САФАРИ: Гери [Берлин]
Ще намерите наши хора в интересни точки от цял свят
28 Април 2014
Реклама
Новата ни рубрика се казва САФАРИ и с бясна сила ще представя наши хора из цялата планета. Днес слушаме историята на Гери, която в момента живее в немската столица Берлин. Целите сме в слух!
Любовта ни с Берлин започна преди осем години. Тогава посетих града за първи път, беше по Коледа. Коледната украса беше невероятна, градът ме впечатли много и когато се прибрах в България, започнах да проучвам какви алтернативи има за следване там. Следването за всички, без значение, немци или не, е безплатно като има и много други социални привилегии като безплатен транспорт (билетът струва 2.50 евро, така че транспортът е доста сериозно перо), отстъпки за входове на музей и галерии, студентското общежитие струва 250 евро. Езиковите курсови за чужденци струват 130 евро, като при успешно положен изпит след ниво B1, се връща на курсиста половината сума. Немският е доста труден и трябват време, усилие и комуникация само с германци, за да се научи добре. В Германия съм се занимавала с различни неща – от отдаване на апартаменти под наем, през личен асистент, до стажант в Бундестага. Но ако се стремиш към хубава и добре платена работа, предпоставките са две: отличен немски и образование в немски университет, защото за съжаление на родните вузове не се гледа с добро око. Берлин е най-зелената столица в Европа, така че ако обичаш гора, езера и речни канали, това е твоето място.
Не си спомням някога да съм била в културен шок в Берлин. Най-странно ми беше колко много различни нации са преплетени в града и колко различни култури живеят тук. Има заведения, където се говори на всякакви езици, но не и на немски. Има три турски квартала, където е обичайна гледка да видиш забрадена жена да бута количка и около нея да тичат 4-5 дечица. Само на няколко километра пък, в друг квартал, пред заведенията са паркирани чисто нови поршета, лицата на всички са сковани от ботокс и вадят от портмонета Louis Vuitton златни кредитни карти, за да се платят сметките – ако има чужденец там, значи е руснак. Берлин е град на контрастите, в който може да се види наистина всичко и в който всеки е щастлив по своему. Тук точността и реда са много важни, без значение дали са в професионалния или личния живот. Когато немец ти обещае нещо, значи на 100% ще го изпълни. Съответно се очаква и същото от теб. Редът е навсякъде и сам се създава. Ако човек е в нарушение обаче, например – неправилно паркирал, ще се намери доста бързо някой, който да се обади на така наречената служба Ordnungs Аmt (отговаряща за битови нарушения от сорта дали някой кара колело извън велоалеята, разхожда си кучето без повод и др.) и ще последва глоба. Колелото тук между другото е много любимо превозно средство, дори през зимата се кара много. Странно ми беше как може хора, на които им се полага служебна кола с личен шофьор, да ходят на работа с колело – но го правят. Неудобно според мен е, че в неделя в целия град работят само три магазина за хранителни стоки и то само защото сме столица – в други градове не можеш да намериш дори един. Харесва ми, че в Германия кучето буквално е най-добрият приятел на човека. Можеш да влезеш с куче навсякъде, освен в супермаркет. По заведения, ако някой клиент е с куче, на него също се сервира паничка вода. Тъй като много обичам животни, това ми харесва. Когато поискаш сметката в заведение, те питат „Заедно ли ще платите или отделно?” и всеки получава своя сметка, освен ако не са двойка и си плаща за себе си. Това не е прието у нас и ми беше малко странно. Тук представите за облекло и външен вид са по различни отколкото в България – не можеш да видиш 20-годишни момичета със силиконови устни и бюстове, силен грим и екстеншъни в косата (така изглеждат само проститутките и порно актрисите) или пък изкуствено напомпани момчета с два размера по тесни дрехи от техните. Тук се цени много естествена красота и до пластична хирургия прибягват раждали жени или хора над 45-50 години.
Тъй като градът е много голям, има голяма конкуренция от заведения, можеш да се нахраниш и за 10 евро и за 200 евро. В среден клас ресторант за двама човека може се хапне спокойно за около 60-70 евро (без вино). В зависимост от квартала, цените на всичко са много различни – има фитнеси с 20 евро месечен абонамент и с 300 евро такъв. Едно самостоятелно студио в приличен квартал, предпочитан от младежи е около 500-550 евро. В някои от кварталите с повече чужденци може да се намери и за 400 евро, в елитен квартал пък за около 650. За да си наемеш самостоятелно жилище, трябва да имаш договор за работа и извлечение, че нямаш задължения. В Германия има официален списък на длъжниците, в който се попада доста лесно, дори ако имаш неплатена глоба за градския транспорт. И вече става много трудно да вземеш стока на изплащане или да получиш договор за жилище под наем. Много младежи живеят на така наречения WG принцип, нещо като споделен апартамент. Една стая в такова жилище струва около 300 евро, но пак зависи много от големината и от квартала. Има си специални интернет сайтове с такива оферти, но трябва другите живущи да те изберат. В югозападната част на града има квартали с къщи за милиони, където живеят аристократи или доста богати бизнесмени. Доходите са различни в различните сектори. Проблем е в момента, че много чужденци са съгласни да работят на черно за значително по-малко пари в обслужващия сектор или строителството, например, което смъква средната заплата в тези сектори надолу. Тъй като източен Берлин е бил обграден със стена, тук не е имало пространство да строят толкова много заводи колкото в западната Германия. От големите концерни тук произвеждат Сименс, Осрам, Бомбандир и други. Данъците са около 50-60% , като има облекчения, ако си семеен и имаш деца. Ако имаш ниски доходи, можеш да кандидатстваш за социално жилище или държавна субсидия, която поема част от наема или целия наем. На познати от България им прави впечатление колко много възрасти хора има по ресторанти и сладкарници. Нещо което, за съжаление, не може да се види в България. Немците обичат много да ходят по заведения и за всеки един пенсионер със средна пенсия 2000 евро не е проблем да си позволи да се храни често по ресторанти.
В момента почти всичките ми приятели са немци. Никога не съм усещала негативно отношение, заради това, че съм от Източна Европа. Немците са много възпитани и дружелюбни. Рядко някой ще те нагруби без причина, коректни са в отношенията си и винаги си държат на думата. Хора, които са положили усилия да се интегрират, говорят техния език, плащат си данъците и уважават държавата, не са дискриминирани никога. Берлин е изключително отворен към чужденците, за да покаже на света, че след Втората световна война (ВСВ) нещата са съвсем други за тях. Познавам дори скинари и членове на националистическата партия, която в момент е забранена, които са били винаги много добре настроени към мен. Те одобряват хора, които не говорят езика или използват социалната им система – за тях това е все едно някой да дойде без покана на гости и всеки месец да им бърка в портмонето и да им взима част от парите, вместо да бъдат инвестирани в немската икономика. Странно е, че има дискриминация между различни етнически групи, които живеят тук. Например турци и араби много се мразят, мен също са ме обиждали турци на етическа основа, но и аз не им оставам длъжна.
Нощният живот в Берлин е на много високо ниво, така поне казват хора от целия свят, посещавали клубовете тук. Има дискотеки извести чак в Япония и Щатите. Електронната музика винаги е била и все още е много любима на немците. През уикенда дискотеките работят и през деня и има и конкретни заведения за афтър партита, които за отворени до неделя вечер. В някой заведения има dark rooms, или стаички за секс. Тук няма предразсъдъци, всеки се забавлява по своя си начин и никои не съди другия. През лятото са много популярни откритите заведения, аз най-много обичам тези около реката или парти корабчетата. Всеки уикенд на различни места има openair-и, основно с електронна музика, но също така и рап и хип-хоп. На първият ден от астрономическото лято може да се вдига шум без санкции от полицията и на всеки ъгъл има хора с пултове и аудио системи. Има доста малки уютни клубчета с жива музика. В Берлин се провеждат често карнавали и фестивали, вече нямаме Love Parade, но пък тук е най-големият гей парад в Европа. Това е едно доста зрелищно шоу с хубава музика, интересни костюми и танци. За живущите и туристите е интересна атракция и няма негативизъм към гей парада, както в България. Тук са важни личностните качества на хората, а не сексуалната ориентация. Кметът на Берлин е открит хомосексуалист, както и бившият външен министър. Друго много известно мероприятие е Карнавалът на културите. Провежда се в края на пролетта, участват около 50 държави, като всяка има платформа със силна музика и съответните костюми, които обикалят из града. Аз много харесвам Фестивала на светлините, който се провежда в началото на есента и целият град се превръща в арена на различни светлинни шоута и ефекти, продължава една седмица. Има заведения за всеки тип хора, като например суинг клубове и дори голи партита в някой дискотеки, най-вече в близост до улиците с проститутки, а в Германия проституцията дори е легална. От другата страна пък са клубовете за богатите, достъпът до някои от тях само с членски карти – за да станеш член, трябва да бъдеш препоръчан, така е и в някой фитнеси например. Членският внос варира между 1000 и 15 000 евро на година, като много от клубовете са вериги или си сътрудничат с други заведения в Германия и чужбина – така с една карта можеш да посещаваш няколко клуба. В зависимост от настроението ми, посещавам различни места, но през лятото обожавам openair-и и партита по кораби.
В Берлин има много различни по естество битаци. Антикварни, такива за стари мебели, за произведения на изкуството, за всякакви дреболии и домашно потреби. Тук има един лаф: „Ако ти откраднат колелото, отиди в неделя да си го потърсиш на битака в Мауер парк“. Не може да живееш в Берлин и да не са ти откраднали поне едно колело, на мен също ми се е случвало. Има улички с много антикварни магазинчета – аз обичам да си купувам старинни шапки и бижута оттам. Немците заменят мебели и техника преди да са морално остарели, интернет е пълен с малки обяви на хора, които подаряват обзавеждане, което често пъти е в добро състояние. Тук нямаш право да изхвърлиш мебели или електрически уреди на боклука, трябва да извикаш фирма, която се занима с това и да ти ги вземе. Но има достатъчно търговци на битака, които следят тези обяви в интернет, събират хубавите мебели и ги продават на битака.
Любимото занимание на берлинчани в неделя следобед е правенето на барбекю в парка. Не във всеки парк е позволено, за това понякога е доста пренаселено, както беше миналата събота, когато до нас грилваха някакви мюсюлмани и изведнъж извадиха по едно малко килимче, коленичиха на земята и почнаха да се молят. Друго любимо занимание за младежите е openair-и – ако са в някой парк в центъра започват от ранния следобед до 22 часа, ако са далече от жилищни кооперации няма времево ограничение. От около 2-3 години е много популярен брънчът на бюфетен принцип. Все повече хора се увличат и по веган храненето, има и доста такива ресторанти. Аз обичам заведенията около реката или езерата, особено когато е хубаво времето може да се обядва там много приятно с всякакъв тип кухня.
Имам чувството, че с всеки втори, с когото се запозная тук, се занимава с изкуство. Има квартал, в който живеят основно такъв тип хора от цял свят. Много артисти са ми казвали: „Ако искаш да правиш изкуство – ела в Берлин, като искаш да го продадеш – отиди в Ню Йорк”. Има много интересни и големи галерии за различни видове изкуство – от картини, през скулптури до инсталации. Някой са безплатни, други с вход от порядъка на 5 евро. Има много интересни класически музеи, всички знаем колко много за крали немците през ВСВ. Интересен е Островът на музеите. Там се намира Египетският музей, в който има повече артефакти от Музея в Кайро, включително и бюстът на Нефертити. Историческият музей също е много голям, разделен на осем епохи. Аз харесвам замъците, който са реставрирани отвън и отвътре и с разкошни паркове и градини. Тъй като през ВСВ Берлин е бил буквално сринат със земята, са ни останали само пет замъка, единият от които се реставрира в момента, но пък за сметка на това са доста интересни. В единия е подписана капитулацията на Германия след ВСВ. Мебелите в замъците са напълно автентични и отлично реставрирани.
В Берлин има много исторически забележителност. Интересна туристическа атракция е Ийст сайт Галери, която представлява голямо парче от берлинската стена, изрисувана с графити. Бункерът на Хитлер, немският парламент, в който безплатно може да влезете и да бъде чут интересен аудио разказ за забележителностите на града на 12 различни езика (от стъкления купол на покрива може да видите как депутатите заседават), замъкът Сисилиън Хоф, където е подписана капитулацията на Германия, Замъкът Сан Суси, който има разкошна лятна градина, двореца Нойе Палас, двореца Шарлотенбург, двореца Бел Вю, където сега е резиденцията на президента, средновековната крепост Цидатела… Във всеки един дворец може, освен да си наемете гид, и да чуете аудио разказ за историята, обитателите и живота в двореца, входът е между 5 и 10 евро. Символът на Берлин е Бранденбурската врата, намира се на края на главната улица на източен Берлин, която има много красива старинна архитектура. Там е най-старият университет в Германия и Берлинър Дом – невероятно красива готическа катедрала, в подземието й има гробница на крале от различни династии. В близост е Националният исторически музей и най-старата опера в Германия. За съжаление, много от старинните сгради и катедрали са били бомбардирани през войната. Интересно е да се посети Сони Център – там се намира Музеят на киното и се провежда фестивала Берлинале. Може да се качите на телевизионната кула на Алексанър плац и на Статуята на победата над Наполеон Зиге Зойле – при ясно време видимостта е на 14 км. Това е и най-високата постройка в града, тъй като Берлин е разположен на пясък и има много подпочвени води, които не позволяват много високо строителство. Има много красиви мостове по реката, някои от които с историческо значение, като например Шпионският мост, където са били предавани заловените шпиони между Източна и Западна Германия. Както е известно, Берлин е бил разделен на сектори, между които е имало контролно-пропусквателни пунктове, някои от които за запазени в автентичен вид, дори има войници с руски и американски униформи. За любителите на шопинга, Берлин е точното място – има бутици, магазини и търговки центрове за всеки вкус и джоб, като намаленията са доста големи. Ако имате повече свободно време, е интересно да посетите двете зоологически градини, които са с най-голямото видово разнообразие в Европа. На 30 километра от града се намира Tropickal Island – бивша фабрика за дирижабли, сега превърната в атракцион с изкуствено море с тропически климат, къщички за преспиване, подобни на тези на Малдивите, водни пързалки и други атракциони. Много приятно е да се разходите с корабче по реката, предлагат се 4-5 тура в различни части на града, като цената е 17 евро.
Когато времето е хубаво, повечето хора пият бира по парковете или около езерата. През зимата, уикендът се използва за спорт – доста е евтино да отидеш на басейн като входът е около 3 евро. Има много игрища за футбол, баскетбол и волейбол, които са безплатни за всички. Аз обичам да се разхождам около замъците или да карам колело около езерата, или в гората. Човек, който се интересува от култура и изкуство, винаги има какво да прави през свободното си време в Берлин. Има няколко опери, много театри и галерии, а културните мероприятия не спират – сега чакаме Седмицата на модата, през коя града се пълни с топмодели от целия свят.
В Берлин се научих колко е важно да си точен, дори да бъдеш 5 минути преди часа на срещата, че трябва обещанията и поетите ангажименти да се изпълняват винаги без извинения. Научих се да бъда малко по самостоятелна, научих се да готвя. Когато съм в България и някой приятел закъснява за среща или не си държи на думата, се дразня, защото тук това не се случва. Запознах се много нови култури и интересни хора.
Колкото до бъдещето, за момента не смятам да се връщам в България. Обичам Германия и се чувствам като у дома си тук, а и в крайна сметка съм само на два часа и половина със самолет от България. Животът тук е много по уреден, човек не се ядосва за битовизми, хората са много дружелюбни и усмихнати. Бих искала да поживея известно време в Москва, а за в по-далечно бъдеще не знам, защо не и в България.
