Реклама

текст: Васил Богданов

Антон Терзиев (39) е визуален артист и писател. Завършва керамика в Националната художествена академия. За последните 12 години се подписва под десет самостоятелни изложби. През 2010-а печели наградата БАЗА за българско съвременно изкуство. Художествените си текстове събира в книги. Издадените до момента са: Всичко е включено в цената (2012), Местни герои (2010), Ърбан йога за начинаещи (2008), Никакъв портрет за художника (2007). В свободното си време поддържа сайта за киноревюта movies.bg. Сборникът с разкази „Живот на половини” е неговата пета книга.


Защо книгата се казва „Живот на половини”?

Заглавието идва от тези ситуации, които искат бързо решение, а нямаш ресурс, нямаш резервен план и почти винаги си с чувството, че грешиш, докато действаш на парче. Оцеляваш ден за ден и не знаеш каква е голямата картина. Да решаваш ежедневните дилеми с достойнство, без обаче достойнството ти да бъде за чужда сметка, е най-трудната работа. Затова обичаме за известно време да бъдем някой друг. Да видим как той се справя с провала. В тази книга съм написал разкази, в които човек може да се припознае и да реши, че са писани само за него. Една приятна отсрочка за зареждане с гориво за неговите собствени истории.

Кой от разказите е най-личен?

„Четири дни в кастата на симпатягите“ с преживелиците ми в Киноцентър Бояна. Нямаш представа колко гадно е да си „общак”, а там всички врати, освен тази на клозета, са затворени. „Колкото по-отвратителен е животът ни, толкова по държим на него; за нас той се превръща в протест, в едно непрекъснато отмъщение” – добре го е казал Балзак, нали? Всичките ми разкази са много лични. Например този с баща ми – „Един Хитлер по-малко“. Баща ми е художник с над 100 илюстрирани книги и учебници, някои от които сега надничат от кашоните на „Славейков“ като бездомни кучета. В този разказ един скинар иска от него да му нарисува портрет на диктатора. А баща ми навремето е рисувал Левски, Ботев, Захари Стоянов, но е закъсал, трябва да се яде, пуши, пие... От известно време съм се амбицирал да издиря всичките му книги и да ги събера на едно място. Почти съм успял. Ровя се, звъня, пиша на антиквари, работя с пощи, понякога и от чужбина. Създадох си малка мрежа от контакти като истински детектив. Видях се със сума ти хора. Питам всеки какво място е заемала в детството или юношеството му въпросната книга на Жул Верн, Майн Рид, Ървинг Стоун. И хората разказват. На тръгване някои са малко гузни, все едно са ми продали част от себе си.

Кой разказ е най-закодиран?

Хакнал съм всички защити, така че, веднъж попаднала в любознателните ръце на читателя, книгата да работи в максимален обхват. Шегувам се, ето, кодиране има в разказа „Одисея 2010-2013“, където не уточнявам в коя рекламна агенция съм на космически смешното джоб-интервю за копирайтър. Нали колелото ще се завърти и пак ще отида там. Кодиран е и „Герой“, където заемам имиджа на адски популярен в момента български писател за прототип на моя човек. Ама, това май не биваше да го казвам (смее се).

С опасни неща като метакултурни препратки, поп референции и топонимия на злободневното боравя много внимателно. Дозата репортажна документалност е само отправна точка. В разказа „Глад“ едвам издържам да изляза от шикозен гурме ресторант в Манхатън, за да се натъпча с пица, но не в това е фокусът. Написаното представя манипулирана реалност. Нищо че аз често тематизирам проблемите си с оцеляването в индифирентна икономическа среда.

Има ли разказ, който не е супер як и влезе в книгата с връзки, за да направи обем?

Е, как, всички са мега яки. Относно обема, както Радослав Парушев беше казал, никой не сяда с мисълта, че ей сега ще напише един сборник с разкази. Събират се с времето. После моделираш материала по смислова тежест. Това сега беше супер приятно заради Ганка Филиповска, моят редактор. Компетенцията и светкавичните й реакции ме респектираха през цялото време.

В книгата има индекс, по подобие на научната и справочна литература. От него разбираме, че на страници 53-55 се среща думата шкембета, а на 93-96 – джуки. Твоя ли е идеята?

Да задържиш вниманието на читателя, както и шкембетата, са си наука. Цялостната концепция за оформление, включително и индексът, насърчаващ връзката с книгата, е на ужасно талантливия художник Райчо Станев. Разпознаваемият му почерк и разнообразни графични решения ще откриеш зад десетки водещи заглавия. Отдавна исках да работя с него и, на – Марадона не дойде за бенефиса на Стоичков, но моята мечта се сбъдна, вълнуващо е. И няма да му изтрия телефона (смее се).

Могат ли да се изкарват пари с писане на книги?

Работя за мига, в който този въпрос няма да ми извиква киселини. Алек Попов, Иво Иванов и Палми Ранчев обаче сто на сто могат да ти отговорят авторитетно и без гримаси. Защо ги споменавам? Успях да ги склоня да разпишат по някое и друго рекламно изречение на корицата. Защото книгите са, за да се купуват, не да се четат. Направиха го безплатно. Страхотен подарък, който няма да забравя.

Това е твоята пета книга. Какво научи за книгоиздаването в България?

Стоически преговорих вече изтърпяното с предходните. Много я задържаха тази специално. Година мина, докато се придвижи от едно в друго чекмедже, бариери на всяко ниво. Още една на шумно мълчание. Опитвах да не мисля за нея, а само за неща, над които имам известен контрол. Накрая дойде едно дежурно обаждане да си я взема от Панаира на книгата в НДК, нищо повече.

Не спирам да се учудвам на тоталната липса на неща, които трябва да са задължителни за едно частно предприятие – делови и прагматичен тон, рационално и аргументирано бизнес планиране. Професионалистите, с които имах щастие книгата да ме събере, вече ги споменах. На единици като тях се крепи всичко. От арогантност, липсата на адекватност и отношение егото боли, но затова пък някои казват, че било целебно, стига да знаеш кои мантри да си повтаряш. Нали затова са ръководствата за самопомощ. Виж, там са истинските пари (смее се).

Какви са грешните представи на хората за един писател?

Клишетата невинаги са грешни, но винаги са забавни. Популярна е тази за книжния плъх с перманентно включен story детектор, който, видиш ли, се е пръкнал на този свят, за да се захване точно с твоята изповед в момента. Получавам такива отчаяни мейли от време навреме, на които винаги отвръщам любезно, не се надувам. Друга такава е, че писателят има перманентна нужда от вдъхновение и муза, респективно секс, наркотици и рокенрол, и винаги е в приключение. Един вид див авантюрист с пиратска бандана, който ще ти напише стих на коляно стига да му подадеш салфетка.

Моята авантюра е с тенджерата и тигана, скоро ще имам нов, ура! Както и с лелката от Техем, която виждам през шпионката да нервничи с клипборда на всяко десето число. Приключението ми го прави синът ми, когото водя и взимам от детска градина. Още едно клише е, че писателят е на кръстоносна мисия с чалгата, с ангажимент да облагородява обществото. Моят кръстоносен поход е сaмо с jobs.bg и контрольорите в „Дружба“ 2. И последно – че разполага с цялото време на света да се шляе, съзерцава и планира следващия си ход. Грешка – безработният търси стотинки на пълен работен ден и няма време за глупости. Апропо, помогни ми да продам два билета за golden circle-a на автобус 204. Ако някой иска да помогне на бе-ге арта в мое лице – да ми пише на лични. Благодаря!

Ти всъщност си художник, който изневерява на платното с Word?

Имах тениска с надпис One word is not enough... В България е рисковано да си писател и художник едновременно. Трудно те запомнят, а когато това все пак стане, има едно подозрение, че не си равностоен и в двете. Че едното е за сметка на другото. И без да се мъча, всичко, което правя, се интегрира от само себе си. Ето, предстои ми изложба с живописни платна, на които съм „портретувал“ в мащаб кориците на книгите си. Ще се казва Paintings By The Book. Експеримент, в който искам да разбера как художественият и комерсиалният вектори си кореспондират. Не е толкова сложно, колкото звучи. А от златното им сечение в крайна сметка зависи много.