В много книги напоследък чета, че частицата “не” не се възприема от мозъка. Например: вместо “не искам да съм болен”, трябва да се казва “искам да съм здрав”, защото мозъкът възприема “не искам да съм болен” като “искам да съм болен”. По този случай се сетих за “Отче наш”, където фразата “и не въведи нас в изкушение”, ако се следва тази логика, е въвела доста народ в изкушение. Забелязах също, че в “Отче наш” на Петър Дънов частица “не” не присъства никъде, както и думите “изкушение” и “лукавия”. Вие какво мислите по въпроса?

Алена: Тук си права, въпреки че има словосъчетания, при които е трудно да се избегне тази частица. И все пак съм съгласна с теб, а и съм се убедила от личен опит, че когато казваш “не”, ти отричаш това, което уж искаш да привлечеш. Правилно е да се казва “искам да си намеря работа” вместо “не искам да съм безработен”, “искам да имам партньор до себе си” вместо “не искам да съм сам”, защото "не" е отрицание, блокиращо постигането на това, за което мечтаем. Освен това ни подтиква точно към онова действие, което искаме да избегнем.

Същото се отнася и за частицата “ще”. Когато искаме да постигнем целта си бързо, правилният израз е “постигам целта си”, а не ще постигна целта си”, “търся си работа”, а не “ще си търся работа”, “развивам се в професионално отношение”, а не “ще се развивам в професионално отношение”.

Друга дума, която за мен е вредна не по-малко от "не"и "ще", е "дано"

Помагам на някого, казвам му какво ще се случи, но той вместо да каже “Чудесно, очаквам го с нетърпение” или някаква друга фраза, изразяваща действие, той ми казва “Дано да е така”, което е проява на безволева инертност и очакване едва ли не на чудо. Но както знаем “Господ помага, но в кошара не вкарва”.

Ясно е, че заложеното преди всичко за добро трудно ще се осъществи, след като има “дано”. Тази думичка отблъсква далеч напред във времето всички положителни шансове до степен на тяхната пълна загуба. Думичката “дано” също води до провал и защото е проявява на недоверие в Съдбовните заложби.