От петък държавата ни е в огромна политическа, а обществото - в остра морална криза. Не знам дали всички усещат и разбират какво точно става, но политическият трус, който ни връхлетя, е 8-9 по Рихтер. И няма как да остане без последствия! Освен ако не капитулираме пред позорното обстоятелство, че живеем в някаква европейска Нубия.

Какво ли не сме видели през 20-те години на така нар.”български преход”, но точно такова зашеметяващо зрелище не ни бяха устройвали - да чуем как не кой да е, а сам министър-председателят нарежда на върховния митнически шеф да изведе служителите си от проверявана, незаконно работеща фабрика на алкохолен бос със звучен прякор, защото...му обещали да не го закачат. Срещу какво се дават такива обещания е повече от ясно.

Премиерът отрече да е вършил такова безобразие - по същество закононарушение - и поиска прокуратурата да каже тежката си дума за автентичността на огласените записи. И така е редно, така е правилно! Въпреки че един от участниците в подслушаните разговори, бившият заместник-шеф на митниците Антоний Странджев, потвърди истинността им - поне на този, в който се чува неговият глас, а от „Дондуков” 2 не отрекоха, че и президентът е лобирал за въпросния бос, което пък научихме от премиера. Т.е. има вече косвени доказателства, че записите са автентични. Но дори да не са!

Помислете само пред каква дилема сме изправени:

да имаме министър-председател, който най-безпардонно толерира корупцията, или да имаме толкова могъщи престъпници, които безпроблемно подслушват най-силния човек в държавата или пък разполагат с такава свръхтехника, че да сглобят от отделни фрази толкова логични и завършени разговори. Значи, хвалбите на кабинета за суперуспешната битка с престъпността са пълна измислица и на свобода са най-опасните бандити, които хей така, като на шега, могат да срутят и правителството, и цялата държава.

Кое ви изглежда по-симпатично?

Според демократичните стандарти мегаскандал е слаба дума за ставащото в  момента, затова единственото достойно, европейско поведение в случая е премиер-министърът да си подаде оставката. Пък парламентът да решава дали ще я приеме и трябва ли й на България точно сега, месеци преди изборите, правителствена криза. Защото следва да си дадем сметка и за друго - масираната атака срещу Бойко Борисов и ключови фигури в управлението в началото на годината без съмнение е част от някаква схема, от някакъв сценарий и тези, които са го замислили, съвсем не са възрожденските личности, които бихме искали да имаме в родната политика.

Почеркът и мащабът на атаката подсказват, че това са хора с ресурс от всякакво естество и особено "тайнополицейско", които са мотивирани най-вече от интересите си, а не от принципни съображения - да речем, защото Борисов няма компетентността, поведението и - ако излязат истински разговорите - морала на премиер.

Ето заради всичко това моментът, който преживяваме, и месеците пред нас са гранични, решаващи, в известен смисъл съдбовни. В тези месеци трябва ясно да си отговорим: такава ли България искаме, ще се оставим ли завинаги във властта на тайните и явните ченгета, които качват и свалят правителства, блокират работата на демократичните институции и могат да съсипят живота на когото си пожелаят или ще съберем последните силици, които ни е оставил преходът, и ще заживеем наистина в  европейска, макар и бедна, но правова и демократична страна.

Оттук-насетне фундаментално важното е

да се заявят, а ние да разпознаем автентичните носители на новото, истински новото в българската политика. Не се съмнявайте, че ги има - никак не са малко и у нас разумните, честните, компетентните хора в различните професионални области и граждански структури. Част от тях просто трябва да се пожертват. Бъдещето на децата ни заслужава такава саможертва!