Борисов: Опозицията не харесва това, че се усвояват в пъти повече евросредства
Независимо дали е делник, или празник, правя така, че да се вижда работата на правителството, коментира в Сопот премиерът Бойко Борисов по повод на намеренията на "Коалиция за България" да поиска вот на недоверие към кабинета. По думите на Борисов на опозицията "не им харесва това, че по време на настоящето управление се усвояват в пъти повече средства по европейските фондове и че се повишава кредитният рейтинг на страната.
„Всички институции в чужбина, в това число "Муудис", Евростат и Световната банка, отчитат усилията, волята и работата на правителството, което не се харесва на предишните управляващи”, посочи още Борисов.
Според него изпълнението на това, което е обещал - нова спортна зала и метро в София, както и построяването на магистралите в страната, е достатъчно, за да може ГЕРБ да изкара пълен мандат.
Бойко Борисов посочи още, че "ВМЗ-Сопот" в момента има поръчки и ситуацията е спокойна. Премиерът отбеляза, че при своите международни визити и срещи министрите Николай Младенов и Аню Ангелов представят пред партньорите си офертите на ВМЗ с цел да се гарантират поръчки и работа за предприятието.
По повод на намерението за закриване на български посолства в чужбина по-рано днес министър председателят каза, че сред българските чиновници в чужбина в структурите на МВнР "има хора, които освен за частният си бизнес не са направили нищо за държавата". По думите на Борисов в момента има посолства, чието съществуване не е оправдано.
В Сопот министър-председателят откри нова пречиствателна станция за отпадни води.
„Всички институции в чужбина, в това число "Муудис", Евростат и Световната банка, отчитат усилията, волята и работата на правителството, което не се харесва на предишните управляващи”, посочи още Борисов.
Според него изпълнението на това, което е обещал - нова спортна зала и метро в София, както и построяването на магистралите в страната, е достатъчно, за да може ГЕРБ да изкара пълен мандат.
Бойко Борисов посочи още, че "ВМЗ-Сопот" в момента има поръчки и ситуацията е спокойна. Премиерът отбеляза, че при своите международни визити и срещи министрите Николай Младенов и Аню Ангелов представят пред партньорите си офертите на ВМЗ с цел да се гарантират поръчки и работа за предприятието.
По повод на намерението за закриване на български посолства в чужбина по-рано днес министър председателят каза, че сред българските чиновници в чужбина в структурите на МВнР "има хора, които освен за частният си бизнес не са направили нищо за държавата". По думите на Борисов в момента има посолства, чието съществуване не е оправдано.
В Сопот министър-председателят откри нова пречиствателна станция за отпадни води.
05.09.2010, 16:53
Видяна: 1057
Коментари: 4
Рейтинг: 4
Коментари (4) Най-старите отгоре
cvetgran
06.09.2010 /
10:36
Опозицията не харесва,че фукльо си присвоява постижения от предишното правителство......... Ако не бяха Станишев и Гергана сега фукльо още имаше да се моли да го изслуша някой от еврокомисиите.... щото те помнят вероятно кой какви доноси е правил.........
kuskata
05.09.2010 /
20:15
EIIIIIIIII koga 6te ste dovoli vie nikoga Vserevete mi 4akaite malko beeeee xora Borisov niama magi4eska pra4ka da opravi vsi4ko kadeto 20 godini nikoi nbe go interesuva6e nali
imaite tarpenie nemoge edna dargava da se opravi za 4 godini tuku taka zaradi tezi koito e ograbiha za svoite interesi vie badete blagodarni 4e BALGARIA leko poleka 6te zaprili4a na evropeiskite strani i kogato tova stane togava reagirate sega ne mu e vremeto . giveli ste 20 godini 6te giveete o6te malko pak nikoi o6te ne e umrial ostavete 4oveka da raboti taka kakto e dosega i 6te vidite rezoltata posle . Kakto e kazala VANGA 4e BALGARIA 6TE STANE EDNA MALKA WVEIZARIA MA TRABVA VREME . I stiga ste nedovolstvali ot PREMIERA 4e nikoi drug do sega ne e napravil ni6to za na6ta mila rodina...
imaite tarpenie nemoge edna dargava da se opravi za 4 godini tuku taka zaradi tezi koito e ograbiha za svoite interesi vie badete blagodarni 4e BALGARIA leko poleka 6te zaprili4a na evropeiskite strani i kogato tova stane togava reagirate sega ne mu e vremeto . giveli ste 20 godini 6te giveete o6te malko pak nikoi o6te ne e umrial ostavete 4oveka da raboti taka kakto e dosega i 6te vidite rezoltata posle . Kakto e kazala VANGA 4e BALGARIA 6TE STANE EDNA MALKA WVEIZARIA MA TRABVA VREME . I stiga ste nedovolstvali ot PREMIERA 4e nikoi drug do sega ne e napravil ni6to za na6ta mila rodina...
ahmedinedjad
05.09.2010 /
17:52
Ето, че всичко това е преминало, настъпил е тържественият момент и лицата греят при първото произнасяне на „д-р“ пред името и получаването на заветната медицинска диплома. Радостта от успешното дипломиране и надеждите за скорошна реализация в професията създават неописуемо настроение, нали през тези шест години те са дали най-доброто от себе си без да получават, каквито и да било дивиденти от това и сега очакват заслужено да започнат да берат плодовете от труда си.
Само няколко седмици след този ден обаче младите лекари разбират, че всичко е било един голям балон от празни надежди, който вече се е спукал. Те вече са разбрали, че от продуктът, който са градили усърдно в продължение на шест години, никой не се интересува. Оказва се, че системата, която ги е създала, няма нужда от тях.
Вече е отпаднало „абсурдното“ някога разпределение и те сами трябва да търсят пътя си. На пръв поглед невероятна възможност сами да избират къде и в коя област на медицината да се реализират. В действителност обаче изборът им се свежда най-често до две възможности, да започнат работа в Бърза помощ или като помощник Общопрактикуващи лекари и в двата случая за заплата около 300-350 лв. Вратите на по-апетитните специалности са винаги затворени за младите медици. За млад лекар без връзки е абсолютно невъзможно да започне работа в ендокринологично, кардиологично, неврологично, хирургични, АГ и т.н. отделение на голяма болница, даващо му право да придобие и да се развива в съответната специалност.
Голяма част от младите лекари захвърлят дипломите си и започват да работят като търговски представители на фармацевтични фирми, откъсвайки се завинаги от медицината. Останалите, които все още таят някакви надежди и амбиции за развитие в професията са принудени да се насочат към така наречената форма на „платена“ специализация. Следват още няколко месеца за подготовка на тежък изпит с конкурсен характер, (който много често също се оказва предварително нагласен за „свои хора“). Преминалите и през тази бариера медици попадат в най-големия абсурд на медицинската система. През следващите четири, пет или шест години (в зависимост от избраната специалност) те са принудени да се трудят абсолютно без никакво възнаграждение, което може да се отъждестви като „ангария“, но думата няма да е съвсем точна. По-правилно е „заниманието“ им с медицина да бъде наречено хоби, тъй като освен, че трябва да работят без пари и не им се води трудов стаж нито каквито и да било осигуровки, младите лекари трябва допълнително и да плащат за това, че работят. Как може да бъде наречено нещо, на което отделяш голяма част от времето и средствата си и в замяна не получаваш нищо материално, ако не хоби, и кой е този, който има право да иска от тях сериозно отношение и отдаване към професията, след като в замяна не им се осигурява нищо!? За съжаление обаче тези млади хора на по 25-30 години (възраст, на която връстниците им завършили други специалности вече градят име и кариера и отдавна трупат дивиденти от това), трябва и да се грижат за прехраната си, а често и за тази на семействата си, тъй като само с хоби не се живее. Също така трябва и да припечелят от някъде и средствата, с които да заплатят правото си да се трудят в болницата! Жалко е за тях,че мислейки как да осигурят битието си, те се откъсват от желаната специалност и не могат да напреднат така, както биха могли, ако можеха да й се посветят напълно, жалко и за обществото, което очаква да им повери най-ценното си нещо, а именно здравето.
Обществото като цяло е далече от тези проблеми и не можем да го корим за липса на съпричастност. На фона на глобалните проблеми в здравеопазването, никой не обръща внимание на тези, които стоят пред младите медици. Жалко е обаче, че тези, от които зависи промяната на този негативен статут на младия лекар, са също лекари и проявяват абсолютно безхаберие към проблемите на по-младите си колеги.
Така прилаганата у нас система за медицински специализации е единствена и уникална по рода си за целия свят. Никъде другаде по света, работещи в болница, дипломирани лекари, не остават без възнаграждение за труда си, а като добавим към това и факта, че са принудени и да заплащат за това единствената дума, с която можем да охарактеризираме системата е АБСУРДНА. Неведнъж чуждестранни медици, гостуващи на научни форуми у нас, разбрали за системата, изпадат в недоумение, -Как е възможно?.
Само няколко седмици след този ден обаче младите лекари разбират, че всичко е било един голям балон от празни надежди, който вече се е спукал. Те вече са разбрали, че от продуктът, който са градили усърдно в продължение на шест години, никой не се интересува. Оказва се, че системата, която ги е създала, няма нужда от тях.
Вече е отпаднало „абсурдното“ някога разпределение и те сами трябва да търсят пътя си. На пръв поглед невероятна възможност сами да избират къде и в коя област на медицината да се реализират. В действителност обаче изборът им се свежда най-често до две възможности, да започнат работа в Бърза помощ или като помощник Общопрактикуващи лекари и в двата случая за заплата около 300-350 лв. Вратите на по-апетитните специалности са винаги затворени за младите медици. За млад лекар без връзки е абсолютно невъзможно да започне работа в ендокринологично, кардиологично, неврологично, хирургични, АГ и т.н. отделение на голяма болница, даващо му право да придобие и да се развива в съответната специалност.
Голяма част от младите лекари захвърлят дипломите си и започват да работят като търговски представители на фармацевтични фирми, откъсвайки се завинаги от медицината. Останалите, които все още таят някакви надежди и амбиции за развитие в професията са принудени да се насочат към така наречената форма на „платена“ специализация. Следват още няколко месеца за подготовка на тежък изпит с конкурсен характер, (който много често също се оказва предварително нагласен за „свои хора“). Преминалите и през тази бариера медици попадат в най-големия абсурд на медицинската система. През следващите четири, пет или шест години (в зависимост от избраната специалност) те са принудени да се трудят абсолютно без никакво възнаграждение, което може да се отъждестви като „ангария“, но думата няма да е съвсем точна. По-правилно е „заниманието“ им с медицина да бъде наречено хоби, тъй като освен, че трябва да работят без пари и не им се води трудов стаж нито каквито и да било осигуровки, младите лекари трябва допълнително и да плащат за това, че работят. Как може да бъде наречено нещо, на което отделяш голяма част от времето и средствата си и в замяна не получаваш нищо материално, ако не хоби, и кой е този, който има право да иска от тях сериозно отношение и отдаване към професията, след като в замяна не им се осигурява нищо!? За съжаление обаче тези млади хора на по 25-30 години (възраст, на която връстниците им завършили други специалности вече градят име и кариера и отдавна трупат дивиденти от това), трябва и да се грижат за прехраната си, а често и за тази на семействата си, тъй като само с хоби не се живее. Също така трябва и да припечелят от някъде и средствата, с които да заплатят правото си да се трудят в болницата! Жалко е за тях,че мислейки как да осигурят битието си, те се откъсват от желаната специалност и не могат да напреднат така, както биха могли, ако можеха да й се посветят напълно, жалко и за обществото, което очаква да им повери най-ценното си нещо, а именно здравето.
Обществото като цяло е далече от тези проблеми и не можем да го корим за липса на съпричастност. На фона на глобалните проблеми в здравеопазването, никой не обръща внимание на тези, които стоят пред младите медици. Жалко е обаче, че тези, от които зависи промяната на този негативен статут на младия лекар, са също лекари и проявяват абсолютно безхаберие към проблемите на по-младите си колеги.
Така прилаганата у нас система за медицински специализации е единствена и уникална по рода си за целия свят. Никъде другаде по света, работещи в болница, дипломирани лекари, не остават без възнаграждение за труда си, а като добавим към това и факта, че са принудени и да заплащат за това единствената дума, с която можем да охарактеризираме системата е АБСУРДНА. Неведнъж чуждестранни медици, гостуващи на научни форуми у нас, разбрали за системата, изпадат в недоумение, -Как е възможно?.
