Как Денис Родман стана поредната звезда, която легитимира диктатор

Бившият баскетболен ас е само част от една очевидна, но пренебрегвана тенденция

Реклама

 

Навремето, докато носеше екипа на Chicago Bulls, Денис Родман беше лошото момче на NBA. Той беше мръсника на игрището, татуиран изверг, чиято уста не спира да плямпа. Кариерата му премина в поредица от медали, жени и скандали, докато на всички стана ясно, че Родман прави, каквото си поиска, защото може да си го позволи.

Родман и преди е бил в Северна Корея

Американците създадоха машината на ентъртейнмънта и PR-а, направиха така, че да няма голяма игра без пари. Сега един продукт на тази система, какъвто е бившият баскетболист, ги излага пред света, защото се прави на клоун за пари по телевизията. Ирония?

 

Години след като приключи кариерата си в професионалния спорт, Глиста стана карикатура на самия себе си. Той и новият му приятел  - севернокорейският диктатор Ким Чен Ун са непредсказуеми и комични като анимационни герои. Единият се занимава да се появява тук-там, за да изкара някакви пари. В София Родман дойде за HDI Мача на звездите в баскетбола, но прекара по-голямата част от срещата, задрямал във фотьойл отстрани на игрището.

Как интернет вижда Северна Корея

Другият пък наскоро разпореди екзекуцията на чичо си. И по-точно - разпореди той да бъде хвърлен гол на 120 гладни кучета. Това не звучи като сюжет от 21 век, но е факт и в цялата пародия Родман се явявя неадекватният шут, който не знае за какво става въпрос, но не спира да лае по медиите.

 Кои са най-великите спортисти в историята

Вместо да повдигне въпроса за затворения в Северна Корея американец Кенет Бае, Родман организира баскетболен мач на бивши играчи от NBA по случай рождения ден на приятеля си Ким и дори му пя Happy Birthday. След това се извини с това, че е пил много предния ден.

Трагедията на Пол Гаскойн

Така или иначе, вече си беше взел парите и за него е очевидно все тая дали ще промотира Ким или Дарт Вейдър. Ако погледнем въпроса в по-широк смисъл, проблемът дори не е само в това, че Глиста си остана Глист.