В основата на тази трагедията в село Бисер са тежките зимни условия, но го има и елементът на човешка грешка за това, че не са взети необходимите превантивни мерки за предотвратяване на подобно наводнение. Така българският еврокомисар Кристалина Георгиева определи причините за случилото се в Бисер в интервю за предаването „Нека говорят...”

Комисарят, който отговаря за рекцията при бедствия и кризи, изтъкна, че жертвите на зимата и рекордно ниските температури в Европа се увеличават всеки ден.

„Най-много жертви на студа има в Украйна, но и в други наши съседи в Централна Европа. Бедствието в Бисер обаче ни казва, че трябва да работим преди всичко за превенцията, за предотвратяването на подобни трагедии, когато се знае, че снеговалежите могат да доведат до препълване на язовирите и евентуалното им преливане. Една институция трябва да събира информация за потенциално опасните места и да отговаря за тях. Трябва да се разговаря и с хората, така че те да са готови при подобни бедствия”, допълни още Георгиева.

Тя даде за пример Япония, която непрестанно е връхлитана от природни бедствия, но след всяко от тях илиза по-силна.

„Като японците трябва да се отнесем по-сериозно към оценките от всяко едно бедствие, да извлечем поуките и да се постараем то да не се повтори или да сме по-подготвени, ако нещо подобно ни връхлети. Един лев, инвестиран в превенция на такива бедствия, ни спестява от 4 до 7 лева щети”, подчерта еврокомисарят.

Тя отново се застъпи за думите си, които изрече в Бисер, непосредствено след наводнението, че най-лошото може би предстои.

„В моята работа съм свикнала да очаквам най-лошото. В момента прогнозите са за 2-3 седмици много ниски температури в Европа, което засега е добре. Но при едно последвало рязко затопляне се създава риск от наводнения не само в България, но и в редица други страни, така че нещата са много сериозни”, каза още Кристалина Георгиева.

Тя обясни, че по отношение на евентуална помощ от ЕС, специално за село Бисер, към момента може да се използват кохезионните и структурните фондове.

„Със средства от тях може да се помогне на хората, занимаващи се със селско стопанство, както и да се възстанови инфраструктурата. В ЕС има и т. нар. „Фонд за солидарност” за компенсация при бедствия, при които щетите възлизат на над 0,6% от БВП на съответната страната. Но за щастие щетите при Бисер не са толкова големи, че да прибегнем до него”, обясни още еврокомисар Георгиева.