Реклама

текст: Васил Богданов

Хладна петъчна вечер в началото на ноември. Родопите. От небето пада метеор с жълто-зелен цвят, а малко по-рано от колата видях лисица да се шмугва в храстите. Усещането за природа и предстояща почивка е много силно, но най-голямата екстра за човек, идващ от столицата, си остава чистият въздух. Може би, защото му се наслаждаваме всяка секунда.

Малко по-рано се настанихме в хотел с гореща минерална вода, но в бързината тръгнахме от София без пари. Уви, в село Огняново няма банкомат. Всъщност това е още едно доказателство, че е добро място за почивка, затова, без да се ядосвам, тръгвам с колата към съседното и емблематично напоследък село Гърмен.

В края на Огняново младеж вдига ръка за стоп. Спирам без колебание въпреки късния час (след 21 ч.) и тъмнината, защото знам, че на хората в такива райони често им се налага да се връщат от работа, вървейки пеша по няколко километра.

Оказва се, че младежът е от Огняново, но отива да спи в Гоце Делчев, където утре ще помага на някакъв майстор да правят навес. Изглежда добро и скромно момче, което се срамува да ми признае в прав текст, че се е примирил да върви два часа до града, ако никой не го качи. Решавам да го закарам направо до града и да изтегля пари от там, а не от близкото село, за да чуя историята му.

Казва се Стоян и е роден през 1993 г. Когато е във втори клас, родителите му се развеждат, като баща му отива да работи в Испания. Стоян и брат му завършват гимназия там. Връщат се в България заради кризата. Стоян има камион и багер, с които върти малък бизнес, но машините са стари, а и строителството е сезонна работа. Не липсват и измамници. Една фирма го е завлякла с 4000 лева, като грешката на Стоян и на останалите измамени е, че са работили без договор.

Не знам защо, но когато ми казва, че е завършил училище в Испания, го питам: „Това означава ли, че не си чел „Под игото“?
- Коя книга?... Не, не съм.
- А „Записки по българските въстания”?
- Не, нищо не съм чел.

Докато стигнем до града, Стоян ми споделя, че брат му учи в Банско за горски. Обмисля варианти да изпробва късмета си в Англия, но първо брат му трябва да си завърши обучението.

Говорим си и за изборите. Кметът е отблъснал хората с увереността си, че ДПС ще спечели и ще контролира всичко в района, и вероятно затова е загубил.

Накрая Стоян ми показва къде има банкомат в града и се разделяме, защото „оттук съм на 10 минути, благодаря ти много!”.

На следващия ден се разхождаме в село Ковачевица, описано така добре от писателя Георги Данаилов. Селото май стана прекалено популярно напоследък и комерсиалното е на път да унищожи автентичността му, но пък видях самия писател. Да видиш Георги Данаилов в Ковачевица, е все едно да идеш до Рим и да зърнеш папата. Доволен съм от този уикенд!

При следващото си посещение в района ще се обадя на Стоян. Обясни ми къде се намира къщата му, дано само той е в България.

Снимка: Васил Богданов


Село Ковачевица е доста високо в планината (малко над 1000 м н.в.), затова картофите се вадят по-късно. Но дори и за тук прибирането на картофите през ноември ми се стори малко късно. Разговорих се с хората, които ми обясниха, че:
„Много дъждове, после бяхме заети с гъбите и дървата, затова чак сега ги вадим. Иначе до края на октомври сме приключили с картофите. Времето е чудно тия дни. Затишие преди буря!”