Реклама

Много обезверяващо действа констатацията за провал, последвана от въздишка, подобна на тази: "Ех, ако знаех, че така ще стане”.

От дистанция на времето се виждат по-ясно грешките.

Човек разбира каква е била неправилната постъпка или думите, плод на силни емоции. Ако приемете максимата "Човешко е да се греши” лесно можете да се оправдаете. Целта е след това да си направите изводи и да не повтаряте същите грешки. Това е признак на зрялост. Това е развитие в правилната посока.

Вашите нови, по-мъдри решения би трябвало да подействат със заместителна сила върху предишните навици и постъпки.

Снимка:Thinkstock/Getty Images

Вярвайте, че може да се промените, стига да искате.  

Особено тежко е, когато започвате да разбирате взаимоотношенията, темперамента, маниерите на поведение, както на хората от близкото обкръжение, така и своите, и да им давате нова оценка. 

Естествено е да се породи съжалението, например: "Как не съм го знаел всичко това по-рано. Толкова нерви похабени напразно”.

Събитията в личния живот, за които най-много се съжалява, са тези, в които се е знаело какво може да се направи и въпреки това не е избрано по-мъдрото решение.  

Снимка:Thinkstock/Getty Images

Съвсем по-различно е, когато е направено всичко възможно, което е било по-силите, но нещо друго не е достигало: знания, подготовка, търпение, характер.

Човек е изправен през избори всекидневно за вземане на решения, за които използва, както интелекта си, така и житейската опитност, и интуицията си.  

Живейте по най-добрия начин, на който сте способни. Търсете инстината и правотата.

Живейте така, че да не ви се налага да съжалявате за нищо.

Снимка:Thinkstock/Getty Images