Антон Хекимян попада в bTV още на 20 години, започвайки като стажант в сутрешния блок на телевизията. "От него буквално струи доброта и това няма как да не се оцени от хората – пишат от в-к „Всичко за семейството” и допълват - такъв е и при лична среща, без значение дали се познавате от час, или от години.”  

Започва работа като репортер, а сега е водещ на предаването "Тази сутрин". "Смятам, че съм искрен човек. В повечето ситуации каквото ми е на сърцето - това ми е на лицето. Ако не вярвам на някого, си личи. Ако съм гневен – също. Ако някой не иска да каже нещо, няма да го каже. Не съм почитател на задаването на един и същи въпрос по 100 пъти, дори да ми се налага да го правя понякога. Важна е реакцията на събеседника, дори трепването на очите му, когато задаваш въпроса."  

За времето, прекарано телевизията, има натрупани много истории, впечатления и настроения. Но няколко от тях остават силен отпечатък в съзнанието му. „Не мога да забравя никога емоцията на това да си с хората, когато се събират за големите празници. Цари неописуем дух на връх Шипка. Любимо място! Местата, които ни събират, са много, но смятам, че традицията на мъжкото хоро в Калофер възроди празника Богоявление.” 

За водещия на сутрешния блок на bTV семейството и празниците са извор на живот, държи на тях и опитва да ги съхрани по всякакъв начин. „Дори съм събрал всички запазени носии, макар да са леко изядени от молците, накитите на бабите ми, всичко, което са тъкали. За мен това е нещо свещено. Семейството е свещено!”, казва той. Смята, че „големите празници са задължителното време за връщане. С напредването на годините човек разбира колко ценно е да прекарваш време с родителите си, незаменимо е.” 

Специалното си отношение към българските традиции, Антон споделя, че дължи на своите майка и баба. „Държат семейство да е цяло, държат да се събираме, да се храним заедно” – допълва той. „Традициите са онова нещо, което се повтаря, може да се видоизмени, но запазва най-ценното - хората да се съберат, да са заедно, да покажат, че могат да продължат като едно цяло и да нарекат за добро нещо хубаво да се случи в живота им.” 

Въпреки силната връзка с родителите си, водещият е категоричен, че те не са влияли върху избора му – „Радвам се, че никога не са били амбициозните родители, които да ме насочват според техните представи. Имах своето време да изживея детските си светове, страхове, игрите до късно пред блока. Радвам се, че са ми имали доверие още като дете, но това е двустранен процес - аз също съм се старал да оправдавам доверието - невидимата връзка е много по-силна от думите.” 

Друг специален човек в живота на водещия е приятелката му Василена, която също е журналист. Работата в един и същи бранш дава на двойката повод за разговори, но Антон не смята, че общата професия се явява спасителен пояс – „Винаги има какво да търсиш и намираш в човека до теб – реакции, емоции, мисли. Щом има взаимно търсене, има и намиране.”

 

Още за любовта към българското, телевизията и най-близките за Антон Хекимян хора, четете във вестник „Всичко за семейството”.