Не се ли уморихме от чувството си за вина

Животът или е сложен и става още по-усложнен, или е прост и става още по-лесен

Реклама

Вината е начинът, по който казваме на себе си, че постъпките ни не са в съгласие със собствения ни морален кодекс. Ако не се освободим от нея, тя ще ни държи в емоционална нестабилност. Всички имаме причини да се чувствавме виновни, защото всички сме несъвършени и правим грешки, а и по принцип хората сме склонни да носим вина в живота си. Дори и да отидем на ново място с думите "Иска ми се просто да се махна от всичко това", ние занасяме със себе си и чувството си за вина.

Проблемът е в това, че вината пребивава в ума. Всеки от нас има и ум и съвест и не може да се скрие от себе си. Чувството за вина е видимо - отбягващ поглед, наведена глава, прегърбена фигура, повърхностно дишане с тежки въздишки.

Да, животът е труден и всички се сблъскваме с много разочарования. Познаваме отблизо и умората, и страха. Без съмнение вината може да ни разболее, може да ни докара депресия, може да ни вкара в поредния провал.

Ако се преструваме, че сме забравили за вината си, тя ще нахлуе отново в ума ни в най-неподходящото време. Трябва да се изправим лице в лице с вината и да разберем какво казва нашата съвест, защото отричането на вината не ни освобождава от чувството за нея.

Самооправданието с мисълта "Всички го правят" е рационална лъжа. Сърцето винаги побеждава ума и то много добре знае истината, а от това на нас не ни става по-лесно. И подценяването, че това не е толкова голям грях, не работи. 

Усещането за вина може да окуражи преразглеждането на постъпките до степен на опрощение и поставяне на ново начало.

Задайте си следните 5 въпроса:
Отговорен ли съм за тази ситуация? Защо съм отговорен?
Кой морален кодекс или система от убеждения съм престъпил/а, за да се чувствам толкова виновен/а?
Мога ли да променя някое от тези убеждения?
Мога ли да променя действията си в бъдеще?
Как мога да поправя грешката си (по начин, който да не донесе повече вреда)?

Когато се признае пред някого вината, това може да е от голяма полза. Трябва да се изрече на глас. Това означава, че има възможност за опрощение. Независимо дали човек си прощава сам или то идва от свещеник, психотерапевт, приятел, опрощението е ключът към излекуването на вината.

Ако бъдем естествени хора и разберем, че може да се променим, ще включим своята интелигентност за промяна с отговорност лично към себе си. Вместо гордост, силно его и чувство за вина, по-добре е да се научим да прощаваме на другите и на себе си, за да заживеем спокойно във вътрешен мир.