Как започнах работа в Англия - част 2
Разказът на Димитър за адаптацията в Обединеното кралство
20 Юни 2016
Реклама
Специално за btv.bg 43-годишният Димитър разказва интересни детайли за адаптацията си в Англия. За правилата там, за нравите на българите, училището на децата му, за един чалга клуб в Източен Лондон и много други любопитни неща.
“Дори и малките швеци са големи хора” – Димитър Пенев
Започнах активно да си търся нова работа. За да съм коректен, съобщих на всички, че след като развитието ми в сегашната компания не съответства на очакваното от мен, започвам да търся начини да продължа напред на друго място. Така, точно преди края на 2015-а, бях поканен на интервю в медийна компания в Лондон за позицията мрежов инженер.
Интервюто беше много интересно, а ефектът от него – мълниеносен. Само след час ми се обадиха за второ, този път телефонно интервю за следващата сутрин с вицепрезидента по технологиите. В крайна сметка, за по-малко от 24 часа след първия ми контакт с фирмата вече имах добро предложение за работа, което приех с радост. Впоследствие се оказа, че са ме харесали, защото съм задавал технически въпроси на експерта, който присъстваше на интервюто. Защо това е така, а не така и др.п. – нещо, което не е убягнало от погледа на бъдещия ми тогава мениджър.
Уведомих работодателя си за желанието да напусна и помогнах за намирането на мой наследник. Участвах в техническите интервюта за неговото избиране, дори останах допълнителни дни, за да го въведа в нещата. Въпреки всичко усетих нескрита злоба и завист за това, че продължавам напред, без да отстъпя и променя принципите и мисленето си. Отношението към мен се влоши значително. Всеки ден до края на престоя ми ме сриваше емоционално. Впоследствие много от неуспехите във фирмата бяха приписани на мен. Гледаха ме като потенциален враг. Тъй като бях ключов служител и имах достъп до много системи, всички бяха особено мнителни дали няма да си оставя вратички за достъп. Но…
Всяко зло за добро
Попаднах на коренно различно място. Пътят от дома до новия ми офис в Лондон е доста дълъг, но всеки ден го изминавам с удоволствие.
Фирмата е със скандинавска култура и бизнес поведение, наложени от собствениците от Швеция. С положително мислене и великолепна работна атмосфера, подкрепяща идеите и нестандартния начин на мислене – идеалното място за мен. Всички мениджъри, дори от най-високите нива, масово насърчават даването на нови идеи, както и директната комуникация с тях. Това е в огромен контраст с повечето фирми, в които съм работил. Не крия, че вече изпробвах дали това работи и имах разговори на най-високо ниво, на които представих някои идеи и отзивите бяха много положителни. Стимулира се гъвкавото работно време и работата от вкъщи. Не липсват социални събития и различни стимули за позитивното мислене и удовлетвореност на служителите. Сградата има зони за отдих с кафенета, с дивани, шезлонги, дори телевизори с игрални конзоли, джаги и еър хокей.
Залите за срещи са кръстени на градове, в които имаме бизнес. Една от тях се казва „София“. На вратите са изписани поздрави на различни езици. Приятно е да застанеш пред асансьора и да прочетеш на български „Добре дошли!“. А на вратата на трети етаж, където е кафенето, пише „Чаша чай?“
Запознах се с много нови хора и промених живота си към по-добро. Радвам се на интересни проекти, на планове за обучение и кариерно развитие. Компанията е сред най-големите в бранша, което би ми отворило възможности при всички големи фирми в световен мащаб. Семейството ми също е тук и нещата са подредени.
Начинът на живот
За наемането на къщата се сблъсках с местните правила – оказа се, че можеш да наемеш жилище само ако имаш доказан доход в страната. Освен това наемът не би трябвало да надвишава 30% от нетния ти доход. Допускат се отклонения, но в крайна сметка трудно би могъл да си позволиш наем над 40-45%. Договорите са задължителни и подробни, с много точни задължения. В над 80% от случаите минаваш през агенция за надвижими имоти. Рядко можеш да намериш нещо директно на пазара.
Задължително се прави подробен опис и инвентаризация със снимки на абсолютно всичко в къщата, които се сравняват с описа и огледа при напускането. При установени нередности се удържат пари от депозита, внесен в специална фирма – гарант за депозити, която не е страна по договора за наем. За всяка промяна в къщата – окачване на картина или огледало, външна антена, кабели и т.н., трябва да се обадиш и да искаш разрешение. Това важи и за боядисване, ремонт и всякакво преправяне.
Трябва да имаш добра финансова и кредитна история, за да купуваш стоки на кредит – от телефонен апарат с договор до автомобил или жилище.
Винаги можеш да си купиш автомобил „втора ръка“, като застраховката му зависи от шофьорското ти досие, възраст и опит. Ако не си дисциплиниран водач, застраховката може да надвиши стойността на автомобила. Всички водачи на автомобила задължително се вписват в застраховката, като тя се променя в момента, в който впишеш или отпишеш някого.
Шофьорската книжка е доказателство за адрес тук и е документ за самоличност. Българските шофьорски книжки са валидни, тъй като сме членове на ЕС, но се препоръчва да бъде подменена с тукашна. Това става по пощата, без чакане на някое гише, и струва 55 паунда.
При смяна на адреса задължително се подменя и шофьорската книжка. Това също се прави по пощата и струва пет паунда. Интересно е да се отбележи, че не е задължително да носиш книжката в себе си. Достатъчно е при проверка да могат да сверят снимката, която излиза на компютъра, с лицето на водача.
