САФАРИ: Мина [Копенхаген]
САФАРИ е нова инциатива на btv.bg. Ще намериш наши хора в интересни точки от цял свят
29 Април 2014
Реклама
Новата ни рубрика САФАРИ се завръща и тази седмица с бясна сила, а наш човек този път е Мина в датската столица Копенхаген. Целите сме в слух!
В Копенхаген съм от лятото на 2013 г., от астрономическото лято, така да се кажe. Иначе дори и юли месец времето тук е под въпрос. Преди това прекарах пет години в Барселона, където писах и защитих дисертация на тема работа в международни екипи. В момента съм в Копенхаген, защото тук си намерих супер работа в Датския Технически Университет, която ми позволява да извършвам научната дейност, която ми е интересна.
Ако трябва да съм откровена, не мога да кажа, че културата тук е трудна за свикване. Даже напротив – много добре ми пасна още от начало. Харесва ми идеята за равенство, харесва ми благополучието, общо взето високото ниво на образование. Отношенията тук са доста неформални и не зачитат някакви тъпи йерархии, което е супер. Но пък често хората се придържат към правила просто „защото”. Но дори и това улеснява живота в някаква степен – човек не трябва да се замисля дали да пресече на червено – това просто не се прави. Сакън.
Всички говорят английски, включително бояджията и шофьорът на рейс, които между другото също така правят общо взето толкова пари – след данъци – колкото и аз, колкото и лекаря, колкото и адвоката. Това е доста яко, защото наистина бедни хора има много малко. Това с английския също до голяма степен прави свикването по-лесно.
Копенхаген е в топ 10 на най-скъпите градове в света според последно мнение на Economist Intelligence Unit. След данъци, средната заплата е към 2500 евро (данъците са най-високите в Европа). Студио в центъра е към 1000 евро. Един от големите разходи е транспортът. Билетчето за градски транспорт е нещо от типа на 5 евро – това е и част от причината всички да карат колело.
Много чужденци се оплакват от местните, но на мен ми допадат. Не че имам стотици местни приятели, но имам няколко, а съм тук от скоро. Общото мнение е, че датчаните са адски приятелски настроение като са подпийнали – една вечер се сближавате много, но на следващия ден като изтрезнеят всичко е забравено. Има такъв момент. На коледното парти на офиса, което е биг дийл тук, всички са първи дружки. Дръжки. В понеделник сте на ниво кимване в коридора. Но пък веднъж като се сближиш с някого, макар и да отнема малко повече време, струват ми се супер верни приятели.
Колкото до нощния живот, аз се чувствам вече малко зряла за щури купони. Камо ли за ъндърграунд сцената. Често ходя в клуб Vega, който е една от най-добрите места за музика на живо, които съм посещавала в Европа. Живея близо до един от по-хип районите за пиене и парти в града, Kødbyen. Там барове много, но Jolene и Bakken са по-танцувални. За ядене/леко подпийване – Mother и BioMio. Струва ми се, че свежите младежи там се забавляват. Аз ходя от време на време с образователна цел.
В Копенхаген има доста интересни битаци и секънд-хенд магазинчета. Свежите младежи в Kødbyen всичките май от там се обличат. Не знам как намират идентични секънд-хенд леопардови палтенца. Магазинче, което аз посещавам, е на ъгъла на Nørrebrogadeи Elmegade. Битаците (поне извън летния сезон) са на ротационен принцип и около Коледа, например, напъпват. Всеки уикенд са в различен квартал. Готини са, защото можеш да намериш от големи евтинджоси до стоки от местни дизайнери. През лятото има няколко по-постоянни битака, примерно в квартала Nørrebro, всеки уикенд.
От гледна точка на пазари, must see тук е Torvehallerne (до гарата/метрото Nørreport). Не е Женският, но е най-близкият аналог. Нещо като Халите.
От класическите туристически дестинации в града задължително трябва да видите Малката русалка (ебавам се). Харесват ми класическите увеселителни паркове Tivoli, който е в центъра и много чаровен, и Bakken, който е по-голям и по-автентичен, но малко извън града и работи само в летния сезон. И двата са измежду най-старите в Европа. В Bakken датчаните пият и се забавляват здраво. Музеите на модерното изкуство ARKEN и Louisiana са впечатляващи, макар и не задължително с постоянните си колекции. Независимият град Кристияния в центъра на Копенхаген е мечтата на хипито от 1970 г. насам.
В свободното си време обичам да ходя до плажа, дори и през зимата. Bellevue до гарата, Klambenborgми е може би любим. Там има и добър ресторант – Den gule cottage. Зимата се изкарва основно по домовете. Ходим си на гости, за вечеря, кафе и така нататък. Хората тук доста държат на интериора. Като е по-топло, градът се преобразява. А наоколо е пълно с езера, море и природа.
Тук виното е кофти, но бирата е супер. Mikkellerи Nørrebro Bryghusса местни пивоварни с чудесни барове. В Mikkeller имат около 30 вида наливна, собствено производство. Може да се поръчва и онлайн. Разбира се, Carlsberg и Tuborg са местни бири. Carlsberg има голямо културно влияние в страната и държи няколко музея. Самата пивоварна също може да се обиколи. Сградите са, сами по себе си, забележителни. По-добрата алтернатива на Starbuсks за работа или кафе в неделя сутрин е KaffePlantagen. Има няколко в града и всички са приятни.
В Копенхаген се пуши в така наречените „бодеги”. Из града е пълно с тях. Редовните посетители са обикновено кварталните алкохолици, но пиенето е по-евтино и има някои по-популярни и сред младежта, като McKluud. Неделя вечер понякога ходим на джаз в La Fontaine – там също има място за пушене.
Напоследък града е известен с кулинарната си сцена. Аз още не съм убедена. Средностатистическият датчанин яде индийско, тай и пица – ако изобщо яде навън. Има много италианци, има и добра пица. Едно от добрите тай места е Spicylicious. Тук сме на море, но рибата е в недостиг. Малкото рибни ресторанти, като например Fiskebaren, са непоносимо фраш. Ако стигнете до Русалката, обаче, може да ядете в Тoldboden. Веригата ресторанти на Anders Aagaard, Madklubben, е окей и е пълна и с туристи, и с местни. Nomaси има дълъг списък с „алумни“ със собствени местенца. Fiskerbareneедно такова, Manfred’s & Vin е друго.
Доколко ми се е променил живота в Копенхаген не знам, защото съм твърде от скоро тук, за да правя такива фундаментални заключения. До някаква степен съм се променила, да. Започнах да готвя, което много рядко ми се случваше в Испания. Понякога пека кекс. Тук всички пекат и ядат кекс. Луди са по кекса. Ако пък им се яде кекс, но не им се пече, купуват го от Lagkagehuset. Относно плановете ми за бъдещето мога да кажа, че тук ще съм още година и половина, пък после ще видим.
