Още от "Вкусът на България": Село Българи

Село Българи е едно от най-старите села в Странджа

Още от "Вкусът на България": Село Българи

Реклама

Село Българи е едно от най-старите села в Странджа. Основано още по времето на Първото българско царство. Древното име на селото е Ургури, по името на прабългарско племе, което е охранявало крепост, разположена наблизо. В османотурски документи селото фигурира за първи път през 1454 г. – това е една година след завладяването на Константинопол от турците. През втората половина на 17 век, името на селото се появява в данъчните регистри на каза Анхиало. Българи под името Булери е отбелязано в анонимна карта, отпечатана в Лондон през 1829 г. а през 1854 г. на руска карта, здадена във връзка с Кримската война.

В Странджа, през различни исторически периоди са процъфтявали няколко тракийски цивилизации. От дълбока древност населението в този регион е изповядвало религиозните си култове на открито, сред скалите. Хората приемали скалата като символ на мъжкото начало, а на пещерата като израз на женското начало – и от тяхното сливане се зародил светът. Традицията за ритуали на открито се пази и до днес, като най-яркият пример за това са нестинарските танци.

Днес селото Българи е със статут на фолклорен резерват, защото свещения нестинарски обред и танцът върху жарава е запазен в селото и до днес.

Интересно е, че нестинарството е езически ритуал, но по-късно е вплетен умело в християнските традиции. Върху жаравата танцуват само посветените, които са обсебени от духа на Св. Константин. Докато танцуват, нестинарите носят икони на светци и отправят молитви за здраве и опрощение. Обладани от свръхестествени сили, те влизат в истинско общение с Бог.

Тази сграда в центъра на Българи е наречена „Коначето“. Хората я възприемат като сакралния център на селото. В нея става подготовката на нестинарите, “обличането” на иконите и от тук тръгва нестинарското шествие към жаравата. Местните вярват, че „Коначето“ е дом на Св. Константин и той отсяда в него на празника си. Затова в негова чест в двора на Коначето се коли жертвено животно и се приготвя “нестинарския курбан”.

В същността си нестинарството е един изключителен, вдъхновяващ и пречистващ обичай. Израз на изконния стремеж на българина към непостижимото.