Петима загинаха при челен удар на магистрала „Хемус”
Видео (1) | Снимки (1)
Жестока катастрофа на магистрала "Хемус" този следобед отне живота на петима души. Тежко ранена е една жена. Тя е откарана във варненската болница „Света Анна”. Инцидентът станал на магистралата между Шумен и Варна, близо до село Ветрино. За да се извадят загиналите от смачканите автомобили, се наложило ламарините да бъдат рязани. Статистиката сочи, че участъкът, в който е станала катастрофата, е с най-много регистрирани пътни инциденти със смъртни случаи.
Две леки коли - от Велико Търново и от Варна, се блъснали челно на равен участък и при сух път, докато се разминавали. На това място няма мантинела между двете ленти на магистралата, тъй като това е аварийна писта на летище Варна, предаде кореспондентът ни Десислава Кръстева.
„Служители на Гражданска защита разрязват една от колите, за да извадят единия труп. Все още никой не може да каже кой в коя кола се е возил. Това могат да кажат следствените органи. Те ще решат кой е отговорен за инцидента”, каза за bTV Новините Владимир Иванов, директор на „Гражданска защита”-Варна.
Състоянието на ранената жена е тежко. Тя е със счупена подбедрица и черепно-мозъчна травма, казаха за bTV от болница „Св. Анна” във Варна. Движението по магистралата не е затруднено, въпреки инцидента.
Рейтинг: -49
Последни от Катастрофи и инциденти
Коментари (3) Най-старите отгоре
защото лекарят,който оказа първа помощ на единствената оцеляла при инцидента, е точно като описания от №1!!!!
млад,скоро завършил и работещ тази работа за 350лв/мес.-на толкова ни оценява държавата България!!!дано можеш поне да си представиш тази АБСУРДНА ситуация!
Само няколко седмици след този ден обаче младите лекари разбират, че всичко е било един голям балон от празни надежди, който вече се е спукал. Те вече са разбрали, че от продуктът, който са градили усърдно в продължение на шест години, никой не се интересува. Оказва се, че системата, която ги е създала, няма нужда от тях.
Вече е отпаднало „абсурдното“ някога разпределение и те сами трябва да търсят пътя си. На пръв поглед невероятна възможност сами да избират къде и в коя област на медицината да се реализират. В действителност обаче изборът им се свежда най-често до две възможности, да започнат работа в Бърза помощ или като помощник Общопрактикуващи лекари и в двата случая за заплата около 300-350 лв. Вратите на по-апетитните специалности са винаги затворени за младите медици. За млад лекар без връзки е абсолютно невъзможно да започне работа в ендокринологично, кардиологично, неврологично, хирургични, АГ и т.н. отделение на голяма болница, даващо му право да придобие и да се развива в съответната специалност.
Голяма част от младите лекари захвърлят дипломите си и започват да работят като търговски представители на фармацевтични фирми, откъсвайки се завинаги от медицината. Останалите, които все още таят някакви надежди и амбиции за развитие в професията са принудени да се насочат към така наречената форма на „платена“ специализация. Следват още няколко месеца за подготовка на тежък изпит с конкурсен характер, (който много често също се оказва предварително нагласен за „свои хора“). Преминалите и през тази бариера медици попадат в най-големия абсурд на медицинската система. През следващите четири, пет или шест години (в зависимост от избраната специалност) те са принудени да се трудят абсолютно без никакво възнаграждение, което може да се отъждестви като „ангария“, но думата няма да е съвсем точна. По-правилно е „заниманието“ им с медицина да бъде наречено хоби, тъй като освен, че трябва да работят без пари и не им се води трудов стаж нито каквито и да било осигуровки, младите лекари трябва допълнително и да плащат за това, че работят. Как може да бъде наречено нещо, на което отделяш голяма част от времето и средствата си и в замяна не получаваш нищо материално, ако не хоби, и кой е този, който има право да иска от тях сериозно отношение и отдаване към професията, след като в замяна не им се осигурява нищо!? За съжаление обаче тези млади хора на по 25-30 години (възраст, на която връстниците им завършили други специалности вече градят име и кариера и отдавна трупат дивиденти от това), трябва и да се грижат за прехраната си, а често и за тази на семействата си, тъй като само с хоби не се живее. Също така трябва и да припечелят от някъде и средствата, с които да заплатят правото си да се трудят в болницата! Жалко е за тях,че мислейки как да осигурят битието си, те се откъсват от желаната специалност и не могат да напреднат така, както биха могли, ако можеха да й се посветят напълно, жалко и за обществото, което очаква да им повери най-ценното си нещо, а именно здравето.
Обществото като цяло е далече от тези проблеми и не можем да го корим за липса на съпричастност. На фона на глобалните проблеми в здравеопазването, никой не обръща внимание на тези, които стоят пред младите медици. Жалко е обаче, че тези, от които зависи промяната на този негативен статут на младия лекар, са също лекари и проявяват абсолютно безхаберие към проблемите на по-младите си колеги.
Така прилаганата у нас система за медицински специализации е единствена и уникална по рода си за целия свят. Никъде другаде по света, работещи в болница, дипломирани лекари, не остават без възнаграждение за труда си, а като добавим към това и факта, че са принудени и да заплащат за това единствената дума, с която можем да охарактеризираме системата е АБСУРДНА. Неведнъж чуждестранни медици, гостуващи на научни форуми у нас, разбрали за системата, изпадат в недоумение, -Как е възможно?.
