По-малко от процент от подадените болнични не били изплатени навреме
Времето за изплащане на болнични през последните години е между пет и седем дни. Това каза министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов в отговор на питане на народния представител Антон Кутев относно политиката за гарантиране на навременно получаване от гражданите на обезщетения при заболяване. Този срок се е наложил като практика на териториалните поделения на Националния осигурителен институт – при условие че болничните листове са коректно издадени, каза Младенов.
Технологичното време от приемане на болнични листове и заявленията декларации до изплащането на паричните обезщетения и помощи е намалено от 10-14 дни през 2007 г. до 5-7 дни след 2008 г.
Министър Младенов каза, че към 30 юни тази година от общо представените и обработени в териториалните дирекции болнични листове са 8 432 000. От тях към тази дата до изплащане в срок не се е стигнало в 5495 случая, което представлява 0,07%, поясни министърът. Основните причини за забавяне са издадени в нарушения на наредбите болнични листове, некоректно подадени или неподадени данни от осигурителите и др.
03.09.2010, 15:27
Видяна: 714
Коментари: 1
Рейтинг: -1
Коментари (1) Най-старите отгоре
ahmedinedjad
05.09.2010 /
17:46
Ето, че всичко това е преминало, настъпил е тържественият момент и лицата греят при първото произнасяне на „д-р“ пред името и получаването на заветната медицинска диплома. Радостта от успешното дипломиране и надеждите за скорошна реализация в професията създават неописуемо настроение, нали през тези шест години те са дали най-доброто от себе си без да получават, каквито и да било дивиденти от това и сега очакват заслужено да започнат да берат плодовете от труда си.
Само няколко седмици след този ден обаче младите лекари разбират, че всичко е било един голям балон от празни надежди, който вече се е спукал. Те вече са разбрали, че от продуктът, който са градили усърдно в продължение на шест години, никой не се интересува. Оказва се, че системата, която ги е създала, няма нужда от тях.
Вече е отпаднало „абсурдното“ някога разпределение и те сами трябва да търсят пътя си. На пръв поглед невероятна възможност сами да избират къде и в коя област на медицината да се реализират. В действителност обаче изборът им се свежда най-често до две възможности, да започнат работа в Бърза помощ или като помощник Общопрактикуващи лекари и в двата случая за заплата около 300-350 лв. Вратите на по-апетитните специалности са винаги затворени за младите медици. За млад лекар без връзки е абсолютно невъзможно да започне работа в ендокринологично, кардиологично, неврологично, хирургични, АГ и т.н. отделение на голяма болница, даващо му право да придобие и да се развива в съответната специалност.
Голяма част от младите лекари захвърлят дипломите си и започват да работят като търговски представители на фармацевтични фирми, откъсвайки се завинаги от медицината. Останалите, които все още таят някакви надежди и амбиции за развитие в професията са принудени да се насочат към така наречената форма на „платена“ специализация. Следват още няколко месеца за подготовка на тежък изпит с конкурсен характер, (който много често също се оказва предварително нагласен за „свои хора“). Преминалите и през тази бариера медици попадат в най-големия абсурд на медицинската система. През следващите четири, пет или шест години (в зависимост от избраната специалност) те са принудени да се трудят абсолютно без никакво възнаграждение, което може да се отъждестви като „ангария“, но думата няма да е съвсем точна. По-правилно е „заниманието“ им с медицина да бъде наречено хоби, тъй като освен, че трябва да работят без пари и не им се води трудов стаж нито каквито и да било осигуровки, младите лекари трябва допълнително и да плащат за това, че работят. Как може да бъде наречено нещо, на което отделяш голяма част от времето и средствата си и в замяна не получаваш нищо материално, ако не хоби, и кой е този, който има право да иска от тях сериозно отношение и отдаване към професията, след като в замяна не им се осигурява нищо!? За съжаление обаче тези млади хора на по 25-30 години (възраст, на която връстниците им завършили други специалности вече градят име и кариера и отдавна трупат дивиденти от това), трябва и да се грижат за прехраната си, а често и за тази на семействата си, тъй като само с хоби не се живее. Също така трябва и да припечелят от някъде и средствата, с които да заплатят правото си да се трудят в болницата! Жалко е за тях,че мислейки как да осигурят битието си, те се откъсват от желаната специалност и не могат да напреднат така, както биха могли, ако можеха да й се посветят напълно, жалко и за обществото, което очаква да им повери най-ценното си нещо, а именно здравето.
Обществото като цяло е далече от тези проблеми и не можем да го корим за липса на съпричастност. На фона на глобалните проблеми в здравеопазването, никой не обръща внимание на тези, които стоят пред младите медици. Жалко е обаче, че тези, от които зависи промяната на този негативен статут на младия лекар, са също лекари и проявяват абсолютно безхаберие към проблемите на по-младите си колеги.
Така прилаганата у нас система за медицински специализации е единствена и уникална по рода си за целия свят. Никъде другаде по света, работещи в болница, дипломирани лекари, не остават без възнаграждение за труда си, а като добавим към това и факта, че са принудени и да заплащат за това единствената дума, с която можем да охарактеризираме системата е АБСУРДНА. Неведнъж чуждестранни медици, гостуващи на научни форуми у нас, разбрали за системата, изпадат в недоумение, -Как е възможно?.
Само няколко седмици след този ден обаче младите лекари разбират, че всичко е било един голям балон от празни надежди, който вече се е спукал. Те вече са разбрали, че от продуктът, който са градили усърдно в продължение на шест години, никой не се интересува. Оказва се, че системата, която ги е създала, няма нужда от тях.
Вече е отпаднало „абсурдното“ някога разпределение и те сами трябва да търсят пътя си. На пръв поглед невероятна възможност сами да избират къде и в коя област на медицината да се реализират. В действителност обаче изборът им се свежда най-често до две възможности, да започнат работа в Бърза помощ или като помощник Общопрактикуващи лекари и в двата случая за заплата около 300-350 лв. Вратите на по-апетитните специалности са винаги затворени за младите медици. За млад лекар без връзки е абсолютно невъзможно да започне работа в ендокринологично, кардиологично, неврологично, хирургични, АГ и т.н. отделение на голяма болница, даващо му право да придобие и да се развива в съответната специалност.
Голяма част от младите лекари захвърлят дипломите си и започват да работят като търговски представители на фармацевтични фирми, откъсвайки се завинаги от медицината. Останалите, които все още таят някакви надежди и амбиции за развитие в професията са принудени да се насочат към така наречената форма на „платена“ специализация. Следват още няколко месеца за подготовка на тежък изпит с конкурсен характер, (който много често също се оказва предварително нагласен за „свои хора“). Преминалите и през тази бариера медици попадат в най-големия абсурд на медицинската система. През следващите четири, пет или шест години (в зависимост от избраната специалност) те са принудени да се трудят абсолютно без никакво възнаграждение, което може да се отъждестви като „ангария“, но думата няма да е съвсем точна. По-правилно е „заниманието“ им с медицина да бъде наречено хоби, тъй като освен, че трябва да работят без пари и не им се води трудов стаж нито каквито и да било осигуровки, младите лекари трябва допълнително и да плащат за това, че работят. Как може да бъде наречено нещо, на което отделяш голяма част от времето и средствата си и в замяна не получаваш нищо материално, ако не хоби, и кой е този, който има право да иска от тях сериозно отношение и отдаване към професията, след като в замяна не им се осигурява нищо!? За съжаление обаче тези млади хора на по 25-30 години (възраст, на която връстниците им завършили други специалности вече градят име и кариера и отдавна трупат дивиденти от това), трябва и да се грижат за прехраната си, а често и за тази на семействата си, тъй като само с хоби не се живее. Също така трябва и да припечелят от някъде и средствата, с които да заплатят правото си да се трудят в болницата! Жалко е за тях,че мислейки как да осигурят битието си, те се откъсват от желаната специалност и не могат да напреднат така, както биха могли, ако можеха да й се посветят напълно, жалко и за обществото, което очаква да им повери най-ценното си нещо, а именно здравето.
Обществото като цяло е далече от тези проблеми и не можем да го корим за липса на съпричастност. На фона на глобалните проблеми в здравеопазването, никой не обръща внимание на тези, които стоят пред младите медици. Жалко е обаче, че тези, от които зависи промяната на този негативен статут на младия лекар, са също лекари и проявяват абсолютно безхаберие към проблемите на по-младите си колеги.
Така прилаганата у нас система за медицински специализации е единствена и уникална по рода си за целия свят. Никъде другаде по света, работещи в болница, дипломирани лекари, не остават без възнаграждение за труда си, а като добавим към това и факта, че са принудени и да заплащат за това единствената дума, с която можем да охарактеризираме системата е АБСУРДНА. Неведнъж чуждестранни медици, гостуващи на научни форуми у нас, разбрали за системата, изпадат в недоумение, -Как е възможно?.
