btv - Музика за четене

Когато се влюбиш във "вчера" днес...

Sat, 21 Jan 2012 17:02:05 +0200

Днес, мили ми ванилии, започваме с думата "обречен”. "По лична карта" думата означава: обещан; който е изправен пред гибел; изразява състояние на безизходност; По лични наблюдения думата може да бъде определена като: така се чувстваш, когато се влюбиш във "вчера" ДНЕС. "Вчера" го няма вече. Осъзнал си го, намерил си го, искаш да го изживееш твърде късно. Остават ти неговите рожби и продължения, но автентичното "вчера”, в което си закъснял да се влюбиш, го няма. Ако търсите синоними, предлагам "прецакан” и то само, защото по-готиният синоним тук ще излезе със звезди, а няма нищо звездно в него. През август се влюбих в един артист, който вече беше "вчера", въпреки че звучеше като от далечно "утре". През август Bad News Brown беше мъртъв от половин година. На 11 февруари ще бъде мъртъв от 1 година. Неговите рожби/песни са живи. Да сме живи и здрави и ние, за да видим и продълженията/последователите на това, което е бил и правил Bad News Brown. А какво е то?"По лична карта" Bad News Brown е Пол Фрапие (Paul Frappier) и е роден в Хаити, където няколко години живее в дом за сираци преди канадско семейство да го осинови.

Сироп на клечка...

Wed, 18 Jan 2012 15:39:53 +0200

... или урок по слънчев нихилизъм Студ. Вълци не вият вън, но хората са се отрупали с дебели кожуси и са пратили усмивките си да спят зимен сън. За радост на цялото човечество съществуват музика и групи, и певци, и песни, които те карат вътрешно да ликуваш и да ти е едно такова хубаво и топло на душата. Тя, зимата, пак си е тук, но не е толкова впечатляваща вече. В класацията ми за студоразбивачи и зиморазгонвачи Jarabe de Palo са на едно от челните места. Групата е испанска, а името й може да се преведе буквално като "Сироп на клечка”. Изразът означава и бой за наказание, както и лъжливи обещания. В някои латино страни има и неприлични тълкувания, но на тях няма да обръщаме внимание. Познавайки творчеството на бандата си избирам буквалния превод, защото най-много им отива. Сиропът на клечка на пръв поглед може да изглежда като нещо невъзможно, но колко хубаво би било, ако го има ... Също, както топлото слънце през зимата, постоянно усмихнатите хора и хапчетата срещу порЕстване. Групографията на Jarabe de Palo започва преди 17 години.

Ед, Едд и Еди - моите имена на един талант с рижава коса

Fri, 13 Jan 2012 15:27:46 +0200

"Дебютант" губи снизходителното си значение, когато след определението следва името на изпълнител, успял да се окичи с повече номинации за наградите БРИТ от категоричната музикална Кралица на 2011-а – Адел. Ед Шийрън (Ed Sheeran) е името зад "дебютант". 20-годишният британец, чиято рижава звезда изгря миналата година с излизането на първия му сингъл “The A Team”, е номиниран в цели 4 категории за тазгодишните награди БРИТ. Шийрън ще се бори за отличието за най-добър британски изпълнител, пробив на британски изпълнител, британски албум на годината (с "+") и британски сингъл (със споменатия вече "The A Team"). Още с дебютното си парче талантливият Еди (дали не мрази да го наричат така?!) изкрещя на света: "Аз не съм ви някаква лигава поп звезда!" Еймен, брадър, никой дори не си го помисля.... не и ако се е заслушвал в "The A Team". Ако игнорирате текста на песента и не гледате видеото, мелодията и мекият глас на Ед Шийрън ви пренасят на слънчевата веранда с изглед към морето, на която са се изтегнали Джейсън Мраз и Джъстин Нозука.

Емили Сандей - критиците я избраха, феновете също... отдавна

Thu, 15 Dec 2011 14:42:35 +0200

Критиците са хубаво "нещо", когато мнението им за даден изпълнител съвпада с нашето. Друго "нещо" са, когато пренебрегват нашите хора, но сега случаят не е такъв. Емили Сандей е наш човек. Не говоря за себе си като "нас", въпреки че съм много. Става въпрос за всички музикални фенове, които от доста време вече нямат търпение справедливостта да възтържествува и Емили Сандей да бъде оценена, както те вече са я оценили - с 10-ка по шестобалната. Както и да излезе този албум най-накрая... Та, на новината - Емили Сандей спечели отличието "Изборът на критиците", което се връчва в рамките на церемонията за музикалните награди БРИТ, предаде Ройтерс. За да разберете колко важна е тази "титла", ще спомена само, че през последните години носителки са били Jessie J, Ели Гулдинг, Флорънс Уелч (Florence & The Machine) и Адел, които впоследствие, всяка по свой уникален начин, преустроиха музиката. Развълнуваната певица: "Да спечеля награда БРИТ толкова рано в кариерата си е повече от сбъдната мечта.

Носталгия по Ladi6...

Tue, 13 Dec 2011 14:34:20 +0200

Носталгията по настоящето е онова безпокойство, онази предварителна тъга, която може да ви докара до депресия, лудост и т.н. във възходящ ред... или в низходящ – от прозореца с главата надолу. Спокойствие и хладнокръвие, уважаеми! Не съм засилила перчема към паважа, просто ви въвеждам в собствената ми терминологията на чувството, което в безопасна музикална форма ме е налегнало от известно време. И по точно – от момента, в който се запознах с музиката на Ladi6 (почти година) и малко по-късно за втори път – когато се свързах с нея по имейл и тя се съгласи да отговори на няколко въпроса за българските "читатели на музика". Носталгията по Ladi6 (която си е жива и здрава и успешна в някои части на света) произлиза от безпокойството, че изпълнителите като нея (мъже и жени) вече са доста по-малко (да не говорим, че не може да става въпрос за световна популярност) и може би дори някой ден, не много далеч в бъдещето, ако не изчезнат, то ще се чуват все по-малко. Кофти мисъл. Ще ви припомня, все едно съм на 100, че едно време r’n’b и хип-хоп изпълнителите и MC-тата бяха до един като Ladi6 – имаха какво да кажат и го казваха, без да се опитват да го наклепат с цялата електроника на света, без да вкарат някой аутотюн припев и без да го облицоват в "голи-мацки-и-блинк" за по телевизията.

Мисля си за...

Thu, 24 Nov 2011 12:54:21 +0200

Днес се навършват 20 години от смъртта на Фреди Меркюри. Слушалки, Innuendo и по традиция на днешния ден захващам вътрешния си спор: Наистина ли бих избрала Фреди, ако някой ми предложеше да върна само един изпълнител сред живите, за да попее още малко? В едно по-младо в живота ми време бях категорична – ДА! А сега си казвам "да” и продължавам с "ами Джим, Джими, Джанис, Джеф, Алия, Майкъл, Ейми, Bad News Brown, 2Pac, Ol' Dirty Bastard (ще се сетя за още)... искам и тях!”. Това е глупав спор! Прекратявам го до догодина...Слушалки, I Want It All и се замислям за другия си проблем, свързан с Фреди – Имам си една мечта: един ден да влезе в сила вселенската забрана "Никой певец да не може да изпълнява песни, които някога са звучали с гласа на Фреди Меркюри." Не, че няма добри примери (съвсем скоро дори се усмихнах на един такъв), но те са толкова малко, че мога да преживея липсата им, стига с това да се избегне откровената гавра, в която се превръщат честите опити на кой ли не да запее "We Are The Champions" или "The Show Must Go On".

Да ти се случи Zaz

Fri, 18 Nov 2011 11:20:55 +0200

Случайностите често са нещо прекрасно. Още по-хубаво е, когато съвсем инцидентно, без да си търсил изобщо, откриеш ценност. Щом тя звучи така, че да те усмихва и да те праща на слънчева улица в ленив следобед най-вероятно си открил Zaz. Мога да продължа много дълго с метафори за музиката й. Част от тях са свързани с топли усещания, някои са в цвят “сепия” и имат вкус на нещо любимо. Освен това включват подскачане на един крак, ходене бос, ядене на течен шоколад с пръсти от буркана, гледане в слънцето през затворени клепачи и още куп хубавини, за които все не остава време. Срещата ми със Zaz беше наистина случайна и ми даде пореден повод да благодаря на всички умни хора създали социалната мрежа и сайтовете за споделяне на видеоклипове. Получи се като с радостните вести. Приятел казал на приятел, а той на друг и така стигна до мен, за да го предам нататък и да се върне отново под формата на първия албум на Zaz оставен като подарък-изненада върху клавиатурата на служебния ми компютър. Изслушах го три пъти последователно.

Буболечката, която може всичко

Sat, 26 Mar 2011 14:00:00 +0200

Самотната душа нито пее, нито плаче. Това твърди една испанска поговорка. Излиза, че ако човек е сам, не може да чувства. Явно нищо не може да го зарадва или натъжи толкова, че да се покаже извън съзнанието му, да се изрази. Гигантски тъжно е, но звучи красиво. Обикновено така е с тъжните неща, а и с гигантските също. Всичко дотук написах с желанието да заговоря за фламенко. То е изключително. Гигантско. Радостно и тъжно, и диво, и смазващо, и издигащо, и грубо, и ласкаво. Връзката между заглавието, поговорката и фламенко музиката в този случай е ElBicho. Това е, или по-скоро беше, испанска група. Името й означава "Буболечката” или "Бръмбарът”, но за да не се бърка с The Beatles се пише слято. Може би всичко това няма кой знае какво значение, но при тази група най-интересно е в детайлите. Банда, съставена сякаш от безброй хора, които свирят, пеят, крещят, скачат и в този хаос се откроява невероятна музика. Това бяха Elbicho или все още са в някакъв смисъл, защото месеци след прощалното си турне обявиха, че не са се разделили, а по-скоро си почиват един от друг.

За дъгите в ушите...

Sat, 19 Mar 2011 14:05:25 +0200

Заедно с бензина в локвите, дъгите може би са най-любимите ми цветни... неща. И докато първите ни се явяват, когато нещо бива замърсено, вторите идват, когато светът е взел освежаващ и пречистващ душ и мирише на хубаво. Как да не го заобичаш? Затова е хубаво, когато можеш да си имаш дъга на каишка, така да се каже за всекидневна употреба т.е. в слушалките ти да звучи "Rainbow" на Елиза (по-бавният вариант). Имаше едно лято, през което не изпусках каишката на тази песен. После, както често се случва след прекаляване, я бях забравила и сега тя се появява само, когато на душичката ми й трябва пречистващ душ и дъга. Rainbow не е първата песен на Елиза, нито първата, която аз чух, нито най-големият й хит. Тя се появява едва в третия албум на италианката – "Then Comes The Sun", който излиза през 2001 г. , когато Елиза е на достолепните 23 години и вече има 6-годишен стаж в музикалния бизнес. Преди Rainbow са Ръдиард Киплинг, Джим Морисън, Ерос Рамацоти, Zucchero и Сан Ремо... но всичко по реда си.

Да спрат дъха ти

Sat, 22 Jan 2011 15:00:00 +0200

Затвори очи! Представи си, че си на ново и красиво място. Там е топло, без да е горещо, морето е изумрудено, небето обагрено с цветовете на постоянен залез, а времето спряло. На това място постоянно се случват изненадващи неща, които вълнуват по най-хубавия начин. Някои от тях са малко опасни, но по един хлапашки начин, само толкова, че да те накарат да изтръпнеш за миг или два. Други могат да те накарат да се влюбиш, но не в конкретен човек, а сякаш в целия свят. А сега си представи всичко това като глас, после го умножи по две, прибави текст на португалски и мелодия. Това би могло да те приближи до идеята за Ана Каролина и Сеу Жорже. Можеш и да се потопиш в реалността слушайки ги заедно в уникалния лайв албум от 2005 г. или по отделно като соло изпълнители, каквито всъщност са. Няма такива гласове. Тези думи се повтарят в главата ми всеки път, когато слушам тяхна песен. Ана е контраалт, най-ниският женски глас, а Сеу е баритон, който звучи едновременно толкова топло, бунтарски, дълбоко, изящно и мъжкарски.

Кой да бъде следващият герой в "Музика за четене"?

Fri, 21 Jan 2011 20:43:39 +0200

Лиси в цъфналата ръж...

Sun, 16 Jan 2011 14:00:00 +0200

През ноември 2010-а най-накрая срещнах Джени. Онази, която “бърза, мокра до колени в цъфналата ръж”. Сещате ли се, от поемата на Робърт Бърнс… Идейки си запъхтяна вечерта веднъж, Джени вир - водица стана в цъфналата ръж. Поемата си има мелодия и си спомням как я пеехме в училище под невротичния акомпанимент на учителката по музика, която набиваше клавишите на пианото и крещеше “пауза”, където имаше паузи, за да не изтървем мелодията. Седях на първия чин и давах своето за нестандартното хорово изпълнение, като си представях Джени като слабо русо момиче, малко над 20, с детинска физиономия и сламеноруси коси. Както ви казах, след повече от 10 години я срещнах, само дето не се казва Джени, а Лиси (Lissie) и не съм я срещнала наистина, а я чух… Лиси е на 27 години и преди толкова се е появила на шантавия ни свят благодарение на баща си, който е акушер. И на майка си, разбира се, която е вътрешен дизайнер, но професията й всъщност не е по темата. Лиси е красива. Може би ако не беше толкова естествена, колкото е, и позволяваше да я гримират за фотосесии и видеоклипове, щеше да прилича на младата Бриджит Бардо.

Кой да бъде следващият герой в "Музика за четене"?

Sun, 16 Jan 2011 13:52:22 +0200

Woonderful*

Sat, 27 Nov 2010 16:18:58 +0200

Аз съм в подножието на Небет тепе в Стария град в Пловдив. Сещате ли се? Точно на "кръстовището” до черквата "Св. Св. Константин и Елена” - там, където все още се чува латерната на бай Данчо. Късна пролет е. Вечер е и камъните по стръмната уличка, която води към Главната, още са мокри. Токчета по мокрите камъни... някой си изпусна стотинките... далечен говор... капки... и цялото вълнение, страст и адреналин от "неизвестното зад ъгъла” и от среднощния въздух... Night Air!Обичам атмосферите. И Джейми Уун (Jamie Woon) също ги обича. Обича и да ги създава. И се справя "отекващо” добре... (Не се притеснявайте да споделите вие къде сте се пренесли с Night Air… в коментарите под текста) Night Air представя начина, по който 27-годишния г-н Уун звучи в момента и по който възнамерява да звучи и в предстоящия си първи албум. Преди 2 години Джейми успява да влезе от втория път в академията за артисти Red Bull Music Academy, в която всяка година в продължение на месец известни продуценти и музиканти обучават избрани млади таланти.

Кой да бъде следващият герой в "Музика за четене"?

Sat, 27 Nov 2010 16:05:11 +0200

Ти Аз Вятър Земя и Море

Sat, 06 Nov 2010 14:00:00 +0200

В далечните (но не антични все пак) години на моята много ранна младост (когато бях в трети клас) извивах глас във "вокална група". Най-вероятно се подсмихвате, но трябва да сте наясно, че в такава крехка възраст сред връстниците минаваш за рок звезда – солист си, държиш микрофон на сцена и те аплодират много хора – направо хеви метъл! Един от тоталните хитове на "бандата”, който разбира се беше в мое изпълнение, беше със следния текст: Щом изпадна в лошо настроение или имам свое мнение диагнозата е ясна вече - в трудна възраст си човече... Трудната възраст, за която става въпрос, човеци, е тийнейджърството, което по онова време не ми беше много ясно и което впоследствие изкарах бързо и безаварийно. Тийнейджърството обаче не случайно си е спечелило слава на трудна възраст. В общия случай на 15 години комуникацията ти е с по една дума, ако въобще ти се говори и въпреки че вече разпознаваш емоциите си, въобще не се хабиш да ги описваш, а просто телеграфно ги изразяваш: гладен съм, тъжен съм, влюбен съм, искаш ли да ми станеш гадже?

Кой да бъде следващият герой в "Музика за четене"?

Sat, 06 Nov 2010 13:40:37 +0200

Nneka ви разкажа...

Wed, 13 Oct 2010 13:42:07 +0300

“Който го е страх от мечки, да не се хваща на хорото” и “Страхът ми се изразява в очите, а мързелът – в дупето. Дупето ми е по-голямо от очите, следователно съм по-скоро мързелива, отколкото страхлива”… Мдаа, това са единствените мизерни рожби на творческия ми ум от изминалите около 10 дни (още по-притеснително е, че ги помня). Липсата на какъвто и да било смисъл обяснява защо в “Музика за четене”нямаше никаква музика и нищо за четене. Какво да ме правиш: "има дни, има дни, в които..." Дрън-дрън... Стига! Nneka ви разкажа… … за една държава на "сгъвката” на Африка. Площта й е повече от 9 пъти по-голяма от тази на милата ни родина. Икономиката й е третата най-развита на континента, а в основата й e черното злато – петролът. Звучи ви добре? Да, ама не! Става въпрос за Нигерия – онези, които ни биха в първия мач на Световното по футбол 1994 г. Въпреки заявената мисия на управляващите да се справят с корупцията, тя все още си се вихри по всички етажи. А ако си мислите, че нас ни експлоатират, само ще ви кажа, че българинът, който се смахва от бачкане по 12 часа на ден за 300 лева на месец, в сравнение със средния нигериец, е направо бохем!

Кой да бъде следващият герой в "Музика за четене"?

Wed, 13 Oct 2010 13:30:52 +0300

Ключът към ритъма...*

Sat, 02 Oct 2010 15:14:50 +0300

Имате си песен за събуждане и песен за заспиване. Знаете как звучи радостта ви и кои са песните, с които борите тъгата. Набелязали сте си също и няколко парчета, с които можете да надвикате яростта си, както и няколко, с които да се изфукате, че каквото и да става, на вас не ви пука. Може би дори си имате секстрак т.е. сексуален саундтрак (<- шегувам се за песента =) Въобще имате си песен за всяко настроение. НО когато дойде време да си създавате настроение – греда! Не знам защо става така всеки път, но става ВСЕКИ ПЪТ. Поне при мен, но да приемем, че не съм сама – киприте се да излезете с приятели да се позабавлявате, смучете аперитивче, докато дефилирате пред огледалото с петия най-подходящ тоалет и имате нужда от малко музика, за да подгреете. Точно в този момент всяка песен, която някога ви е забавлявала, се изпарява. Просто не знаете какво точно ви се слуша, коя от хилядите песни ще ви свърши работа. Ето в такива моменти се намесват Young Love… и си идваме на думата. Инструкции за справяне с музикална пред-парти безизходица: Започнете с Find A New Way, после Too Young To Fight It и на Discotech вече и вие, подобно на вокалиста на Young Love, ще се мятате из стаята като комар, ухапан от комар.

Радост.

Sat, 18 Sep 2010 14:00:00 +0300

Колко му трябва на човек, за да се влюби? Всъщност много малко... най-вероятно, предполагам, може би... За мен се оказа достатъчен един нежен женски/детски проплакващ глас, "Ерик Клептън"-оподобна китара и една зелено-червена рокля... Ако сега говорех за "обекта на моите желания", щях да предизвикам страшна семейна забава... но не! Не съм се влюбила в мъж, който говори като Педя човек-лакът брада и носи рокли. Става въпрос за едно от многото ми музикални влюбвания. Изброените неща всъщност са част от акцентите във видеото на песента "Down On My Knees" на Ayo.. (да, две точки. Едната си върви с буквичката "о”) Ayo. е прякорът на Джой Оласунмибо Огунмакин. Но Ayo. и Джой (Joy) всъщност са две думи с еднакво значение, но на различни езици – йоруба* и английски. Ние пък можем да й казваме Радост. Нашата "Радост” изживява меко казано нерадостно детство, след това една радостна любов, от която се ражда най-радостният й спомен и най-милото й същество. След всичко това "Радост" записва албум, в който събира цялата си мъка и го кръщава.

Кой да бъде следващият герой в "Музика за четене"?

Fri, 17 Sep 2010 17:23:09 +0300

Да разпръсквам любов, изцеление и мир със силата на думите и музиката...

Mon, 06 Sep 2010 14:23:14 +0300

Трябва да ви призная нещо: Обичам музика – всякаква! Но не това е признанието... Kолкото и шарени да са музикалните ми вкусове, все пак има десетки изпълнители, които с удоволствие бих обесила за гласните им струни. Доста са, наистина, но за целта на настоящия материал, ще спомена само едно име – Akon (не мога да се сдържа: Джъстин Бийбър, ако бях на твое място, бих спала с едно отворено око). Та, Akon не е сред любимците ми, затова ми беше малко трудно да преглътна факта, че India.Arie избира него за дуетна половинка в иначе прекрасната си песен I Am Not My Hair. Песента ни убеждава, че не е необходимо да се съборазяваме с очакванията на другите за нас и да се ограничаваме със стереотипите, към които "другите” са ни зачислили. Точно затова е странно, че India.Arie се съгласява с идеята на звукозаписнатa си компания, че един дует с Akon ще помогне на музиката й да стигне до повече хора. Защо? Все пак има и добри новини: 1.Песента излиза и в оригиналната си версия – без мяукащия гост-изпълнител.

Кой да бъде следващият герой в "Музика за четене"?

Mon, 06 Sep 2010 14:18:07 +0300

С глас на име Тинкърбел и текстове - супергерои...

Sat, 28 Aug 2010 14:00:00 +0300

Спомняте ли си Тинкърбел – малката руса своенравна фея от "Питър Пан"? Е, Мария Мена няма нищо общо с нея. Но гласът и като нищо може да се казва Тинкърбел – не защото е рус, а защото звучи тъничко, крехко и пърхащо. Музиката на младата норвежка изпълнителка пък може да бъде изобразена анимационно като Малката русалка, която танцува на пълнолуние под звуците на "Caribbian Blue" на Enya. И като съм започнала с образните приказни сравнения, да ви кажа, че текстовете на Мария са супергерои – без усилие могат за секунди да се вселят във вас и без да ви дават възможност да се съпротивлявате да затанцуват върху най-веселите или най-тъжните ви душевни струни. Особено ако сте момиче… Наясно съм колко "розово” и момичешко звучи всичко. Докато подготвях материала се притеснявах, че ще бъде доста трудно да представя музиката на Мария Мена с необходимата унисекс привлекателност. На самата Мария многократно й се е налагало да отговаря на въпроси от рода на: "Умишлено ли насочвате песните си към млади момичета?