Реклама

Новата ни рубрика се казва САФАРИ и с бясна сила ще представя наши хора из цялата планета. Даваме старт с Деси, която днес живее в британската столица Лондон. Целите сме в слух!

В Лондон съм от две години. Пътят ми от самото начало криволичеше към Париж, но някак си в крайна сметка се озовах в общежитие, учейки реклама. Бързо се отърсих и от двете и мръднах по-на юг, към University of the Arts, London College of Communication, където уча журналистика. Пиша за онлайн платформа, базирана в Лондон (QUILL Magazine), но паралелно с това започнах нов проект, в който влагам цялото си лично творчество. Държа да запазя темпото и на български, затова пиша и за много електронни и печатни български издания.

Трудности в адаптирането в една непозната и нова среда има винаги, но аз имах късмета да попадна в много предразполагаща среда, в която първите ми три месеца не само като емигрант от собствената си родина, но и като емигрант в градска джунгла, в която оцеляването, се оказва, не е на всяка цена. Поне така ме бяха научили. Приспособяването все още не е приключило и ми се иска да замина нанякъде преди това да се случи. Концепциите на конвейер твърде много пречат в такива случаи. Наскоро си мислих даже, че ми се иска да бях посетила Лондон първо като турист и после като „заселник“, а сега осъзнавам, че именно това междинно състояние произвежда най-чистите и искрени впечатления. Останалото е Оруел.

Квартирите в британската столица не са евтини, а за среден приход на оцеляване тук ми звучи да си говорим като за среден пръст в контекста на нищожния старт, който имаме като граждани на една оправдано бедна страна. Едно обаче е сигурно – човек тук има възможност да се разполага спрямо каквито възможности има, заради разредените ниши на пазара. Както казах, нищо не е на всяка цена и затова по улиците тук има „въздух“.

Градът има своя голям позитив, защото съдейки по собствения си опит, мога да кажа, че на никого не му е пукало откъде идвам и защо съм тук. Е, който ме е попитал, не е получил нищо по-конкретно от България, а както знаем, и това им е много. Предразсъдъците и ограниченията идват от собствените ни глави, а когато ги разпознаеш в очите и думите на другите, разбираш какъв не трябва да бъдеш. Преди местен, кореняк или лондончанин, ти си човек. И ако последното ти куца, си проличава независимо дали си от Челси или Малашевци.

Колкото до нивата на ъндърграунд културата и сцената – бол от ивенти. Излишно е да си говорим за рейв партита или пош клубове. Тези в Camden обаче имат своя чар. До КОКО има един жесток клуб, казва се Purple Turtle и в него съм имала най-абсурдно забавните си преживявания. East, разбира се, странните муцуни в Dalston, Shoreditch и Old Street с любимия XOYO. Наскоро с един приятел се натресохме на едно от най-забавните партита и то беше по повод на нечии 70-годишен юбилей в пъб в Dalston, където никой не ни познаваше и все пак – музиката прескочи десетилетия и се озовахме в онази лудница от Bronson, в която всички танцуваха. Две преки по-надолу беше партито на популярен Лондонски бранд за дрехи, но атмосферата беше несравнима.

Любимо място следобед и най-вече вечер, е един малък бар в Нoxton, казва се Рrague – в него можете да намерите най-голямата селекция от абсент в Лондон. Кафето събота сутрин го пропускам, но когато имам време отскачам до Рostman's Рark, познат ни от филма „Сloser”, където седя с часове. Интересно е да наблюдаваш колко много други хора са таз заради същата причина.

Наскоро преоткрих битака в Brick lane, който по нищо не отстъпва на нашия. Натъкнах се на уникален каталог за еротично изкуство и просто трябваше да го имам. Camden и съботният пазар на Portobello Road в Notting Hill също са опции. Личното ми откритие е един warehouse thrift shop в East. Наскоро бях в Брюксел и там разбрах, че Англия и Белгия са най-големите пазари за антики. Фен съм на старите книги и колекционерски печатни издания и там откачих, когато в изложбената зала на Parc de la Cinquatenaire, наред с изложените самолети и военни оръдия, имаше и пазар за редки книги. Миришеше ми на история.

Koлкото до класическите туристически дестинации в Лондон, по-скоро личният ми съвет е да се сдобиете с една карта на града и да се изгубите в уличките му. Рано или късно ще се окажете пред Big Ben или Buckingham Palace, но не това е важното. В Лондон постоянно има уникални малки временни изложби и съветът ми е да се направи списък с интересни независими галерии, освен редовните Tate Modern, V&A, British Museum и т.н. Също така, джин в Soho, порто в Covent Garden или обяд в South Ken.

Засега в Лондон трудно намирам свободно време, но напоследък огромно удоволствие ми прави да ходя на кино сама. Откривам малки независими зали, в които има късни прожекции на стари филми и изчезвам. Постоянно уча нови неща, но това може би има повече общо с факта, че и за първи път живея сама и откривам различните аспекти на онази свобода, която в повечето случаи се превръща в личен кът или просто избора да станеш сутрин и да отидеш на работа или лекции. Понякога просто няма такъв.

Колкото до бъдещето, планове не искам да правя. Вярвам, че рано или късно, следващата ми спирка ще е Париж, но това и без това се случва от време на време, така че… Лондон е тук и сега.