Новините

"Ние сме си близки, нали сме българи, защото да се прецакваме с такова настървение. Това си е нашата собствена държава. Много народ е измрял, за да я има. Платена е жестока цена", казва Росен Петров за btv.bg. Ето какво още сподели потомственият левскар, но пък и фен на "Манчестър Юнайтед":

Каква е крайната цел на "Операция Слава"?
Едно телевизионно предаване не може да си поставя кой знае какви "крайни", "генерални" или "велики" цели. Ако някой от зрителите са научили нещо повече, ако други са се почувствали поне малко по-горди с предците ни, значи операцията се развива успешно. Извън това, че разбирайки какви сме били, можем с по-голяма твърдост и достойнство да живеем днес, "Операция Слава" доказа обаче нещо друго много важно - че темата за нашата история може да намери място в една частна телевизия по един сравнително адекватен и достоен начин. И тук заслугата на bTV, която се реши на подобна стъпка, е голяма.

Мисля, че тепърва българската история ще даде възможности за изява на частните телевизии, на журналистите в тях, на независимите продуцентски къщи. Може сега да звучи странно, но ще дойде време, когато в прайм тайма на частните телевизии ще властват телевизионни сериали, създадени от българи и направени въз основа на българската история. Някъде там ни очакват новият "Капитан Петко войвода", "Мера според мера".

Защо 12 битки? Толкова ли са великите битки на България?
Великите битки на България са много повече. Решението за това "Операция Слава" да бъде 12 епизода произтича от чисто прозаични неща като наеми на студиа, монтажи, създаване на възстанови, възможности за програмиране и т.н.

Има ли символика в числото 12?
Е, по принцип числото 12 е пълно със символика – между другото, точно 12 са произведенията на Вазов в "Епопеята на забравените". Не сме търсили символика съзнателно – просто три месеца, 12 седмици и добър период за реализирането на един самостоятелен сезон на нов телевизионен формат.

Има ли "класация" на най-позорните битки в българската история?
В нашата история няма позорни битки. Имаме трагични битки, жестоки поражения, но с позор не сме се покрили никога. Имаме хора с позорни постъпки, но като народ не сме се покривали с позор. Да не давам пример със спасяването на нашите евреи и поведението на доста други европейски народи, които за разлика от нас, настина са действали позорно. В нашата история ние винаги сме се били за своето си, а не за чуждото, и като цяло сме били благородни в сраженията. Ние сме единственият балкански народ, отдал почит на противникови войници. Отидете в Тутракан и на огромното военно гробище там ще видите паметник, на който пише на четири езика – български, румънски, немски и турски: "На тези, които са знаели да мрат за тяхното отечество". След най-кървавата ни битка с румънците ние сме отдали почит на техните войници и герои.

Какво е историята за Росен Петров?
Нещо, което ме вълнува по някакъв начин. Никога не забравям, че зад сухите цифри, събития, стоят конкретни хора, техните съдби, жертви. Прочиташ за някой незнаен войник, че бил тежко ранен, че е награден с орден за храброст, но в документа не може да прочетеш болката, която е изпитал, когато шрапнел е откъснал крака му, целия стрес, целия прелом на съдбата му. Правейки предаването за Драва, се запознах с такива живи герои, досегът с тях е уникален. Единият от героите, два пъти кавалер на ордена за храброст, още носи в окото си частица от немска мина. Убеден съм, че част от зрителите ще изпитат поне това, което аз сам изпитах, когато говорих с тези хора - офицери на по 90 години, стегнати, напети, като рекламни картички, показват как трябва да остарява един мъж. Хора, пролели кръвта си за нещо, което днес ни изглежда доста отвлечено – пролели кръвта си за Родината.

Българинът е по-склонен да забравя или да помни?
Има ги и двете тенденции. Ние не сме много по-различни от другите народи, но като цяло си мисля, че българинът има някакво по-особено чувство за история. Историята е важна за нас. В началото на националното ни възраждане стои "История славяноболгарская" на Паисий, а не счетоводен тефтер. За сравнително малките народи с велико минало историята винаги ще е нещо по-особено. Все пак в Средновековието е имало достатъчно дълги периоди, когато ние сме били наистина Велика сила. Едва ли случайно в английските, френските исторически трудове, се говори буквално за Първата и Втората български империи. Това няма как да буди някакво романтично преклонение към времената на слава.

Не гледаме ли много романтично на славните битки, на миналото си?
Няма нищо по-хубаво от това да гледаш романтично. Романтично означава всъщност, че историята буди в теб чувство. Нали все казваме, че обичаме страната си, това нали е чувство, пак романтично. Не сме най-великите, но все пак това си е нашата история, защо да нямаме романтично чувство към нея. Това е все едно като това да обичаш и почиташ родителите си. Ако някой ви попита подобно нещо, винаги може да отвърнете: "А не гледаме ли прекалено романтично на родителите си, на миналото на рода ни? Защо да ги обичаме, дайте по-практично...?". А как да гледаме? Това са си нашите бащи, майки, родове.

Какво е паметта, историческата памет? Съхранение или самоунищожение?
Това е личната памет. Това е споменът за теб самия. Ако се запиташ, кой е онзи, който е гнил край Дойран, то твърде вероятно е това да е бил твоя личен прадядо. Аз имам един прадядо, който е загинал в Македония през Първата световна. Имам и дядо, воювал с Първата софийска пехотна дивизия, в 25-ти Драгомански полк, така че за мен е лично. И така е за всички нас. Споменът ни прави едно, някак си ни прави равни. Българската история по странен начин ни носи идеята за равенство помежду ни.

Казват, че колелото на историята се върти и всичко се повтаря. Какво ни чака днес?
Пред нас не стоят колосалните изпитания на предците ни, не е нужно да правим избора за саможертва, никой не ни кара да мрем за отечеството си. От нас се иска да живеем почтено и достойно. Може поне да почнем да си изхвърляме боклука като хората, да спрем да се псуваме толкова по светофарите, да се усетим като част от нещо по-голямо. Ние сме си близки, нали сме българи, защото да се прецакваме с такова настървение. Това си е нашата собствена държава. Много народ е измрял, за да я има. Платена е жестока цена.

На кой момент от историята би оприличил съвремието ни, ако, разбира се, въобще допускаш подобен паралел?
Е, това е сложен въпрос. У нас в исторически аспект бе извършена колосална промяна, но тя например не роди ентусиазъм като този след Освобождение от турско иго, а роди по-скоро нестабилност, безверие, даже и носталгия към нещата преди промените от 1989 година. Нашето поколение, да не говорим за това на майките и бащите ни, на днешните пенсионери, понесе много удари, но пък влизането в Европейския съюз е наистина колосален успех. Историческата справедливост възтържествува.

Аз знам, че това не се е усетило от хората, че особено в тази световна криза, това, че сме част от Европейския съюз, изглежда някак си ефимерно, нереално. Но това е факт. България е част от най-елитния и демократичен политически и икономически съюз в света. Нито едно законодателство в света не защитава така правата на гражданина, както европейското. Нито един друг съюз не дава такива права на малките и средни държави като нас. Това е факт, не е ала-бала.

Към темите за предаването ти в сайта на bTV има много коментари, повечето положителни. Според някои обаче "отново сме свидетели на премълчаване и изкривяване на историята". Например: "Как така и професора, и полковника, и водещия за цялото предаване не споменаха другото име на Сръбско-Българската война - ВОЙНАТА НА КАПИТАНИТЕ! Но тогава щеше да се наложи да кажат нещо и за коварната роля на Русия в тази война - оставила армията ни без висши чинове и обещала на сърбите да срещнат една неорганизирана войска, неспособна да окаже съществена съпротива". Какво би отговорил на този зрител?
Просто така се е получило. В 25-30 минути няма как да се каже всичко за една цяла война или битка. Да, тази война е наричана от историците и по този начин, и изтеглянето на руски офицери е било наистина незаслужено и коварно действие на Русия, но целта на "Операция Слава" не е да каже всичко, нейната цел е по-скоро да събуди интерес.

Хората, които са изкушени от историята, знаят много за нея, но ви уверявам, че голяма част въобще са забравили и елементарни неща за сръбско-българската война от 1885 година. Много хора дори не знаят, че тя въобще се е състояла. Уверявам този зрител, че ако е почувствал необяснена ролята на Русия в тези събития, това не направено, за да се премълчи нещо. Нека гледа епизода за Щурма на Тутракан и битките ни с руснаците в Добруджа през 1916 година, когато нашата армия разбива един цял руски корпус. В рамките на шегата, творческият екип на "Операцията" не е нито "русофилски" нито "русофобски", той е българофилски.

Ако можеш да се оприличиш (себе си, живота ти) на някой момент, битка, кой би бил той?
Не, това би било абсурдно. Има битки, които привличат по-силно интереса ми, например сраженията през Първата световна война, може би защото дълго време за тях не се пишеше нищо. Аз все пак съм роден в далечната 1970 година и формирах интереса си към историята във времена, когато Първата световна война беше наричана Империалистическа, а това да я изследваш лесно можеше да се нарече "великобългарски шовинизъм". Радвам се, че благодарение на изключителните учители по история от НГДЕК у нас бе формирано правилно патриотично чувство към историята, а не някакви "пролетарски" измишльотини. Имах късмета да ми преподават тогава младите, а днес утвърдени водещи историци - проф. Петър Ангелов, днешният декан на Историческия факултет на Софийския университет, Пламен Митев, проф. Христо Матанов.

Има ли истински (достойни) лидери България днес?
Историята ще отсъди дали такива лидери има. Ежедневието рядко дава вярната оценка. Да ти кажа честно, не виждам лидери, които да приличат на силните фигури в нашата история. Но да не забравяме и факта, че много от силните фигури в нашата нова история, са ни довели до големи катастрофи. Историята не е само черно и бяло, тя е пълна със спорни фигури. Давам примери – Богдан Филов, вкарал ни в орбитата на хитлеристка Германия, но пък блестящ археолог и историк, на него дължим запазването в наши фондове на много от старините ни от Македония. Радко Димитриев, блестящ наш генерал и стратег, но пък минал на руска служба през Първата световна война, демек по всички правни стандарти "предател". Обаче пък го е направил, защото е бил против влизането ни във войната на страната на Германия – ами, може би исторически и стратегически се е оказал прав.

Идеалът ти за лидер?
Симеон Велики, Стефан Стамболов, но може би най-отпред – генерал Владимир Вазов и полковник Борис Дрангов.

Какво освен историята е страст за Росен Петров?
Без майтап ли? Ами, ето например – обичам английския футбол. Иначе съм потомствен левскар, но от английските, може би заради сър Алекс Фъргюсън, а сега и Бербатов, съм привърженик на "Манчестър Юнайтед".