Да оставя следи в съзнанието на хората не й е дело номер едно, но така се случва, че се достига именно до това при среща с нея. Защо ли? Колко хора в днешно време са позитивни и лъчезарни, от колко хора лъха красота и смисленост? И когато това къдраво момиче на 33 ти го предложи, без да мисли дали насреща си има лош човек, или добър, денят ти някак добива меки нюанси.

Сигурно десетки пъти са те питали за дядо ти Хари Яръмов, който беше голямо име в спортната журналистика у нас. Той те е насочил към професията от малка. Какво ти каза, когато видя как се справяш в нея?

Точно този въпрос никога не са ми го задавали всъщност… Каза ми, че много се гордее и е щастлив, че тръгвам по неговите стъпки. Даде ми съвет, който и до ден днешен е останал в съзнанието ми: „Винаги бъди точна, проверявай си информацията най-малко от два източника, бъди справедлива и винаги отстоявай принципите си“. А това е много важно в днешно време не само в професията, а и в живота. Днес, на 9-и октомври, трябваше да навърши 80 години. Честно да ти кажа, бих дала всичко, ако можеше да стои до мен, да мога да го чуя, да го прегърна и да му кажа колко много го обичам. Все си мисля, че ако можех да проведа само още един разговор, да му разкажа как се е развил животът ми в последните 5 години, откакто го няма, да си поговорим за нещата от живота, за професията… Сигурно всеки човек си казва това за близките, които е загубил. Но наистина се надявам поне една малка частица от това, което той беше, да мога да направя с репортажите, с историите, които разказвам. Често се сещам за него и винаги ми е много мило…

Елена Яръмова за ценностите, семейството и житейската мисия на всеки човек

Сигурна съм, че ако беше жив, дядо ми още щеше да работи. Прави го до последния си ден. Гледаше олимпийските игри в Лондон и много се радваше на успехите на мъжкия ни национален отбор по волейбол. Той беше един истински достоен и честен човек, за когото се надявам и моето дете един ден да чува, когато говорят за него.

Какво от спортната ти кариера на волейболистка ти помага и сега?

Дисциплината. Спортът много дисциплинира и учи на организация. Силно разви интуицията ми. Волейболът е интелигентна игра и хората, които го практикуват, са ми създавали добро впечатление от другата страна, когато ги отразявам. Играех разпределител и никога няма да забравя дядо ми как стоеше на крайната линия и снимаше с фотоапарата, когато изпълнявах начален удар. Отборът ни беше много силен, играехме в А-група. Играех срещу тези момичета, които в момента са в националния отбор – Диана Ненова, Страшимира Филипова, Ева Янева… Залата се пълнеше, хората се радваха на победите ни, но в един момент животът ми тръгна в друга посока.

Сега ги гледаш отстрани и ги отразяваш… Не е ли особено така?

Да, но се свиква. Още като бях стажантка в bTV, така се случи, че често отразявах волейбола. Беше ми интересно да съм от другата страна, но пък и странно, защото взимах интервюта от момичетата, с които съм играла до онзи ден. Животът затова е интересен: защото не знаеш какво може да ти се случи. Реших да спра, да не спортувам професионално и да уча, за да се развивам в спортната журналистика. От малка знаех, че ще бъда журналист, дори и да не е спортен.

Елена Яръмова: Григор Димитров прояви изключителна концентрация на финала в Бризбейн

Тенисистът завоюва пета титла в кариерата си

Податлива ли си на лоши настроения? Гледам, че си адски ведра. Кога обаче си в другия край?

Старая се да бъда по-малко в другия край. Приятелите ме определят като позитивен човек, което много ме радва. Това значи, че ги зареждам положително. От малка съм така. Винаги съм смятала, че човек трябва да е естествен. Не харесвам лицемерието и фалша. Смятам, че какъвто си в душата си, винаги личи външно.

Натъжавам се, когато виждам несправедливост и разочарования. Имам силно развито чувство за емпатия и затова винаги ми е много мъчно, когато трябва да съобщавам тъжни новини, за починал човек. Няма как да не изпадам в такива състояния, но трябва бързо да излизам от тях.

Имаш ли усещане, че си вдъхновен човек?

Да, защото моят извор на вдъхновение е семейството, хармонията. Дори и да съм имала труден ден, когато се прибера вкъщи – забравям. Оценявам кое всъщност е важното. Понякога малките неща имат по-голяма стойност.

Цялото интервю - ТУК.