тва е преди 130 години.. да вярно, че 5те века никога няма да бъдат забравени... затова ако обичаш спри да обиждаш сериалите.. те не са виновни.. сегашните турци са различни от дедите си, както и ние от нашите..

Турските сериали са едни от най хубавите.......

кво общо имат сериалите ма патка.. турските сериали си остават завинаги по-добри от българските.. ТУРЦИТЕ СА УМНИ!.. БЪЛГАРИТЕ СМЕ ТЪПИ!.. КОЙТО НЕ ИСКА.. ДА НЕ ГЛЕДА!.. остави едно време..

Новината, че турските телевизионни сериали са пострадали от икономическата криза, която не пощади и нашите съседи, бе посрещната без особено вълнение от българските зрители. Приключенията на Шехерезада, Онур, Инджи и останалата кохорта от сладникави телевизионни образи започнаха да омръзват на широката аудитория, въпреки необяснимото упорство, с което двете най-гледани ефирни телевизии у нас продължават да закупуват нискокачествените сапунки, изстрелвани почти на конвейер от Йешилчан (Филмовият център в Истанбул). Запознати с механизмите, чрез които съседите ни пробутват телевизионния си боклук, надълго и нашироко ще ви разкажат за дъмпинговите цени и сериозните рушвети, с които турските филмови търговци съблазняват българските си колеги и щедро пълнят банковите им сметки без знанието на ТВ шефовете в София.

Нека оставим настрана далаверата с подкупите, която обогатява шепа мошеници, за сметка на пошлия вкус, натрапван на българските зрители и да отбележим социално-политическите вреди от подобен род телевизионни сериали. Всеизвестно е, най-вече на читателите на вестник "Атака", че през последните години в Турция се води изключително активна пропагандна кампания във връзка с желанието на официална Анкара да прескочи високите бариери пред членството на страната в ЕС. Специално създадени стратегически центрове разработват амбициозни програми за обработване на общественото мнение в Европа и най-вече за изчистване образа на Турция като тиранична и агресивна държава, която предимно руши и унищожава, вместо да създава, опазва и развива постиженията на човешката цивилизация. Освен политическите и икономически фалшификати за "гигантския" напредък на Турция, с които Анкара атакува Стария континент, напоследък нашите съседи все по-често поставят ударението и върху "ескалиращото" духовно развитие на турския народ. Целта е прозрачна - Европа трябва да свикне с мисълта, че в нейния цивилизован дом ще влязат интелигентни и толерантни обитатели, а не известните по цял свят варвари, изклали и поробили в течение на няколко века цели поколения от населението на Стария континент.
Филмовата индустрия, и по-специално телевизионните сериали, са едно от пропагандните оръжия на днешното турско правителство. Интересен е фактът, че държавните субсидии в тази област са доста умерени, а основният финансов двигател са местните фирми, както и доста ловкото усвояване на някои европейски фондове за подпомагане на културното развитие в Югоизточна Европа. Пропагандната манджа във филмовите студии се бърка предимно от рекламните мениджъри, докато сценаристите и режисьорите изпълняват предимно второстепенни роли.
Нека хвърлим поглед върху продуцентския проект на най-успешният турски сериал, който направи първият пробив в българското телевизионно пространство. Продукцията "1001 нощ" е финансирана от близо 60 (!) турски фирми, изявени в различни области на местната икономика. Луксозните имения, в които се развива сюжета на материала са предимно държавни и частни туристически обекти, предоставени срещу ниски наеми на продуцентите. Бутиковото обзавеждане на жилища и офиси, както и модерните облекла и автомобили на главните герои, ефективно рекламират материалния напредък на турската нация и най-вече "необятния" турски пазар, от който така много се впечатляват някои европейски комисари в Брюксел, лобиращи за приемането на съседите в ЕС.
Пропагандните хватки обикновено са съшити с бели конци. Това особено личи в сцените, където фирмата-герой на сериала планира и създава гигантски строежи в Азия и на Балканите. Артистите мислят като модерни бизнесмени, обичат съвременна музика, липсват традиционните маанета, а най-вече, като по чудо са изчезнали религиозните забрадки и символи, които иначе заливат като потоп улиците на Истанбул. Внимателно са подбрани и имената на главните герои - рядко се срещат Айше, Хасан, Фатма и подобни староосмански имена. В сериала всички образи са по-особени - Онур (достоен, честен), Керем (благодетел, великодушен), Бурхан (точен, справедлив), Мелек (ангел), Надиде (безподобна, уникална) и т.н. и т.н. Сюжетните връзки са безхитростни и най-вече близки до един патриархален бит, отдавна забравен у нас, откъдето идват и носталгичните емоции сред по-възрастното население в България. Веднага трябва да кажем, че тази пасторална идилия важи само за селските райони в Турция, докато в големите градове животът с нищо не се различава от нашето всекидневие. В многобройните турски сапунки умишлено се премълчават тежките житейски проблеми за голяма част от населението в Югоизточната част на страната, най-вече се укриват сериозните престъпления на турската държава спрямо близо 20-те милиона кюрди, които напразно чакат обещаните им права и свободи от управляващите в Анкара. Вместо тях, почти всеки ден турската армия стреля и убива невинни граждани, без изобщо да мисли за така чаканите от Брюксел доказателства, че анадолските тирани ще се превърнат някога в цивилизовани членове на Европейския клуб. Защото едно са пищните телевизионни заблуди, друго е жестоката действителност! За българската аудитория пък остава измамата, че граничим с държава, която вече е модерна и способна да забрави великоосманските си мераци. Едно такова невежество може да се окаже фатално за бъдещето на България, която е най-важната бариера пред нахлуването на новите варвари в общия Европейски дом.