Последно повикване на пътниците за Мусала

12 септември беше чудесен ден за изкачване на Мусала. От онези полуработни, полупочивни съботи, в които се отработва някое празнично сливане на делници. Благодарение на това горе нямаше много хора, защото през летните уикенди по пътя към върха наистина е стълпотворение и торбичките от супера, носени вместо раница, както и крясъците към децата „Ела тук, ще се пребиеш!” ми идват в повече.

Освен това и времето беше чудесно. След няколко дъждовни дни имахме прохладна комбинация от лека мъгла, която по обяд се разкъса, облаци и слънце.

За тези, които не са ходили на Мусала, ще опиша накратко профила на разходката. Кабинковият лифт ни издига за около 20 минути (12 лв. в двете посоки) до надморска височина малко над 2300 метра (Ястребец). Това прави изкачването на Мусала доста по-лесно от Вихрен, където пътеката е не само по-стръмна, но и започва от 2000 метра.

След около 50 минути по равна пътека се стига до хижа Мусала. Там можете да пиете чай и да направите кратка почивка. Спане и консумация на супи тук не препоръчвам. На вратата на хижата има некролог на известен „бизнесмен”, застрелян преди няколко години показно, така че това дава добра представа какви хора стопанисват хижата, която е апетитна с ключовото си местоположение.

Изкачването от хижата до върха е около два часа. 40 минути под върха се намира заслон „Ледено езеро”, където също може да се пие чай. Това е и много добро място за спане. Чисто, с хубава музика (рок) и чаршафи за еднократна употреба. Стопанката леля Величка си знае работата, а токът и хранителните продукти идват от върха, защото до него има товарен лифт.

Снимка: Васил Богданов

На самия връх Мусала също може да се пие чай и дори бира (ако не ви действа приспиващо). Както виждате, подкрепителни пунктове има много. За красотите няма да говоря празни приказки. Ще отбележа само, че на някои от снимките можете да видите последните преспи сняг, оцелели през горещото лято.

Ако нямате планове за почивните 19-22 септември, възползвайте се от последните работни дни на лифта, който ви спестява 3 часа ходене от Боровец към върха.

След това той и седалковият лифт до Ситняково минават в т.нар. профилактика. Вероятно се прави нещо такова, но като цяло „профилактика” е евфемизъм за следното – не е рентабилно лифтът да работи в преходните сезони, когато няма много туристи, а и няма сняг за ски.

За тези, които са ходили вече на Мусала, предлагам следния еднодневен маршрут тип „кръг”, при който почти няма досадно връщане по същия път, по който сте вървяли часове по-рано.

Качвате се с лифта до Ястребец и отивате на х. Мусала. Оттам поемате за х. Чакър войвода (пътеката е видима и маркирана). На билото можете да се отбиете за час до връх Дено (2790 м), а по-бързите могат да отидат и до връх Малка Мусала (2902 м), който на старите карти е отбелязан като Георги Димитров. Оттам можете да помахате на туристите на Мусала, който е буквално „отсреща”.

От хижа Чакър войвода трябва да тръгнете най-късно в 17 часа или малко по-късно, защото седалковият лифт работи до 18:20, а пътят до него е около час. Билетът, който сте си купили сутринта за кабинковия лифт, важи и за линия „Ситняково”, така че няма проблем да се върнете с нея в Боровец.

Снимка: Васил Богданов