Баш приятна комедия

Комедията „Баш обирджии“ (Masterminds) е направена по действителен случай – обирът на банката Loomis Fargo в Северна Каролина през октомври 1997 г., при който са задигнати 17 милиона долара. Очевидно в тази банка не са си взели поука от кражбата през март същата година, когато шофьорът на един от бронираните камиони офейква с 18,8 милиона кеш. По онова време това са двата най-големите банкови обира в историята на САЩ.

В главната роля е чудесният Зак Галифанакис – симпатично глупав добродушко на име Дейвид, който кара именно такъв брониран камион, пълен догоре с пачки. Към участие в обира го склонява неговата бивша колежка Кели (Кристен Уиг), залъгваща го с бъдещи ласки в Мексико (любопитен факт: сцените в Мексико всъщност са заснети в Пуерто Рико), където ще харчат парите си по луксозни курорти. „Мозъкът” на цялата акция е кривоносият и лукав безделник Стийв (Оуен Уилсън).

Разбира се, в предварителния план всичко се обърква, като за кашата вина има не само непохватният Дейвид, но и достатъчно глупавите и алчни негови ортаци. Филмът е добър низ от комични ситуации и лафове, но най-хубавото е, че 37-годишният режисьор Джаред Хес и сценаристите са обърнали достатъчно внимание на второстепенните герои. Те са приятната гарнитура към иначе предвидимата основна сюжетна линия, от която стърчат малко бели конци тук-там, но в рамките на простимото.

Овации за зловещата съпруга-психопат (Кейт Маккинън) на шофьора Дейвид, както и за наемния убиец Майк (Джейсън Съдейкис), който се оказва неочаквано чувствителен и емоционален за професията си. Забавна, макар и не толкова, е и чернокожата агентка на ФБР (Лесли Джоунс).

Саундтракът на филма също е „як”, както биха казали тийнейджърките, които седяха пред мен в киносалона. През първите 15 минути те постоянно си проверяваха Facebook-а на смартфоните, но след това сюжетът ги увлече. И слава богу, защото не е приятно в тъмния салон някой да ти свети в очите с тези големи телефони.

Снимка: Forum Film Bulgaria