Кенел - бурята, която предизвиква един жест
Един случай от английските терени пренесе казуса от Франция във Великобритания
10 Март 2014
Реклама
Един жест винаги може да бъде разбран от всеки различно, но едно светкавично онлайн популяризиране в 21 век буквално разпали война със сериозни последствия между упорит интернет вайръл и една анти-семитска параноя.
На 28 декември 2013г. довършващият кариерата си в Уест Бромич Никола Анелка отпразнува гол за своя отбор по необичаен начин. Той изпъна дясната си ръка с дланта надолу и я докосна с лявата ръка. В Англия не обърнаха внимание на това, а във Франция жестът вече се беше превърнал в мода за хиляди млади хора. Такива снимки имат футболистът на Ливърпул Мамаду Сако и сънародникът му от Манчестър Сити Самир Насри, както и баскетболистът от Сан Антонио Спърс Тони Паркър. Всички те сега са разкаяни.
Така нареченият “кенел” на футболната легенда Анелка обаче възмути френският министър на спорта, която обяви жеста за “оскърбителен и анти-семитски”. Тогава играчът обясни, че кенел е жест, насочен срещу политиците и системата. Анелка никога не е бил кой знае колко запознат с някое от двете, но размирната му природа беше надушила скандалите, задаващи откъм Франция.
Все пак, футболистът беше принуден от английския си клуб да обещае повече да не прави кенел. Да кажеш това на Анелка е все едно да го помолиш да го направи отново.
На 27 февруари той пак направи жеста след отбелязване на попадение. За това обаче понесе жестоки последствия - той беше наказан да не играе в 5 мача от Висшата лига и да плати глоба от 80 хиляди паунда. Жестът донесе и огромни проблеми на Уест Бромич, защото спонсорът Zoopla обяви, че заради инцидента няма да продължи партньорството си с клуба.
Всичко това звучи прекалено сериозно, за да е предизвикано просто от един жест. И дали е жестът, а не параноята? Или хиляди млади хора във Франция са заблудени, използвайки скрит нацистки знак? Авторът на кенел Диудон М`Бала М`Бала обича да играе на ръба между шегата и провокацията. Нещата обаче вече са достатъчно сериозни, че на Диудон да му бъде забранено въобще да стъпва във Великобритания.
Във Франция комикът и активист Диудон М`Бала М`Бала е много известна и противоречива фигура. Той е популярен, заради екстремния хумор в скечовете си, както и с откритата си “анти-ционистка” позиция.
Оттам и изразът “кенел” (това по принцип е продълговато блюдо от риба или месо). Диудон просто е обявил на всеослушание, че иска да навре въпросния кенел в задника на ционизма. Не на евреите като цяло, а на ционизма. Първият път, когато е започнал да употребява израза е било през 2005г, но по-късно той става слоган на неговата анти-ционистка кампания през 2009г.
Жестът, наподобяващ фистинг, предизвика недоволство сред еврейските общности, на които той им заприлича на насочен към земята нацистки поздрав. Те вдигнаха голям шум по медиите срещу използването на знака, докато в същото време употребата на кенел придоби съвсем друго значение.
В интернет има хиляди снимки и видеа на хора, които го показват кенел на сватбен и партита, в класове и дори пред парка на Астерикс. Android пък хвана вайръла и създаде опция да се избират и класират най-добрите кенели. Във Франция кенел стана толкова голяма мания, че ТВ водещият Ян Бартес публично се извини за това, че човек от публиката е показал жеста в шоуто. И по-късно стана за смях, след като в интернет се появиха снимки на самия Бартез с кенел.
Той се оправда, че не е знаел какво е направил, когато са го снимали. И има причини да се страхува - няколко души бяха уволнени за снимки с кенел, а няколко други бяха нападнати. Двама тийнейджъри пък бяха арестувани, защото са правили кенел в училище.
Употребата на кенел стана много нежелана, докато за масовата общественост жестът символизираше нещо по-различно, дори от идеите на Диудон. Кенел заживя собствен живот, чрез хиляди материали в социалните мрежи, и сред младите във Франция действително придоби значението на символичен акт срещу системата като цяло. Или просто като мода.
Политически заинтересуваните кръгове във Франция пък веднага се възползваха от скандалната слава на кенел. Заедно със снимките на хлапета в парка на Астерикс, които правят кенел, в интернет се появиха фотографии на хора, които правят кенел на паметници на Холокоста, а през 2013г. двама френски войници заснеха кенел пред парижката синагога. Основателят на местната крайно-дясна партия Национален фронт Жан-Мари Льо Пен също беше сниман как прави жеста.
Това провокира и войната на институциите срещу кенел. За повечето хора жестът така или иначе беше неразбираем, но пък беше популярен. За обидените беше лесно да асоциилат кенел с нацисткия поздрав и е странно, че Диудон не се е сетил за това. Или се е сетил?
Може би скрития замисъл е бил един социален експеримент с участието на всички и пред очите на цялото общество, едно изследване, позволено от интернет реалностите?
Кенел даде на всички това, от което имат нужда - недоволните освободиха леко парата, показвайки какво биха направили на системата; онлайн кибиците си получиха поредния вайръл; десните използваха успешно жеста за своите си цели; засегнатите общности пък показаха, че имат силата да парират подобни тенденции, защото френското правителство реагира и недвусмислено показа в официалните документи, че третира кенел като анти-семитски и екстремистки жест.
Доколко това е така е друг въпрос, но преследването му ще вкара жеста само за ъндърграунд или крайно-дясна употреба.
