Реклама

„Антон Хекимян е не само сред емблемите на bTV, но и сред най-обичаните от зрителите телевизионни журналисти. От него буквално струи доброта и това няма как да не се оцени от хората – пишат от в-к „Всичко за семейството” и допълват - такъв е и при лична среща, без значение дали се познавате от час, или от години. Облъчва с позитивизма си и няма как да не му се усмихваш в отговор.”  

В телевизията попада още на 20 години, започвайки като стажант в сутрешния блок на bTV – Оттогава съм там - първо като репортер и сега като водещ. Нищо не знаех, но започнах. Може би плахо в началото, грешал съм, но трупането на време, трупа и опит. Щастлив съм 13 години по-късно да мога да кажа, че запазих същата тази душа и настройка в началото - искам да знам и да уча” – казва Хекимян.

Дълги години в ефира на bTV, водещият на „Тази сутрин” продължава да печели доверието на зрителите – „Дано да е така. Смятам, че съм искрен човек. В повечето ситуации каквото ми е на сърцето - това ми е на лицето. Ако не вярвам на някого, си личи. Ако съм гневен – също” – казва с усмивка той. „Лупата на телевизията изкривява и показва най-малкото вълнение, емоция и жест. И увеличава с голяма сила дори вътрешния ти свят. Ако излъчваш недобронамереност, това се увеличава многократно. Ако си честен - също. Всичко е енергия, която се разменя, но и се трупа с годините. Същото е и с доверието.” 

Относно работата си в предаването, Хекимян споделя, че в една гръмогласна среда, каквато е медийната, има неща, които трябва да бъдат казани, за да бъдат чути, да служат за предупреждение. „Но това не трябва да става със сила. Много е важно да съхраним нормалността. Излишната емоция създава усещане за фалш и кич”– допълва той. 

С усмивка на лицето, Антон разказва и за моментите, в които е трудно да говориш със събеседника – „Ако някой не иска да каже нещо, няма да го каже. Не съм почитател на задаването на един и същи въпрос по 100 пъти, дори да ми се налага да го правя понякога. Важна е реакцията на събеседника, дори трепването на очите му, когато задаваш въпроса. Колкото и да са подготвени, често дори политиците издават, че не им е приятно да бъдат питани по конкретна тема. Но те не са избрани, за да им е приятно, а за да носят отговорност за думите и действията си. Винаги има и не толкова разговорливи събеседници. Тогава просто се налага аз да бъда още по-активен в разговора.” 

За времето, прекарано в море от информация и новини, има не една и две истории, които оставят белег в съзнанието на водещия – истории за обречени съдби, за доброто в тях и търсенето на българското: „Не мога да забравя никога емоцията на това да си с хората, когато се събират за големите празници. Цари неописуем дух на връх Шипка. Любимо място! Местата, които ни събират, са много, но смятам, че традицията на мъжкото хоро в Калофер възроди празника Богоявление.” 

За водещия на сутрешния блок на bTV семейството и празниците са извор на живот, държи на тях и опитва да ги съхрани по всякакъв начин. „Дори съм събрал всички запазени носии, макар да са леко изядени от молците, накитите на бабите ми, всичко, което са тъкали. За мен това е нещо свещено. Семейството е свещено!”, казва той. Смята, че „големите празници са задължителното време за връщане. С напредването на годините човек разбира колко ценно е да прекарваш време с родителите си, незаменимо е.” 

Специалното си отношение към българските традиции, Антон споделя, че дължи на своите майка и баба. „Държат семейство да е цяло, държат да се събираме, да се храним заедно” – допълва той. „Традициите са онова нещо, което се повтаря, може да се видоизмени, но запазва най-ценното - хората да се съберат, да са заедно, да покажат, че могат да продължат като едно цяло и да нарекат за добро нещо хубаво да се случи в живота им.” 

Въпреки силната връзка с родителите си, водещият е категоричен, че те не са влияли върху избора му – „Радвам се, че никога не са били амбициозните родители, които да ме насочват според техните представи. Имах своето време да изживея детските си светове, страхове, игрите до късно пред блока. Радвам се, че са ми имали доверие още като дете, но това е двустранен процес - аз също съм се старал да оправдавам доверието - невидимата връзка е много по-силна от думите.” 

Друг специален човек в живота на водещия е приятелката му Василена, която също е журналист. Работата в един и същи бранш дава на двойката повод за разговори, но Антон не смята, че общата професия се явява спасителен пояс – „Винаги има какво да търсиш и намираш в човека до теб – реакции, емоции, мисли. Щом има взаимно търсене, има и намиране.”

 

Още за любовта към българското, телевизията и най-близките за Антон Хекимян хора, четете във вестник „Всичко за семейството”.