Три чудесни дни в Стара планина (х. Рай – х. Амбарица – х. Добрила – Сопот)

текст и снимки: Васил Богданов

През август 2003 г. бях в отпуск и се бях прибрал в Зарата. С един съученик, също в почивка, пиехме бира в центъра (по-точно в старата „Верея”), когато спонтанно се роди идеята да отидем до връх Ботев. Изобщо нямах екипировка, а и по-голямата част от дрехите и обувките ми бяха в София, така че качих Ботев с гуменки (!) и някакво съвсем афиф яке. Въпреки пиянската група, на която случихме в препълнената хижа Рай, цялото упражнение ми хареса толкова много, че след това започнах да ходя на планина почти всяка седмица.

Миналия уикенд със същия съученик решихме за пореден път да отидем на хижа Рай, но с по-различен маршрут оттам нататък. Взехме си по един ден отпуск, за да разполагаме с повече време и използвахме две коли, за да не вървим два пъти по едни и същи пътеки. Едната кола остана на паркинга до лифта в Сопот, а с другата отидохме до Паниците, над Калофер.

Оттам до „Рай” са четири часа. Хижарят е от старата школа – троснат и леко груб, но поне агнешката супа беше хубава, а бойлерът – пълен с гореща вода. В петъчната вечер на хижата имаше точно толкова туристи, колкото е приятно – нито много, нито съвсем малко. Повечето изкачват върха в събота, след което се връщат за втора нощувка в хижата, но нашият план бе по-интересен. По пътя за х. Васил Левски, през Костенурката и Купена, та чак до хижа Амбарица. Уморителни, но и много красиви, слънчеви девет часа, част от които са по основното било на Балкана.

На „Амбарица” хижарката Ема Гатева вече е направила доста подобрения, но това, което най-много ме впечатли, бе голямата тенджера с безплатен чай! Чудо, което не съм виждал в планините от детските си години през 80-те. В неделя сутринта с нея обсъждахме как изгревът се мести през годината и тя ми сподели нещо любопитно: „На 21 декември слънцето изгрява почти от връх Купена, не му достигат два дни, за да се качи на самия връх, след което тръгва обратно на север”.

Подкрепени с мекици, ароматен чай и кафе, в облачната неделя тръгнахме към връх Амбарица, където вятърът не се шегуваше. Оттам надолу по южния склон на Балкана към хижа Добрила и сопотския лифт (10 лева в едната посока), чийто основни клиенти са парапланеристите. Като ни видя с големите раници и щеките, лифтаджията каза: „Напоследък няма много туристи. Повечето са разходкаджии, завъртят се горе 20-30 минути и слязат”.

Първите капки дъжд паднаха точно когато слагахме раниците в колата. Ако се бяхме забавили 30 минути, проливният дъжд щеше да ни свари на лифта. Късмет!

Видео от района на хижа Рай.

Панорамно видео от връх Амбарица.