Здравей, Алена! Чета списанието и за пореден път осъзнавам, че хората се въртим в един омагьосан кръг. Съпоставих статията "И се роди Белоградчик" с тази "Вредят ли народните песни". Отделно проблемите на хората, които те засипват с въпроси от типа: Дали ще се реализирам в живота; Кога дъщеря ми ще намери своята половинка; В България или чужбина да търся реализация. Явно не само аз ти задавам тези въпроси. Оставам с впечатлението, че съвременният българин живее на една обречена територия, която определено мога да оприлича на чистилище. Не назовавам държавата ни с името България, понеже днес тя е добра алтернатива за всички малцинства, а основното й население е подложено на тотален геноцид. Мафията е във всеки един сектор на нашия живот - енергетици, лекари, хранителна индустрия и пр. Като стана въпрос за последните, онзи ден ми се приядоха солети и ако искаш, вярвай, от 12 вида на пазара само един беше българско производство.

Много си права с изказването си в статията "Вредят ли народните песни". От дете се учудвам, че винаги когато чуя наш фолклор (с изключение на родопския), в мен избиват чуства на нетърпимост и гняв. По същият начин ми въздейства и съвременната чалга, за която те питах преди време дали е вид "психотронно оръжие"*. Под нейно въздействие изпитвам желание да се сбия с някого или да се напия. Фактът, че толкова сме надарени като интелект и сетива, а всеки изминал ден вървим против себе си и страдаме, не се ли поражда от нашия фолклор и съвременния мy наследник чалгата. Питам те това, понеже винаги когато чуя западна музика като кънтри, реге, блус, поп, рок, денс или техно, аз усещам едно разтоварване, което ми дава свобода и хъс да се боря в живота, докато при народната музика ме наляга една потискаща тъгa. Аз съм от хората, които не се интересуват кое е модерно и хитово, а дали душата ми ще приеме въпросното музикално изпълнение. Според теб дали народната музика е повлияла върху негативния начин на мислене на съвременният българин. Разсъжденията ми по тази тема се засилиха след изказването на Бойко Борисов относно електроразпределителните дружества. Как е възможно такава наглост. Какъв човек трябва да си, за да подложиш толкова измъчен народ на такова натоварване. Все едно аз като пастир да вкарам стадото си в газова камера :))). Нали след това и аз трябва да ги последвам. На всичкото отгоре договорите били засекретени. Направо нямам думи. Къде ни е грешката на българския народ, за да следваме такава съдба. Примерите за подобни издевателства са в изобилие във всяка една област. Трябва да има причина, за да вървим по този път.

Алена: Проблемите на хората в нашето общество няма как да са различни, затова и въпросите, които ми задават, са подобни и се превърнаха в обичайна част от нашето ежедневие. За съжаление сме далеч от онзи хъс на тракийските си предци, съградили поселението при Белоградчишките скали, за да защитят рода си. Далеч сме от желанието и силата за живот на нашите прабългарски предци от Кубрат насам. Съвсем различни сме от предците си от времето на Калоян. Колкото и да ни е болно, така са нещата.

Съвременният български народ в преобладаващата си степен е наследник на онази най-примитивна, предателска, чувстваща се удобно във всяка една среда прослойка от българското население, оцеляла през турското робство. През тези пет века най-доброто от българския етнос е било унищожено, ако не е успяло да избяга извън територията на Османската империя, а малцината от оцелелите, за които българин и християнин не са били празни думи, са се криели, бягали, потискали са естествените си пориви само и само да не бъдат забелязани и така ден след ден, век след век са се обезличавали. Народното творчество е естествено отражение на живота, който са били принудени да живят нашите предци.

В българския фолклор има колкото щеш текстове и музика, които оказват негативно влияние върху психиката на хората и върху развитието на обществото ни. Сякаш блокират погледа напред, търсещи все някакви оправдания или разплата в миналото, в резултат на което обществото не върви напред и нагоре, а деградира, въпреки че с всеки изминал ден се обграждаме с все повече и повече достижения на техниката и облекчаваме бита си.

Никога не бива да забравяме, че част от тези песни, дори и от родопските, които пишеш, че харесваш, са свързани с отзвука на турското робство, протяжни и жални, сякаш отчаянието на народа ни е било такова, че сме били на път да се предадем и да загинем като нация.

Тази нагласа да бъдем подчинявани все още не сме надмогнали,

затова и е лесно да ни манипулират правителство след правителство. Готови сме да хулим управляващите, докато са на власт, а след това да забравяме какво са сторили. Да забравяме също, че с нашия глас или с отсъствието му съответните управляващи са дошли на власт. Но никой не ни е виновен. Обществото ни само е заслужило това, което има, и начина по който управляващи в политиката и в икономиката се отнасят към него и в частност към всеки един от нас, най-малкото заради факта, че сме забравили значението на думите достойнство и патриотизъм.

Коя нация, имаща усета за собствена значимост и достойнство, ще позволи партия, отъждествявана с петвековно робство да има политическа роля в живота на държавата? И не само това, а чрез управленски мандат подобна партия да създава правителство. Думата ми е за ДПС. Някак си много бързо се забрави, че управлението на БСП в предходния четиригодишен мандат беше само няколко дни, а през целия останал период тази партия управляваше чрез мандата на ДПС. Това е всичко друго, но не и достойно нито за нас самите като българи, нито за предците ни, които с много патос почитаме на 2 юни.

От липсата на достойнство до чалгата крачката е само една

Какво проповядва чалгата - много пари, скъпи коли, готини мацета, тук-таме кютек да се събуди тръпката на любовта и най-важното - благото да дойде с далавера. Пари без труд е сякаш своеобразна мантра в чалга творчеството. Защо тогава политиците или големите компании да не правят далавери? Това се възприема като правилно и нормално, затова и действията на новото правителство взеха да нагарчат на мнозина, даже и на хора, присламчили се заради материалните си интереси към ГЕРБ.

Не ни се иска да се разделяме с чалгата в политиката. Какво излезе наяве? Че все си били мамени, а това си е чисто робство, но този път българско. С какво сме го заслужили ли? Ами с невъзможността да се отървем от желанието си да търсим виновните все около нас, с мутиралото мислене да възприемаме кражбата и далаверата като почтен труд, с липсата на единство, с неспособността си да ценим доброто.

Забравихме да извличаме поука и да се гордеем с героизма на нашите предци, а се предадохме в лесните за изричане думи на клетви и закани, които гонят всеки, попаднал в облака на множеството мисъл-форми, и сами съсипваме и род и родина. Дали и кога ще се промени това, зависи не само от премиера, а и от всеки един от нас, без значение дали живеем в България или славим родината си зад граница. Само да не я срамим! Това е достатъчно!

*Оригиналното заглавие на публикацията в юнския брой на сп. "Кармичният кръг" е "Има ли чалга интелектът достойнство?".