. Нито Келерман. Нито дори Джаки, която сега се обръща към Кенеди. И лимузината на президента продължава да се движи все така бавно по улица „Елм“. Клинт Хил, специален агент от Секретната служба, отговарящ за охраната на първата дама, чува изстрела и се хвърля в действие. Като се отблъсква от стъпалото на „Хафбак“-а – колата точно зад президентската лимузина, Хил с всички сили изтичва напред и прави опит да скочи на малкото стъпало, което стърчи от задната част на президентския автомобил.

Междувременно Кенеди се навежда наляво, но все още е изправен. Джаки обгръща нежно лицето на съпруга си. Първата дама се взира в очите му, за да разбере как се чувства.

Разстоянието между красивото є гладко лице и това на загорелия и съвсем зашеметен Джон Кенеди е около петнадесет сантиметра. От силата на куршума, движещ се със скорост два пъти по-голяма от скоростта на звука, тялото на всеки нормален човек би се превило напред. Точно това се случва с губернатор Конъли. Ако Джон Кенеди бе паднал напред, може би щеше да живее дълго. Сега обаче дългата и болезнена битка на президента с болките в гърба се връща, за да го измъчи за последен път. Ортопедичният корсет за гръбнак, който носи, държи тялото му изправено. Същата сутрин той дори подсилва здравината му, като слага около корсета и бедрата си еластичен бандаж. Ако не беше корсетът, следващият куршум, по-малко от пет секунди по-късно, щеше безобидно да мине над главата му. Но не минава. Следващият куршум разтрошава черепа му.

---------

Какво трябва да направите? Представяме ви откъс от романа, а след това ще ви зададем един въпрос, свързан със съдържанието му.

Ето го и него:

Как се казва шефът на полицията в Далас?

Отговорите си оставяйте като коментар под статията до неделя, 24 ноември! На 25 (понеделник) трима от вас, с верен отговор и изтеглени с жребий, ще получат книгата!

Успех!