Гледаме я почти всеки ден в сутрешния блок на bTV и толкова сме свикнали с лъчезарното й присъствие, че имаме чувството, че я познаваме отдавна. Но замисляли ли сте се какво знаете за Мария Цънцарова? Със сигурност в съзнанието ви изникват редица разкрития и репортажи по горещи теми от обществено-политическия живот. На нея това й е достатъчно, защото не е от хората, които натрапват личните си преживявания. И Все пак, винаги е приятно и интересно да общуваш с човек като Мария и да надникнеш в света й. Изключително крехка и фина дама, с широка усмивка, ведра, позитивна, тя е и прекрасен събеседник. Срещаме се в сградата на телевизията след репортаж от Сатовча за поредните кметски злоупотреби, където за първи път се е изплашила от физическа разправа.

Отдавна си на екран, но хората те познават само чрез работата ти. Представи им се.
На 29 години съм, от Карлово. Баща ми е инженер и развива частен бизнес. Майка ми е агроном, но преди няколко години започна да се занимава с деца с ментални проблеми и до момента работи с тях. Имам по-малък брат, който е програмист. Учих усилено немски език в родния ми град и после се преместих да следвам "Журналистика" в София.

Това ли беше детската ти мечта - да станеш журналист?
Първоначално мечтаех да бъда актриса, след това - да водя кулинарно предаване. Макар че и до днес не мога да готвя, си представях как сътворявам чудеса в кухнята и от екрана обяснявам на хората технологията. Не си спомням как точно, но в четвърти клас у мен се зароди желанието да стана журналист. Отидох в клуб "Млад журналист" при г-жа Ваня Юнакова, която с професионализма и доброто си отношение даде криле на мечтата ми. Посветих се изцяло на дейностите там, дори пренебрегвах немалко училището заради тях. Разделих се с клуба чак когато заминах за София да следвам.

Кой е най-яркият ти спомен от работата като "млад журналист"?
На 15-16-годишна възраст имах възможност да направя интервю с Драго Драганов след концерт с Лили Иванова. Тогава две ми бяха вълненията: че подарих цвете на примата на българската музика и тя ме целуна и че направих интервю с Драго.

А как и кога попадна в Нова ТВ?
Имахме задължителен стаж след първи курс в университета. Аз отидох в Нова и останах на работа. И така 5 години.

Ти сама ли избра разследващата журналистика?
Никога не съм имала намерение да се занимавам точно с това. Но някак си те нарочват в един момент, че си разследващ журналист. Аз имах голям интерес към политиката и много исках да ходя в парламента и да отразявам какво се случва там. Но в Нова ме смятаха за малка и неподготвена за тази работа. И Всъщност трябваше да си намеря някакви теми, които достатъчно да ме палят и да ме вълнуват, за да не се налага да посещавам пресконференции на ДКЕВР, НЕК, ЕОН и подобни. Тогава започнах много да чета пощата на телевизията, да следя какво вълнува хората, правех репортажи за всякакви човешки истории и проблеми, които излизаха. И В един момент започнаха да им казват разследвания, защото не просто отразявах това, което се случва в момента, а търсех причините.

Защо се премести в bTV?
Защото за мен bTV винаги е била телевизияТА. Винаги съм имала желание да бъда част от екипа й. И просто в един момент Люба Ризова и Вики Бехар ме поканиха. Това беше след лятото на протестите и няколко мои репортажа, които направиха впечатление.

Замисли ли се?
Май си беше дошло време да си тръгна. Дори обмислях варианти да работя в много малка медия, но да правя нещата, които искам. В Нова ТВ Всички ниши, свързани с темите, които ми бяха интересни, бяха заети от мои колеги. И желанията, и идеите ми срещаха отговор: "Не си подготвена достатъчно".

В този смисъл амбициозна ли си, или нещата, които искаш, просто ти се случват?
Мисля, че съм последователна. Не съм сигурна, че мога да се нарека "амбициозна". По-скоро с лекота ми се случват нещата, без да им давам някакъв особен тласък и да се боря със зъби и нокти, на всяка цена. Като видя, че нещо изисква твърде много усилия и твърде много аз да му задавам посока, се отказвам. Имам щастието в bTV решенията да вземат хора като Валя Гиздарска, Искра Владимирова и Венелин Петков. Те ме подкрепят да постигам всичко, към което съм се устремила - разчитам на тях в работата си, защото отстояват безапелационно възможността да правя свободна журналистика.

Ти си толкова фина дама, не се ли страхуваш понякога?
Разчитам на това, че съм малка и крехка и че никой не би ми посегнал. Само че сега в Сатовча, където снимахме, имахме много неприятен инцидент с възрастен мъж, който беше изключително агресивен и ми връхлетя, когато му подадох микрофона. Операторът веднага се намеси, а мъжът тръгна с удари срещу камерата, след това с камък. Това беше първият път, в който се изплаших от физическа разправа, защото виждах, че този човек няма граници и не може да прояви разум в момента. Иначе най-често се срещам с хора, които са на публични позиции и все пак знаят къде могат да прекрачат границата и къде не, и винаги отивам при тях с включена камера. Това всъщност е гаранцията за моята сигурност и за сигурността на екипа.

Всеизвестна е неприятната случка с Бисер Миланов-Петното, който хвърли фас върху теб. Лесно ли я преодоля?
Не. Чувствах се омърсена. Но разбирах необходимостта от тиражирането, защото това беше недопустимо поведение на един човек, който твърдеше, че е водач на протести, със сериозни претенции за публичния си образ и публичното си присъствие. Освен всичко друго той "играеше" с хора от властта тогава и затова беше важно да бъде изобличен и показан. Но всеки път, когато го виждах, се сещах, че трябва да си взема душ на секундата, защото беше гнусно преживяване.

Цялото интервю четете в прикачените страници или в актуалния брой на сп. Hello.