Онзи ден ми се наложи да паркирам в центъра на София, в синята зона на пл. ”Батенберг”. Оставих колата на жълтите павета в началото на "Московска”, чинно пратих SMS на телефона касичка и побягнах на журналистическа среща с еврокомисар Кристалина Георгиева.Там разговорът беше оживен, увлекателен, та се улисах и забравих да подновя паркирането за още час. По-точно направих го, но със закъснение от десетина минути. Докато след края на срещата гадаех дали строгите служители на "Паркинги и гаражи” са успели вече да ме "закопчаят” или имам късметлийски ден, видях противната жълта скоба около предната гума. Разядосах се, признавам, че са толкова безкомпромисно бързи, но знаех, че не мога да ги упреквам - в края на краищата правото беше на тяхна страна: щом съм се разсеяла; щом съм нарушила, макар и неволно, правилата, редно е да си платя за това.

Не ми оставаше друго, освен да известя разхождащия се наблизо младеж със сигнално-зелена жилетка, че чакам колегите му от специализирания екип ”закопчаване-разкопчаване” да ми освободят колата. И зачаках! Да дойдат, да дойдат - минаха10, 15, 20 минути – не идват! Подсетих отново младежа със сигналното облекло, той вдигна рамене и безизразно каза: ”Обадих им се. Не зависи от мене”. Тъпанарският отговор сериозно ме разгневи.

Хрумна ми да погледна бележката, която бяха оставили на предното стъкло. Видях, че на нея има изписани телефонни номера, на които също може да се обадиш, за да ти разблокират колата. Звъннах. Единият, естествено, даваше непрекъснато заето. След известна настоятелност от моя страна вдигнаха слушалката на стационарния, за да ме „зарадват” със зашеметяващата информация, че по техния регламент операцията отнема от 5 до... 50 минути. Междувременно установих, че и на  гласовата ми поща са оставили любезно съобщение за предприетата интервенция. Изобщо, всеобгръщаща общинска грижа към човека-нарушител!

Някъде към 40-та минута най-сетне се появиха двамата отблокировачи, които с извинителен тон един през друг взеха да се оправдават как и от тях на зависело, колко много работа имали и колко още коли чакали да ги обслужат. Някак не исках да повярвам на ушите си, но  очевидно търсеха от мене съчувствие за свръхнапрежението на високоотговорната си мисия. Естествено, напълно наивен беше опитът ми да им обясня,че всичко това не ме интересува и че щом за пет минути са успели да блокират колата ,трябва  поне за десет да могат я отблокират. В такива ситуации, забелязала съм, общинските и държавните служители се държат в най-лошия случай като дебили, в най-добрия - като роботи.

След крайно изнервящото преживяване имам да кажа ето какво на столичните общинари и шефа на предприятието ”Паркинги и гаражи”:

Уважаеми господа, добре е, че се опитвате да въведете ред и да санкционирате нарушителите при паркирането в София. Но е много зле, че усърдието да насмогнете с глоби далеч изпреварва капацитета ви да освобождавате в съответните (и разумни) срокове арестуваните автомобили на гражданите. Това на свой ред води до несправедливо и много деморализиращо  прилагане на двойни стандарти: значи, шофьора не го чакат и пет минути, преди да му „закопчаят” автомобила, а той после трябва да чака десет пъти по толкова, за да го ”разкопчаят”. Ами ако бърза за аерогарата или изпуска важна среща?

Ще се намери един окумуш-гражданин да ви осъди за пропуснати заради безобразието големи ползи и преследваната, както личи, с всички средства общинска печалба ще отиде по дяволите. С други думи, като сте се амбицирали да вземете парите на всички съгрешили шофьори, задължително е да осигурите достатъчно ”освобождаващи„ екипи, за да не се превръща прекомерното чакане във второ наказание (освен глобата от 10 лева) за едно и също провинение. Това, доколкото ми е известно, е допустимо само във футбола при спъване в наказателното поле.

Може да се поспори и дали поставянето на скобата за такъв период от време не е на практика вид противозаконно отнемане на автомобила. Така че освен социално-психологически (гражданинът се чувства прецакан, намразва общината и на свой ред гледа да я прецака) въпросната масова пътно-транспортна случка може да има и доста сериозни юридически интерпретации и последствия.

Забравих само да уточня,че колата ми е старичък поочукан Форд фиеста. Дано не съм права, но ме споходи и мисълта,че скобата май по-лесно (и по-бързо!) обрамчва автомобилите от тази ”великолепна" категория.