В писмо до Алена: Толкова ли е необходимо човек да бъде кръстен и защо? Какво е редно да направя? Знам, че решението трябва да взема аз - дали да се кръстя или не, дали е моя вътрешна потребност или не? Интересното е, че като стане на въпрос и кажа, че не съм кръстена, хората започват да ме гледат с говорещи втренчени очи: “Възможно ли е? Тя се шегува! Май говори сериозно!”, и едва ли не за тях съм “дяволско изчадие” (единствено на метълите не им прави впечатление). Значи, щом си кръстен - добре, ако не си - лошо. Абсурдно е! Не трябва да се съди по това къде и към какво принадлежи човек, а по това какво е самият човек!

Алена: Категорично и без абсолютно никакви съмнения, недомлъвки или ирония държа да те успокоя, че не си длъжна да се кръщаваш, ако това не отговаря на твоята вътрешна нагласа и житейска философия.

Кръщението носи полза само ако си осъзнала,

че е от значение не самото присъствие в църква, а ритуалът с помазването на челото, брадичката, китките, което отваря чакрите ти, за да живееш в хармония с Вселената и, разбира се, с Вярата на християнството. Естествено това отваряне на чакри може да постигнеш и сама чрез способите на медитацията и ежедневното умение да се вглеждаш безпристрастно в себе си и да осъзнаваш своите грешки.

Учудвам се, че който и да било може да те гледа странно само защото не си кръстена. Според мен хората, които не са кръщавани, са хиляди, сигурно стотици хиляди, но това не им пречи да са щастливи, здрави и успяващи.

Житейският път на един човек

е следствие от заложеното в неговия хороскоп и свободната му воля на избор в съответната ситуация. Дали ще има успех, закрила, късмет, не зависи по никакъв начин от религиозното му изповедание или от факта дали е кръстен, или не в християнството.

Единственото правило, което си длъжна да спазваш заради факта, че не си кръстена, е да не палиш свещи в църква. Защо спазваш ритуал, чрез който се опитваш да общуваш с незримия свят, но в същото време отказваш или поне не чувстваш потребност да се приобщиш към тайнството?

Паленето на свещ е религиозен, а не граждански ритуал

И тъй като не си го спазила, затова свещите ти гаснат или не се палят от първия път. Интересно, че когато си отишла в църква с жената, която те е посъветвала да се кръстиш, запалената от теб свещ не е загаснала или поне не си писала, че е загаснала. Явно вътрешната ти нагласа е била такава, че си искала да є докажеш, че нямаш проблеми, след като не си кръстена.

Гасненето на свещите в църквата е знак, че не бива да го правиш, след като не си кръстена. Никой от незримото няма да те накаже, ако продължиш да упорстваш и палиш свещи, но и никой няма да чуе твоите мисли и думи, ако имаш необходимост да ти помогне.