Новините

Ето, че всичко това е преминало, настъпил е тържественият момент и лицата греят при първото произнасяне на „д-р“ пред името и получаването на заветната медицинска диплома. Радостта от успешното дипломиране и надеждите за скорошна реализация в професията създават неописуемо настроение, нали през тези шест години те са дали най-доброто от себе си без да получават, каквито и да било дивиденти от това и сега очакват заслужено да започнат да берат плодовете от труда си.

Само няколко седмици след този ден обаче младите лекари разбират, че всичко е било един голям балон от празни надежди, който вече се е спукал. Те вече са разбрали, че от продуктът, който са градили усърдно в продължение на шест години, никой не се интересува. Оказва се, че системата, която ги е създала, няма нужда от тях.

Вече е отпаднало „абсурдното“ някога разпределение и те сами трябва да търсят пътя си. На пръв поглед невероятна възможност сами да избират къде и в коя област на медицината да се реализират. В действителност обаче изборът им се свежда най-често до две възможности, да започнат работа в Бърза помощ или като помощник Общопрактикуващи лекари и в двата случая за заплата около 300-350 лв. Вратите на по-апетитните специалности са винаги затворени за младите медици. За млад лекар без връзки е абсолютно невъзможно да започне работа в ендокринологично, кардиологично, неврологично, хирургични, АГ и т.н. отделение на голяма болница, даващо му право да придобие и да се развива в съответната специалност.

Голяма част от младите лекари захвърлят дипломите си и започват да работят като търговски представители на фармацевтични фирми, откъсвайки се завинаги от медицината. Останалите, които все още таят някакви надежди и амбиции за развитие в професията са принудени да се насочат към така наречената форма на „платена“ специализация. Следват още няколко месеца за подготовка на тежък изпит с конкурсен характер, (който много често също се оказва предварително нагласен за „свои хора“). Преминалите и през тази бариера медици попадат в най-големия абсурд на медицинската система. През следващите четири, пет или шест години (в зависимост от избраната специалност) те са принудени да се трудят абсолютно без никакво възнаграждение, което може да се отъждестви като „ангария“, но думата няма да е съвсем точна. По-правилно е „заниманието“ им с медицина да бъде наречено хоби, тъй като освен, че трябва да работят без пари и не им се води трудов стаж нито каквито и да било осигуровки, младите лекари трябва допълнително и да плащат за това, че работят. Как може да бъде наречено нещо, на което отделяш голяма част от времето и средствата си и в замяна не получаваш нищо материално, ако не хоби, и кой е този, който има право да иска от тях сериозно отношение и отдаване към професията, след като в замяна не им се осигурява нищо!? За съжаление обаче тези млади хора на по 25-30 години (възраст, на която връстниците им завършили други специалности вече градят име и кариера и отдавна трупат дивиденти от това), трябва и да се грижат за прехраната си, а често и за тази на семействата си, тъй като само с хоби не се живее. Също така трябва и да припечелят от някъде и средствата, с които да заплатят правото си да се трудят в болницата! Жалко е за тях,че мислейки как да осигурят битието си, те се откъсват от желаната специалност и не могат да напреднат така, както биха могли, ако можеха да й се посветят напълно, жалко и за обществото, което очаква да им повери най-ценното си нещо, а именно здравето.

Обществото като цяло е далече от тези проблеми и не можем да го корим за липса на съпричастност. На фона на глобалните проблеми в здравеопазването, никой не обръща внимание на тези, които стоят пред младите медици. Жалко е обаче, че тези, от които зависи промяната на този негативен статут на младия лекар, са също лекари и проявяват абсолютно безхаберие към проблемите на по-младите си колеги.

Така прилаганата у нас система за медицински специализации е единствена и уникална по рода си за целия свят. Никъде другаде по света, работещи в болница, дипломирани лекари, не остават без възнаграждение за труда си, а като добавим към това и факта, че са принудени и да заплащат за това единствената дума, с която можем да охарактеризираме системата е АБСУРДНА. Неведнъж чуждестранни медици, гостуващи на научни форуми у нас, разбрали за системата, изпадат в недоумение, -Как е възможно?.

Най - голямата сила е в народа , и не народа като сборище от хора , а народа като едно цяло обедиено от едно минало и едно бъдеще , така ,че ако искаме промяна , трябва и ние самите да се променим , да станем по активни и съвестни , тогава можем да постигнем целите поставени преди векове от нашите прародители , които са се гордели с това , да се нарекат БЪЛГАРИ !

Това беше силен репортаж,но тази република е на мафията и няма нищо общо с никакъв български народ.Между Сидеров,Станишев,Борисов,Първанов или Доган,няма някаква особенна разлика.А институциите обслужват паразитната сган а не правовия ред и обществото.По тази причина съм отвратен и от ЕС,сойто от 20 години играе ролята на дърта сводница...

По-добре спрете психопата Сидеров.Нещата отиват към етнически конфликт с непредсказуеми за България последствия. Прегръдката между Б.Борсов и Сидеров е смъртоносна за страната.

Винаги една диплома от един Швейцарски университет може да бъде извадена срещу -10 000 -20000 евро така че.....

Да много е трудно в УАСГ, не е като другите "университети", в които си мислят , че учат. Това е най-стойностното учебно заведение. Инженер лесно не се става.

Бтв неможете ли да разберете вече че този човек не може да бъде спрян........ За жалост