Роджър Уотърс: Чук в стената

За Роджър Уотърс вече е изписано много още преди години, а в последните дни българските медии повториха упражнението, заради рок спектакъла на легендарния англичанин - "The Wall", който гостува у нас тази вечер.

Има ли нещо, което вече не знаем за Уотърс? Той е един от основателите на една от най-креативните групи в историята - Pink Floyd. Уотърс показва характер през 1968г. когато вдига Floyd на крака след отпадането на основния творчески мотор в бандата - Сид Барет (заради ужасният му коктейл от психични и наркотични проблеми). Оттогава до 1985г. Роджър Уотърс е основен автор на текстовете и музиката, както и вокалист на Pink Floyd. Той напуска бандата в средата на 80-те, заради разправия с останалите от групата за правата върху името и песните на Pink Floyd. След последвало съдебно дело, което завършва с извънсъдебно споразумение през 1987г., музикантът започва солова кариера, а Дейвид Гилмор заема мястото му на руля в групата. Роджър Уотърс е движещата сила зад създаването на легендарните албуми на Pink Floyd “The Dark Side of the Moon”, “Wish You Were Here”, “Animals”, “The Wall” и “The Final Cut”.

снимка: Getty

Нови тухли, старата Стена

Конкретната причина за идването на Уотърс в България е легендарното му рок-шоу “The Wall”. Спектакълът е горчива история, психарска приказка, поучителна притча и директно предупреждение, чиято валидност не се променя с времето.

Започнала от концептуален албум около гибелта на баща му по време на Втората световна война (и израстването в тъмнината на следвоенна Англия), преминала в тотална психическа ескалация на големия екран с участието на Боб Гелдоф, идеята на Роджър Уотърс става все по-всеобхватна през годините. Първото грандиозно шоу е изпълнено в Берлин, осем месеца след събарянето на истинската Стена. На уникалния концерт присъстват огромен брой хора - според различните източници, между 200 и 400 хил. души.

Какво е "The Wall"? Според самият Уотърс, шоуто е “дълбокомислено, животоутвърждаващо, вселенско, хуманно, обичащо. То е анти-военно, анти-колониално, анти-авторитарно, анти-фашистко, анти-догматично и същевременно е за свободата, за сътрудничеството, за диалога, за мира. То е международно по дух, музикално и сатирично.” Уотърс не е скромен в мащаба на концепцията, но и действително полага усилия да направи посланието на спектакъла възможно по-общозначимо и актуално.

снимка: Getty

“Историята на Стената е за млад човек, който е отчужден, защото е ужасен, и това може да е алегория за една по-обща история. Ние всички се страхуваме един от друг и това ни кара да се държим по един тъжен и нехуманен начин, чийто изразител е войната, например. Искам да направя шоуто по-политическо” казва Уотърс през 2010г. и незабавно започва да действа по въпроса. Музикантът публикува молба към близки на загинали в различни войни по света. Молбата е близките да изпратят снимки на убитите като идеята е снимките да бъдат прожектирани на екрана по време на шоутата, за да се създаде една метафорична Стена и всяка жертва да е тухла от нея.

Инфилтрирането на "The Wall" в съвременните социални и политически проблеми продължава и с най-актуална дата. В началото на август спектакълът провокира огромна емоционална реакция от публиката в Истанбул, защото отдаде почит на протестите на площад “Таксим”. Турски деца взеха участие в епичната песен “Another Brick In The Wall”, а след края на парчето на декора бяха прожектирани имената и лицата на загинали турски граждани по време на сблъсъците на “Таксим”. Тогава Уотърс поздрави феновете на турски, а те му отвърнаха с протестните лозунги: “Всяко място на Таксим е съпротива!”. И това е само актуален щрих към мисията на Роджър Уотърс да създава културна алтернатива срещу потисничеството от всякакъв тип, защото свободата продължава да е все така необходима.

снимка: Getty

Всъщност, политическо-социалната тематика изобщо не е нова за творчеството на Роджър Уотърс. Типичен пример за това е парче като “Get Your Filthy Hands Off My Desert,” в което той сравнява бившият британски министър-председател Маргарет Татчър с аржентинския военен диктатор генерал Леополдо Галтиери, който взема властта в южноамериканската държава през 1981г. и започва инвазията на Фолклендските острови на следващата година. През годините Уотърс се е изказвал остро и срещу други политици като Джордж Буш за отказа му да подпише Протокола от Киото, както и Тони Блеър, заради участието на Великобритания в инвазиите в Ирак и Афганистан.

снимка: Getty

Звездата на Давид на Стената

Една от най-коментираните позиции на Роджър Уотърс по политическо-социални въпроси засяга болезнената тема за израело-палестинските отношения. През 2009г. той публично осъди израелската бариера на Западния бряг на река Йордан, а след това обяви подкрепата си за Gaza Freedom March. През 2011г. британецът обяви,че се е присъединил към движението срещу политиката на Израел - “Boycott, Divestment and Sanctions”. За разлика от повечето си колеги, които изключително внимателно избягват темата за Израел, инатливият Уотърс изразява позицията си много директно и категорично.

След като използва изображения на Звездата на Давид по време на един от спектаклите, Уотърс написа отворено писмо до вестник “The Independent”, в което обясни, че не е антисемит, но нищо не е по-важно от истината. “Може да нападаш израелската политика, без да си против евреите. Противното е все едно да кажеш, че, ако нападаш американската политика, си против християните. Аз съм против израелската политика, спрямо палестинците. Аз съм против окупацията. Аз съм против строенето на незаконни селища, което нарушава международните закони и това няма нищо общо с религията.” обясни тогава музикантът.

снимка: Getty

Още по-голям скандал стана през юли миналата година, когато по време на концерт в Белгия екипът на Уотърс пусна балони с формата на прасета, на които бяха изрисувани различни символи. Сред тя бяха комунистическият, фашисткият и еврейската Звезда на Давид. Докато балоните летяха над публиката, Уотърс изпя текст от песента "In the Flesh", в който отново става дума за евреите. Самият той държеше фалшив автомат и носеше кожено яке, а на ръката си имаше лента с червено и бяло като цялата бутафория напомняше за нацистка униформа.

Това му донесе публичен диспут с равина Абрахам Купър, който упрекна англичанина за поведението му и използването на еврейския религиозен символ. Уотърс на свой ред отговори, че в шоуто е използвал и други символи като разпятие, полумесец, сърп и чук, както и логата на Shell, McDonald`s, знакът на американския долар и компанията Mercedes. Той допълни, че звездата на Давид олицетворява Израел и политиката на страната, и използването на символа в спектакъла представлява мирен протест срещу тях. Отново през миналата година Уотърс отказа участие в израелската столица Тел Авив и предпочете да отиде в Неве Шалом - град, създаден от евреи и араби.

снимка: Getty

Вместо тухла

Така че, какво е спектакълът"Tthe Wall", наистина? Роджър Уотърс никога не е бил от тихите и самовглъбени артисти и доказателство за това са редица песни в каталога му на политическа, социална и еко-тематика. С годините той разви една анти-военна концепция в музикален кръстоносен поход срещу несправедливостта като я намираше и посочваше навсякъде, откъдето мина.

Много хора ще се запитат какъв е смисълът от това. Смисълът на това да осъждаме несправедливостта и потисничеството е, че ги държим под око. В момента, в който те нямат значение, несправедливостта на потисничеството ще ни затисне под потисничеството на несправедливостта.

Впрочем, в интервю за БНТ Роджър Уотърс намекна, че в София, неговото шоу ще акцентира върху протестите и политическата обстановка у нас. Може би, защото тук тухлите още са си в Стената. Недоволните трябва да прескачат, както обикновено. Докато не се съберат да я съборят. Или поне част от нея, колкото да може да се минава.