Петър Стоянов за Джарет Лето, 30 seconds to Mars и Sofia Rocks 2014!

Интервю с акробата за участието му на една сцена с рок звездите

Реклама

Българин е участвал на една сцена с Джаред Лето и бандата му 30 seconds to Mars - да, защо не?! Подробностите научаваме от самия Петър Стоянов!

 

Здравей! Разкажи ни повече за теб и за това как стигна до 30 seconds to Mars?

Кратката версия или цялата история? (смее се) Общо взето, Цирк дю Солей ми беше връзката, работих за тях 10 години. Благодарение на това, че бях артист в Цирк дю Солей се случи тази възможност. Джаред Лето, фронтменът на 30STM, е фен на Цирк дю Солей, гледал е шоуто, в което аз участвах в Лос Анжелис. Когато е решил да снима клипа „Up in the Air” е решил да има циркови елементи и така стана връзката.

А каква ти е ролята ти във видеото?

Аз съм този костюмирания, който е в един метален обръч и от време на време го дават как се върти.

Иначе как реши да се занимаваш с акробатика и как стигна до Цирк дю Солей?

Решението в началото предполагам не е било мое, защото съм започнал на 7 години да се занимавам с акробатика, впоследствие батут. Още бяха времената когато имаше треньори, имаше подбори, селекции и т.н. Бяхме в детската градина, играехме си на двора, дойде един възрастен човек, взе да ни гледа как си играем, да ни разпитва и да ни кара да правим разни неща. В последствие е решил кои му харесват, разговаря с родителите и съответно дали ще пасне на този спорт. На следващата година първи клас бяха записан в експериментална паралелка. Обикновено училище, но със спортен профил . Учителките ни водеха до залата, беше много интересно. Така започнах. Осемнадесет години се занимавах с този спорт до момента, в който завърших Национална Спортна Академия. Въпросът беше: Какво да правя от тук нататък и идеята за Цирк дю Солей дойде доста случайно. Имах познат приятел французин, който се оказа, че е работил в кастинга на компанията и като се виждахме на световни и европейски състезания, той винаги ми казваше: Направи един запис, изпрати го. Направих едно видео със свои изпълнения, изпратих им го и в следващия момент без да разбера се оказах в Монреал, в щаб квартирата. Бяха ме поканили за една тренировъчна програма. Когато попаднеш в Цирк дю Солей трябва да минеш през четири месечна подготовка, по време на която те учат на техни дисциплини, артистични класове, актьорско майсторство, пеене, всичко. Много интересна програма. И след това ти остава да се надяваш ти да си избрания, тъй като, естествено, за всяка позиция се борят няколко човека.

Предполагам много си пътувал и с цирка. Как можеш да сравниш турнетата на Цирк дю Солей и турнето на 30STM, на което те са те поканили след клипа?

Да, бих казал, че имах доста сериозна възможност да пътувам през годините. Шест години бях в пътуващо шоу на Цирк до Солей. Разликата е там, че с цирка стояхме обикновено месец и половина –два, в даден град, в зависимост колко е голям пазарът. В тези шест седмици ставахме като местни, имахме си любими кафенета, ресторанти, в които ходехме, запознавахме се с хора и в момента, в който ни омръзнеше, ставаше време да събираме куфарите си и да отиваме в следващия град. Това е общо взето като начин на живот, един голям керван, който си пътува. Бяхме около 200 човека. Докато с 30STM беше съвсем друга реалността. Всеки ден си на ново място, пътуваш с тъй наречените рокаджийски автобуси, които са оборудвани вътре с легла, със специални зони за отдих. Един концерти и след него техниците събират всичко и след 2-3 часа всички са в автобуса. Най-често на другия ден като се събудиш си на ново място и се опитваш да се ориентираш къде си, как си попаднал там. Стараеш се през деня да вземеш каквото можеш от съответното място.

Случвало ли ти се е да не знаеш в кой град се намираш?

Ами в началото бяхме като пуснати от космоса. Автобусът спира някъде, няма жив човек наоколо и всеки върши работата си. Бяхме свободни да правим каквото искаме, но се чудехме какво се случва. Идвайки от Цирк дю Солей бяхме свикнали на много стриктна организация, всеки един момент се знаеше какво трябва да се прави. Там предварително си нужен часове за репетиции. Докато в рок средите всичко е по-лежерно, по-спокойно. До половин час преди концерта никой не се сещаше за нас. Което си имаше и хубавите страни. Бяхме свободни да обикаляме и да се наслаждаваме. Изключително интересно преживяване.

Какво е да пътуваш с такава банда като 30 seconds to Mars и да се запознаеш с един толкова талантлив човек като Джаред Лето?

Първо, аз никога не съм поставял за себе си акцента, че те са недостижими величия. Може би защото предварително не ги знаех, те за мен бяха просто Джаред, Шанън, Томо и останалите. Нямаше я звездоманията. От една страна това ми помогна да се държа естествено. Но смея да твърдя, че всеки един от тях спечели уважението ми с начина, по който работят, грижат се за себе си и за представянето си на сцената. Много са талантливи и наистина е много интересно да работиш с тях.

Джаред Лето какъв човек е?

Джаред си е Джаред. Страшно харизматичен, страшно талантлив, просто не спря да ме изненадва и изумява. Как успява да продължава да бъде себе си въпреки стреса, на който е подложен. Много е спокоен и хладнокръвен и върви по своя път. Той е главата на всичко, което се случва. Свалям му шапка, спечели ме.

Спомена, че той е главата на всичко. Как се управлява един такъв процес. Как изглежда отстрани?

Това беше едно от нещата, които ме шокираха, защото той е режисьорът на всеки един клип. Той води процеса във всяко едно нещо. По времето на турнето бяха наели видео оператори и снимаха, за да съберат материал за нов клип, който в последствие пуснаха: този на песента „Do or Die”. По времето на тези два месеца всеки един концерт се записваше с няколко камери. Беше много интересно, че по време на концерт Джаред може да пее и да дава наставления на оператора, да му казва къде да ходи. От време на време взимаше камерата и снимаше. (смее се) Имаше една много интересна случка в Париж. Много впечатляващо беше мястото на провеждане – The Grand Palace. Беше пълно с хора, всички издивяли и куфеят. Съответната песен, за която споменах, „Do or Die”, започна. Тя беше във листата им, изпяха я. Концертът свърши, той изпя финалното парче, „Up in the Ai”r. Обаче в момента, в който свършва, той решава, че „Do or Die” не му е харесало, искал е нещо повече. Той решава, че иска повече да вземе от тази песен и съответно дава инструкции, че ще я изпеят още веднъж. Разбира се, направи го по такъв начин, че никой не разбра. Попита публиката: Искате ли още? Изкара още веднъж песента. В момента, в който я свърши, реши, че иска още. Изкара я още веднъж. Понякога никой не разбира какво решава той, но всички го следват.

Обиколил си много фестивали заедно с групата. Какво е различното в тяхното шоу?

Между другото аз не знаех, че съществуват толкова много рок фестивали в Европа. Бях удивен, че се провеждат тези мероприятия, защото чувството да си на фестивала е страхотно от гледната точка на това да си фен. Много банди, много интересни преживявания, някои от тях продължават по два, три дни, в които хора са на къмпинг с палатките. Създава чувството, че времето е спряло. Няма ги тези проблеми и ежедневни битовизми. Много е приятно. Какво е различното? И аз си задавах в началото този въпрос, защото по времето на това турне имах възможност да наблюдавам много артисти и различни групи и гледайки отстрани имаш чувството, че всички се опитват да правят едно и също. Всички групи , всички фронтмени, всички подскачат по сцената, опитват се да имат връзка с феновете, опитват се да са много енергични и динамични, но на някои им се получава по-добре, на някои - не. Беше ми странно – къде е разликата? Определено едното е харизмата, която има Джаред . Но в момента, в който излезе на сцената, като магнит успява да привлече всички погледи към себе си. Като диригент, който създава у теб чувството, че е дирижирал месеци наред, тези хиляди хора започват като един да изпълняват всевъзможни движения, които дори не знаят. Като една огромна хореография. Много зрелищно. Надявам се това да се случи и на Sofia Rocks 2014. Българската публика го заслужава.

Защо хората да гледат 30 Seconds To Mars нa Sofia Rocks 2014?

Далеч съм от мисълта, че съм някакъв капацитет в музиката, но определено тяхната музика ще се хареса на много широк кръг от хора. Те доста сериозно излитат нагоре, не се знае къде ще бъде тяхната спирачка. Имам чувството, че в момента са на гребена на вълната. Смея да твърдя, че е уникална възможност България да ги види на живо. Шоуто определено ще си струва. Това мога да гарантирам. Много е сюрреалистично. Те имат четири барабана, които използват в три или четири песни от всичките си песни. Бяхме четири човека, аз, колегата ми и двама техни помощници. Бяхме вече в костюми, виждаха ни се само очите. Аз не съм много вещ в музикалните инструменти, но те казаха, вие ще бие барабаните в началото на песните. Повече се притеснявах за това, от колкото за изпълнението си на сцената в моите съчетания. Много е отговорно. Мислех само да маркирам, но когато излезеш на сцената, адреналинът ти те кара да дадеш максимума от себе си върху музикалния инструмент. В началото на песента им „Birth” те все още не бяха излезли на сцена. Пълна тъмница, пълна тишина. Ние започваме. С първите удари излиза Шанън, с вторите излиза Томо. Накрая Джаред започна да пее зад кулисите. Всички изпаднаха в истерия. Ритъмът беше пристрастяващ.