21 грама

ЧЕСТО, ПРЕДСТАВЯЙКИ СИ БЪДЕЩЕТО, ВСЕКИ ОТ НАС ЗАПОЧВА ДА СИ МИСЛИ ЗА ЛЕТЯЩИ КОЛИ, СКОРОСТНИ ВЛАКОВЕ, МЕГАПОЛИСИ, СВРЪХТЕХНОЛОГИИ ИЛИ ПЪК ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО. ДА НЕ СПОМЕНАВАМ, ЧЕ ВСЕКИДНЕВНО ИЗПРАЩАМ ПОЛОЖИТЕЛНИ МИСЛИ В ПОСОКА СЪЗДАВАНЕТО НА ТЕЛЕПОРТА. ВСЕ ПАК МЪРЗЕЛЪТ Е В ОСНОВАТА НА ВСЯКО ВЕЛИКО ЧОВЕШКО ИЗОБРЕТЕНИЕ. НО ТОЗИ МАТЕРИАЛ ЩЕ Е РАЗЛИЧЕН.

Започвах го много пъти. И много пъти го изтривах. Минах през горепосоченото, през политиката, през държавата, през образованието, през децата ровещи в контейнерите по софийските улици, през отговорността, която всеки от нас трябва да заложи в съзнанието си в името на светло бъдеще. И за състраданието писах и пак го изтрих. И за клишираната американска мечта писах. Да, изтрих го отново.

Но близкото бъдещето често е обгърнато в срокове, като стена, която те притиска, а моята направо ме затискаше. Нямаше време да трия отново. Та, седнах пред белия лист (понякога предпочитам старомодната химикалка и мириса на мастилото върху хартията) и се унесох в

МИСЛИ ЗА МОЕТО БЪДЕЩЕ.

За мечтите, които имах като дете, за буквалната реалност днес, която не спира да ме шамаросва и най-вече какво копнея за идните дни. А то всъщност се оказа много по-просто отколкото съм си мислела.

Бъдеще, изпълнено със страст, която е „… внезапен, мощен и напълно неочакван прилив. Експлоатира като тенджера под налягане и разплисква навсякъде първична биохимична супа от ензими, хормони и подсъзнателни шрапнели.“ Страст от Цветан

Бъдеще, изпълнено с любов, чието „друго име е обсебване. Чиста страст. До определен момент от живота ни. После с времето научаваш, че всъщност любов значи… грижа.“ – Любов от Катя

За уютен дом и „…първата Коледа в него… където не съжалявам, че двегодишната дъщеря на най-добрите ми приятели надраска стената с тебешир… Сега малката Анна си има един квадратен сантиметър в този дом, който е сътворила тя.“ – Дом от Реа

За детето, когато „Всичко започва с едни 47 сантиметра и близо 3 килограма, които се сгушват върху деколтето ти в топъл юнски преди обед. Имат коса, мигли и много косми.“ – Деца от Еми

Този материал ме разчувства много. Докато го четях се усмихвах през сълзи. Замислих се, че освен всичко друго е изключително важно в бъдещето да се инвестира време, внимание и отговорност, ценност и морал. Защото то е константа, обвързана безвъзвратно с децата. Те вървят ръка за ръка. От тяхното образование и възпитание
КЪМ ЧОВЕШКАТА ДУША И ЗАОБИКАЛЯЩАТА НИ ПРИРОДА
зависят идните ни дни. Малчуганите попиват като гъбки и копират несъзнателно нашето поведение. Това, което виждат вкъщи, отношението на родителите им към света и най-вече един към друг после проектират в живота. Затова като мислим за бъдещето първо е необходимо да погледнем себе. Да се обърнем към онова скрито кътче наречено душа. Там е разковничето. В онези 21 грама. Уж са малко, но побират всичко важно: страст, любов, разбирателство и състрадание, мечти и доброта. Там има място за всички добродетели.

Затова планирайки своето бъдеще започвам от душата. Искам да я изрисувам в пастелни багри и да я запълня в още по-пъстри цветове, онези изброените по-горе.

Все пак се оказва, че колкото и да сме различни, каквито и да сме индивидуалисти, всички искаме едно. 21 грама бъдеще.

Автор: Антония Стоилова, PREMIUM Lifestyle

Научете повече за възможностите за финансово планиране и консултиране тук или посетете най-близкия до вас офис на NN.