Ретро колите като страст
Николай Корудерлиев разказва за хобито си и за невероятните места, на които е виждал ретро автомобили в България
14 Април 2016
Реклама
Николай Корудерлиев (39) е един от най-запалените хора в България на тема ретро автомобили. Баща му се интересува от довоенни автомобили и като дете Николай е обикалял с него из страната в търсене на такива машини. „По време на социализма за кола се чакаше 10-15 години, една кола се купуваше за цял живот. Баща ми искаше да си вземе довоенен автомобил, струваха по около 500-1000 лева. Бяха с регистрационни номера, някои хора си ги ползваха ежедневно” – разказва Николай за детството си.
Най-яркият му спомен е за син Cadillac от 1927 г., серия 314, собственост на художник от Русе. По-късно Николай се опитва да я намери, но следите на колата се губят при препродажбата. „Много харесвам моделите от 20-те години на миналия век, квадратни като каляски. През 2007-а отново търсих кадилака, но няма следи от него” – споделя Николай и уточнява, че в България има много такива случаи. Например човекът заключва колата в гараж и заминава на гурбет в чужбина, не се връща или умира.
Бащата на Николай така и не си купува довоенен автомобил, но самият той се запалва по ретро колите завинаги. До 1998 г. хобито му се изразява в четене на немски и френски автомобилни списания. Николай не е учил тези езици, но чете с речник рубриките за стари автомобили. Разказва разпалено как първият следвоенен лек автомобил в Европа е на Opel (Olympia, 1947), защото компанията е част от американската General Motors и това й помага да се съвземе по-бързо.
През 2002 г. Николай създава сайта http://classiccars.zonebg.com/, който не е пръв по време, но е с най-големия снимков ресурс в България, съдържа над 5000 снимки. Първоначалната идея на сайта е да се отразяват само американските коли у нас, но от 2006 г. в него се включват всички видове ретро автомобили. От 2011-та година има и международна секция за музеи и изложения, посетени лично от Николай.
Николай разполага с много интересни снимки, защото още от 1999-а обикаля цяла България в търсене на стари коли. „С моя съратник Петър Панов, който пишеше статии в автомобилни списания, сме обиколили страната поне 5-6 пъти. Някои от собствениците на такива коли са агресивни, вадили са ми пистолет, защото си мислят, че ще им взема автомобила” – спомня си Николай за гол до кръста дебел човек по джапанки и шорти, който с пистолета си олицетворявал поговорката „на гол тумбак чифте пищови”.
Сред по-екзотичните места, на които е откривал коли, е махала на Своге. Там, в терасиран парцел край реката, до който няма улица и се минава през други имоти, има 10 коли, съхранявани на открито. Не са малко и колите, съхранявани в сайванти, откъдето не са излизали от десетилетия.
Някои автомобили не могат да се извадят без кран, защото са зазидани в гараж преди четвърт век заради страх от кражба през „апашките години”. Със същите съображения някои хора държат автомобилите си разглобени.
В село до Варна има довоенен автомобил, паркиран в началото на 70-те години до една фиданка в двора. Сега дървото е огромно и Николай искал да направи снимка, за да се види куриозната разлика с кадъра от 70-те, но собственикът е много агресивен не разрешил да се снима.
„Виждал съм коли, които при опит за преместване се счупват на две. Толкова са изгнили” – разказва Николай.
Немалка част от колекционерите не са много разговорливи и не дават информация за моделите, така че в доста случаи Николай е доволен дори само от възможността да ги снима.
Около някои от колите има и легенди, често пъти смехотворни. Николай е виждал поне три мерцедеса, които са били на Хитлер, нищо че са от най-ниския клас 170V, който не е бил на въоръжение за висшите офицери на Вермахта. Истината е, че фюрерът, Гьобелс и Химлер са се возили в К (Kompressor) и G (Großer) класи, които са произведени в супер малки серии. Например 770 G, от които има произведени десетина бройки. Николай е виждал такава кола в музея в Синсхайм, чиято застрахователна стойност е 7,7 млн. eвро.
В едно Ловешко село пък собственик на Chrysler New Yorker от 60-те години твърди, че колата е била на Ал Капоне. На задното стъкло има дупка от куршум – неуспешен опит за покушение. Нищо, че Ал Капоне е умрял 13 години преди появата на този модел.
Има и две-три волги Газ-24, за които се твърди, че са на любовници на Тодор Живоков, но това няма как да бъде проверено. Николай е виждал и кола на принц Кирил, Steyr 220. „Много е вероятно да е била негова, той е бил много запален, организира едно от първите ралита на права отсечка, от Орлов мост до Горублянско ханче. По списъци от царските гаражи той е имал поне три-четири коли, но там не са записани серийните номера на шаситата” – обяснява Николай.
Разпитвам го за типовете хора, събиращи стари коли, и той ги подрежда в следните групи. Някои имат колите по наследство от бащите си. Не ги продават или заради сантименти, или защото са много наследници и не могат да се разберат за цената. Друг тип са хората, които си купуват модела, на който баща им ги е возил. Примерно москвич от 1965 г.
Трета група са хората, които събират и продават колите с комерсиална цел. На някои това съвпада с хобито им, но за други е само бизнес. Отделна група са колекционерите с големи финансови възможности. Николай познава лично поне 8-9 такива души с големи колекции – над 10 перфектни коли, реставрирани на европейско ниво. Тези хора събират и документи, плакети, купи – всичко, свързано с автомобилната история.
Петата група са хората, които буквално отделят от хляба си, за да имат поне една-две стари коли. Най-лошата група са т.нар. „събирачи”. Те имат по 10-50 коли, не ги реставрират, не ги и продават, като ги държат на открито.
Последната група са хората, които имат автокъщи и (или) сервизи и се занимават с това само заради печалбата. „Но все пак те имат принос към пазара на стари коли, обогатяват го” – уточнява Николай.
Самият той има Ford Capri MkI от 1970 г. – двуврато спортно купе с 4-цилиндров V-образен двигател. С винилов таван, конзола между предните седалки, шест уреда на таблото, нагревател на задното стъкло, два комплекта халогени – едни за мъгла и едни за спортно каране. Николай е осъществил връзка с всички известни собственици на Capri първа серия в България, създал е импровизирана борса за части, която работи основно на бартери. Колата му се съхранява в специално построен за целта гараж в Бургас. Баща му също помага за реставрацията, понякога ползва и майстори.
Автомобилът е бил на бивша главна стюардеса на БГА Балкан. Купена е през 1978 г. от търг на митница Свиленград. Конфискувана е за пренасяне на хашиш, като при проверката е рязана с флекс и секач.
Ако проявявате интерес към старите коли, можете да видите богатия календар със събития на ретро клубовете през 2016 г.
