"Куриозното е, че съм родена на 12 април, а имам голям страх от самолети и височини"

На 12 април актрисата Деси Тенекеджиева има рожден ден и по този повод разговаряхме с нея по телефона.

Как ще празнувате?
Твърдо работно. С бонбони и чаша вино в студиата заедно с монтажистите, с които приключваме монтажа на телевизионната версия на „Живот като на кино”, но аз съм свикнала. Въпреки всичко, не го пожелавам на никого този начин на празнуване. Толкова работа имам, че няма как да отговоря на всички пожелания. Ако трябва да съм пунктуална (смее се), имам 511 неприети обаждания на Viber, 348 на Messenger, 43 SMS-a и 26 неприети разговора. Да не изброявам другите приложения.

Очевидно телефонът е част от вас. Пристрастена ли сте към някоя марка?
Аз съм с iPhone от много години. Сменям ги, сега съм с последния модел, но не от гъзария (смее се), а защото го ползвам постоянно, дори мейли пиша на него. Като стана дума за технологии и социални мрежи, преди години някой ми беше направил във Facebook фенска страница. След като събра 65 хиляди последователи, този човек продаде фенската база на някакъв порносайт (смее се). Затова сега съм само с личната си страница, където отдавна съм достигнала лимита от 5000 контакта и не мога да приемам повече приятелства, но мога да бъда последвана.

Как минаваха рождените ви дни във Варна по време на детството?
Много хубаво. В семейната къща на четири етажа, където на всеки етаж живееха роднини. После във Френската гимназия празнувах във фотолабораторията.

Защо точно във фотолабораторията?
Защото в "лабото" от фотографа Краси Божинов се учихме не само как да проявяваме снимки, но преди всичко как да живеем. Това беше най-култовото място в гимназията - училище за живот. Имам и един много запомнящ се рожден ден преди десетина години, който изкарах на летището в Париж. Аз често си изпускам полетите и в този ден приятели ме закараха три часа по-рано на летището. Оказа се обаче, че полетът е бил предния ден. Трябваше да изчакам по-късния полет, но ситуацията бе инфарктна, защото вечерта имах спектакъл на „Майстора и Маргарита” (реж. Теди Москов). Представлението закъсня малко, но все пак не падна.

Понякога било ли ви е досадно, че всички свързват рождената ви дата с Гагарин, с космонавтиката?
Не, но куриозното е, че съм родена на този ден, а имам голям страх от самолети и височини. От друга страна, налага ми се да пътувам два до четири пъти в месеца. В хола имам три куфара с различна големина, които са отворени, и в зависимост от пътуването избирам в кой да слагам багажа. Животът ми протича на голяма скорост. Живот като на кино - нещо средно между „Кабаре”, „Ах, този джаз”, „Жени на ръба на нервна криза” и някоя телевизионна сапунка (смее се).

Какво ви предстои в следващите месеци?
На 2 май ще се излъчи телевизионната версия на „Живот като на кино”, а на 17 май е церемонията по връчване на наградите на фондация „Стоян Камбарев”. Петима творци от различни области ще получат награда, но по-важно е, че ние се грижим за тяхната реализация. На 20 март в Партийния дом беше премиерата на филма „Звярът е още жив” на Весела Казакова и Мина Милева, на който аз съм копродуцент. Филмът сега тръгва по фестивали, а за разпространението в България ще съобщаваме конкретно за всяка прожекция, защото няма как филм за комунизма да върви по моловете (смее се). Наесен ще снимам в Лондон още един филм с Жерар Депардийо.

Вие сте продуцент и на "Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС”. Кое ви дразнеше най-много в социалистическия режим?
Унифицирането. Всички бяхме облечени еднакво. Ако направиш нещо различно, ставаш черната овца. Красотата не е в симетрията, както казва един лекар, а в асиметрията. През социализма не се виждаше хоризонт за развитие. Животът беше предначертан – работиш от 9 до 5, после ядеш салам „Камчия” и това е. В магазина имаше 20 стоки, всичко беше предопределено, а според мен животът е движение, път. В крайна сметка животът е това, което ти се случва, докато си правиш планове за нещо друго. И когато всичко свърши, филмът започва отначало.