Екшън, моля!

В екшън филмите си има редица клишета, без които не може. Едно от тях е, че преди главният герой да докопа главният архи-враг, трябва да размаже купища хулигани/гангстери/терористи, като важното е да смачка повечето от тях за норматив. В този индийски филм главният герой е Добрият, Лошия и Злият едновременно. Жертвите му не забелязват ужасния пламък в очите му, преди да ги подгони с улична лампа в ръка. Добрият полицай първо ги пребива, после дава урок на цялата общественост, че ръката на закона в Индия е тежка, особено, когато бие с колан. Сцената сигурно е надъхала много индийски хлапета да станат куки, но в нашия свят по-скоро прилича на битов скандал от краен софийски квартал.

Трудно е да се опише подобен шедьовър на тоталния екшън провал. Турският Рамбо чупи дъски като кибритени клечки, но спазва класическата екшън парадигма - базуката му винаги да е заредена. Нищо, че гранатите летят като плюнки.

Авторите на филма очевидно са намерили пари за актьор, който изглежда “модьерно” за времето си, но с това бюджетът им се е изчерпал и си личи. Покосените лоши приличат повече на пияни, падащи по стълбите, отколкото на простреляни. Някой очевидно хвърля дъски след “взривовете”, за да се създаде впечатление за разпадащ се покрив. Самият взрив е като сценичен дим от естраден концерт през 80-те. Но има и нещо позитивно - турският Рамбо прокарва нещо ново в екшън-жанра - всеки куршум може да бъде избегнат, ако просто се наведеш. Гениално. Но въпреки това, след края на този филм трябва да върви надпис “АКО НЯМАТЕ ПАРИ, НЕ ПРАВЕТЕ ЕКШЪНИ. “

Епиката тук достига своя връх. Момичето прострелва лошия няколко пъти, но кръвта по него закъснява и остава впечатлението, че тя през цялото време не стреля по него.

Дупките от куршуми по тялото му едва-едва се появяват, но за сметка на това звукът, който издава, e като от някой, който току-що си е загубил апартамента на Еврофутбол. Интересна е хореографията на умиращия - той танцува смъртния си танц подобно на пиян танцьор от Lord of thе Dance. Поне оставя ЦЯЛО петно кръв на стената, по която няма дупки от куршуми. От него да мине.

 Тази епична бойна сцена от сериала “Стар Трек” между главния герой и ужасно извънземно, може би е изглеждала впечатляващо през 70-те, но днес има по-различен привкус.

Костюмът на извънземното е толкова зле, че прилича на динозавър в рокля на проститука. Движенията са толкова бавни, че човек може да излезе да си купи нещо от магазина отсреща, докато замахът приключи. От първия епичен момент на смешния клинч, който извънзменият прави на главния герой, не става ясно дали това е смъртоносна битка или двамата са гаджета.

След това главният герой играе гаменската като избягва на високото, откъдето хвърля един “камък”, който никой не би забелязал, че е реквизит. Извънземното замеря него с по-голям реквизитен камък и тъй като няма още по-голям реквизитен камък от този наоколо, главният герой се спасява с бяг. Предвид скоростта на извънземното, можеше да се спаси и с пълзене.

Боре Лий изгря на небосклона на пародийното ъндърграунд хърватско кино, за да остане. Проблемът е, че Боре не прави пародии. Той е истинска нинджа в анцуНг и с характерна балканска подстрижка, която му дава засилка за смъртоносни движения. Особеният момент е, че тези движения не могат да покосят никого, освен белите нинджи. И по-точно една бяла нинджа.

Бялата нинджа е толкова коварна и бедна, че заслепява Боре с брашно в първия момент. Вместо да го нападне след това, нинджата изчаква той да я набие с нунджако, което най-вероятно е било скрито в потника на Боре.

Характерен похват за балканския Брус Лий е, че наказва противника с некоординирани удари, завършени с шут в задника. Не става ясно само дали бялата нинджа не се е наказала сама преди битката, защото очевидно предпочита да лежи на земята. Когато Боре Лий побеждава нинджата, тя трябва да изпълни своя обет и да си направи харакири...на детска площадка.